ГЪДЕЛЪТ СДС
Владо Трифонов
Пропаднала била СДС, обезличена била, съкрушена била (особено след резултата под 2 процента на парламентарните избори 2013). Нито е пропаднала, нито е обезличена, нито е съкрушена. Тя е такава, каквато е програмирана да бъде от самото си пръкване: изкуствен конструкт, създаден в канцелариите на Държавна сигурност, с пусков срок и крайна точка на разпад.
Да не говорим, че СДС никога не е отговаряла на името си, защото първото условие да съществува партия на демократични сили е в нея да има наличност на демократи. В комунистическа България демократите бяха избити в затворите и концлагерите, а малкото останали живи емигрираха. Онези, които не успяха или не поискаха да емигрират се изпоразболяха и измряха, а оцелелите по чудо бяха натикани в девета глуха и там стоят до днес.
Спомням си, във Великото народно събрание взимах интервю от възрастен господин, който беше преживял по чудо Белене. Стояхме в едно ъгълче, наоколо щъкаха всевъзможни „десни” и „леви” субекти, важни и накокошинени, а човекът тихичко ми говореше: „Тук са. Агентите са тук”. Страхът беше попил в него, непрекъснато се оглеждаше и шепнеше, затова се уговорихме да направим интервюто извън сградата на парламента. Почина няколко месеца по-късно и беше един от малкото депутати, за които можеше да се каже, че са в Съюза на демократичните сили по призвание и съдба. Но такива като него не ги искаха в СДС. Поне не за дълго. Отначало ги ухажваха, за да се възползват от авторитета им, след което намираха начин да ги изхвърлят. Защото им пречеха с морала си на политически затворници, платили скъпо-прескъпо за своя демократизъм.
От същия човек тогава чух, че демокрацията е най-напред почтеност и самоуважение, после всичко останало. Думи, на които днес (пък и тогава) всеки би се изсмял.
Къде са седесарите-демократи, които сме запомнили с почтеността им през тези двайсет и кусур преходни години? Няма ги. Отидоха си като моя герой от недовършеното интервю и на тяхно място останаха дупки, които не спират да се пълнят с политически шмекери.
Но както споменах в началото, именно това беше замисълът. Да се симулира демокрация за пред Запада, да дойдат пачките от загрижени за българската демокрация чужди организации и да се преразпределят на местна почва между подходящите хора. А подходящите хора бяха „сини” и „червени” – в един и същи строй. И не можеше да бъде иначе, след като именно „червените” назначиха „сините”. Казаха им: от днес ви назначаваме за демократи и ще правите, каквото ви се нареди. Иначе няма пържоли, няма постове. Ще бъдете Съюз на демократичните сили за пред хората, но за нас ще сте си СеДеСе на ДеСе. Речено, сторено.
Някой може да попита: ами онези стотици хиляди хора, които митингуваха по площадите и вееха сини знамена, те не бяха ли истински демократични сили? Не, не бяха. Те бяха подведен народ, на който му се привидяха свободата и демокрацията, за които той нямаше нито необходимата нагласа, нито необходимата смелост, нито необходимите традиции.
…
Преди време популярният руски журналист Владимир Познер заяви, че в Русия няма демокрация не поради липса на демократични закони, а защото хората са недемократични. И че няма как в главите им да има демократични модели, след като те не са били част от историческото им развитие.
За същото става дума у нас. Не може да си живял десетилетия наред плашен и манипулиран от примитивни люде с чукове в мозъка и да си демократ. Угоено парвеню, да. (Наблюдавам ги от години как прелитат с нисък полет от кьорсофра на кьорсофра, премествайки принципите си от единия крачол в другия).
В заключение:
– СДС ще продължи да живурка, без да застрашава ничия власт, защото властта в тази държава е една и съща и никога не е била застрашавана от никого.
– СДС ще продължи да се цепи, да се пука и да се лющи, докато не изчезне завинаги, защото това е заложено в началното й програмиране.
Такава я поискаха нейните автори – такава я направиха! За парлама пред чужденците и за гъдел на българите.
Със съкращения. (Текстът е включен в подготвяната за издаване книга с етюди, коментари и критика “Стискай и не умирай”.)
