Разсекретените от ЦРУ документи по Зона 51
В началото на август 2013 г. ЦРУ разсекрети документи, в които се признава съществването на едно от най-секретните гнезда на американската военна и космическа наука – базата Розуел в Ню Мексико, известна още и като “Зона 51”. По законите на конспирацията повечето хора гледат на такива “разсекретявания” не като на проясняване на дадени събития, а като на нещо с точно обратен знак: отричане на истината и затрупването му със заблудата “проверено, тука няма нищо” точно това, което е голямото нещо…
Още повече, че съществуването на базата никога не е било тайна. Някои смятат, че с това ново насочване на вниманието към секретните американски самолети, които са били изпитвани там още преди десетилетия, отново се прикрива и истината – катастрофата на космически кораб.
Няма нищо ново в пресно поднесените “разсекретени документи”. Извънземните отсъстват. Споменават се конструкции на американски самолети, който Чичо Сам криел там от Руската мечка: пручулият се през петдесетте години на миналия век шпионски самолет Ю-2, бомбардировачът Б-2 и невидимите “Стелт”… но не и летящи чинии…
Въпреки това нозина продължават да вярват, че там се съхраняват останки от космически кораби и телата на техните пилоти…
***
– Убеден съм, че тогава видях част от летящия апарат и неговия космически екипаж – споделя в свои писмени показания Уолтър Хоут, който по онова време бил в спомената авиобаза Розуел в Ню Мексико.
Преди 6 години – на 07.07.2007 там бяха организирани своеобразни тържества по случай 60 години от първата, макар и трагична, среща с пришълци на нашата планета. Сега вече станаха 66 години…
На 7 юли 1947 г. там катастрофира “Летяща чиния”…
Според руски военни НЛО не съществуват, но въпреки това точно прецедентът НЛО помага на американците да създадат супероръжие, което е забулено в тайна и до днес, но реално съществува.
Обяснението на този парадокс руснаците виждат в следните факти:
Съществува документална книга на Брюс Маккаби “НЛО и ФБР”, в която авторът твърди, че първоначално в САЩ всички анормални явления се приписват на НЛО. Но по едно време всичко се обръща с краката нагоре: в медиите се появява масирана кампания, че научните изследвания за НЛО са безперспективни. Пишат се само измислици и шеги, а важните резултати и техническите подробности изчезват. Американските военни инженери сграбчват един огромен бюджет под предлаг, че ще готвят отбраната на земната цивилизация от космиченски завоеватели и се скриват на работа в пустинята…
В САЩ се знае, че още през седемдесетте години на миналия век учените в тогавашния СССР яростно изследват всички анормални явления. Американците започват да се вълнуват от това. Те се занимават с тези явления още от четиридесетте години, но виждат, че и конкуренцията напредва. И решават видимо да дискредитират идеята, а невидимо да утроят усилията си в тази насока.
Според руснаците НЛО не съществува, но редица крупни победи за американския военно-промишлен комплекс са изковани именно в лабораториите, изследващи анормалните явления. И сега САЩ имат оръжие много по-страшно от атомното.
“Невидимите” самолети не са “откраднати” от пришълците, но те са рожба на лабораториите, занимаващи се с възможните пришълци. Изучаването на аномалиите помага не толкова за откриването на космически цивилизации, колкото за разработката на най-новите военни технологии.
Руските военни твърдят, че в специалната наземна станция за изследване на космическите явления в Аляска, американците са построили мощна радиоелектронна инсталация с невероятна излъчваща система. Състои се от 180 антени на площ от 13 хектара. Това било супер геофизическо оръжие, силата на което плаши дори самите му създатели. Мощ 3.5 милиона вата. Антените позволявали да фокусират късовълновите излъчвания на йоносферата и да я доведат до високотемпературна плазма. Ставало нещо като глобална микровълнова печка… В нея се изпаряват моментално всички ракети, пуснати от Русия към САЩ. Нарушава се радиовръзката на огромни територии…
Но никой не знае последствията от такова действие на екологията на цялата планета. Бащата на тази система Бернард Истлунд твърди, че със системата може да се променя розата на ветровете, да се променя климата. Но възможни са още и непредсказуеми реакции на магнитното поле на планетата, чак до промени на магнитните полюси. Суша и наводнения, аварии в енергетичните системи по света, едновременно изригване на стотици вулкани… Ако се достигне до някаква степен на контрол, владетелят на такова оръжие може да постави на колене икономиката на една или повече държави и то така, че никой да не разбере какво става…
Но да се върнем към 7 юли 1947 г. и трагичната катастрофа на възможно най-достоверно долетялата но нашата зема Летяща чиния…
Една привечер преди 66 години, един каубой от Ню Мексико, чието ранчо е недалече от военната база, дочува страшен взрив от откъм голите пустинни скали. Сред кравите настава невъобразима суматоха. Даже и почтените бикове проявяват нехарактерна за характера им уплаха. Но във фермата няма телефон. И вълнуващите новини от каубоя стигат до местния шериф след няколко дни.
Шериф Джордж Уилкокс дошъл на указаното място, събрал няколко “метални” парчета и ги занесъл на командира на близката военновъздушна база. Военните веднага “отцепват” района…
След време атомният физик Стентън Фридман разговаря със споменатия командир, Джеси Марсел. И това именно става най-знаменитият и достоверен случай в уфологията, свързан с НЛО.
Военният от базата на американските военно-въздушни сили в Розуел признал, че историята с “метеорологичния балон” е била лансирана за да се пресече прекалено голямото внимание към случилото се. Марсел е имал в ръцете си останките от космическия кораб, той ги е доставил лично в лабораторията в Тексас.
– Това бяха предмети с неземен произход – казва бившият военен. – Те бяха леки и гъвкави, като хартия, металните листове и другите фрагменти приличаха на тъкан. Бяха свръхздрави, не се подаваха на огън, бяха покрити със символи, приличащи на йероглифи.
Единственият човек, който би могъл да види с очите си както отломките от космическия апарат, така и телата на екипажа, е офицерът в базата Розуел лейтенант Уолтър Хоут. В своите записки, които бяха отворени след кончината му, Хоут пише, че откритието на каубоя и металните отпадъци са само част от космическата катастрофа. Съществува и второ крушение, което военните разкриват при претърсването и дълбоко засекретяват. И за достоверност започват да твърдят, че всичко намерено е остатъци от метереологичен балон–сонда.
Хоут твърди, че като експерт е бил запознат с “метален обект, приличащ на яйце, дълъг около 4 метра и широк 2 метра. Нямал нито криле, нито двигатели, нито перка, никакви детайли.
Освен това той бил изумен от няколко тела, частично прикрити. Космическите пришълци били малки на ръст, но с твърде големи глави.
– Убеден съм, че това беше част от екипажа – пише Хоут.
Само, че в многочислените интервюта, давани приживе, Хоут не казва нито веднъж такова нещо.
Самите военни съобщават първоначално през 1947 г., че при тях има летяща чиния, паднала в едно ранчо в Ню Мексико. Само след няколко часа командирът на 8-ма въздушна армия ген. Роджър Реми променя коренно информацията:
– В момента останките са в кабинета ми. Няма нищо необикновено. Това е метереологичен балон, който може да лети единствено с помощта на вятъра – съобщава той на медиите..
Появяват се, обаче, мнения на очевидци, които отново наливат масло в огъня. Археологът Барни Барнет, заедно с колеги, случайно също били на мястото на катастрофата. Преди военните да ги изгонят, те видели как “изнасят телата на загиналите пришълци”.
Съществуването на телата се потвърждава от десетки други хора, видели ги по пътя, а и в самата база на ВВС.
Британският видеопродюсер Рей Сантили получил в 1990 г черно-бял видеофрагмент от аутопсията, която била направена на загиналите космически пилоти. Тези кадри са показвани както в Англия, така и в още петдесетина страни. Виждат се още и части от корпуса на летателния апарат изпъстрени с нещо като йероглифи.
Военните контрират, че това е фалшификат, но после се съгласяват, че става дума за нещо приличащо на тяло, което било доставено на базата. Но ставало дума за манекени, които се поставяли в изследователските балони по време на тяхната работа. Самият Сантили се впуска в мъгляви обяснения: по невнимание изпортил получения филм, после го възстановил на базата на видяното, като използувал действително манекени…
Въпреки цялата тази галимация много уфолози продължават да твърдят, че аутопсията, заснета на филм, се извършвала от “истински”, опитни лекари…
Това са фактите и антифактите, които битуват и до днес сред научните и ненаучните среди, занимаващи се с НЛО.
И така – направихме оглед какво мислят и говорят хора, оказали се близо до тази необикновена космическа история. Може да вярваме, може и да не вярваме. Но и в двата случая трябва да помним, че те са все пак военни, обучени в специална дисциплина по онова, което казват. Както и тези хора, които разсекретяват строго-секретните документи…
Климент Величков
В. “България Сега”, Чикаго
