Чикаго – българският град
Най-мощната наша диаспора на планетата, 300 000-то Българско Чикаго, според някои специални американски институции, 200 000 – според пожелали анонимност български източници и 150 000 – според българската чикагска преса, прати свои представители в Залата на храма “Света София”, където се правят най-много български срещи… Думата ни е за събота вечерта, 20 април, 2013-та, за дискусиите с издателите и екипа на тритомното, впечатляващо по замах и замисъл издание “ЧИКАГО – БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД”.
Някои ветерани от различните обществени организации, с които се слави тази гигантска българска общност, си припомниха, че преди десетина години също са се събирали да разискват въпроса – ще го бъде ли амбициозният проект за нова българска православна църква /в която се бяхме на въпросната вечер/ в две-три годишен срок. “Фифти-фифти” са били двете диаметрално противоположни мнение – “да” и “не” . На практика днешният български храм “Света София” се вдигна за година и нещо…
Тази вечер, обаче, ставаше дума не за строителство, а за историческа памет, очерци, интервю и репортажи от времето, когато Алеко беше в Чикаго и написа след това “До Чикаго и назад” до наши дни, когато по тези места вече има поне 9 български училища, 6 църкви, десетина сериозни обществени организации с целогодишни дейности, три дузини клубове, кафета, ресторанти, магазини, дискотеки, четири седмичника с по 64 и 72 страници, които всеки месец списват по над 1000 вестникарски страници информация и публицистика за чикагските си фенове, както и един безспорен лидер в интерконтиненталната електронна журналистика – сайтът “Eurochicago.com”… Реално пак се коментираше “строителство”, но този път беше дума за “Строителите на Българския град Чикаго”, което наистина изглежда сериозна работа и в нея за замесени много хора.
Дойдоха сънародници от разни професии и сфери, характерни и съществуващи във всеки голям град, мегаполис, какъвто е Чикаго. Майстори, които правят небостъргачи, лекари, сред които и легендарната фигура от българското присъствие в Чикаго, д-р Виолета Симов. Тя бе с най-активна роля и навремето при строителството на “Света София”, както и сега – при “градежа” на писмената история с българските заселници на Чикаголенд. Имаше още адвокати, предприемачи, писатели, учители, начело с “Жената на годината” сред всички български общности по света – основателката и директорката на българското училище “Джон Атанасов”, Боянка Иванова. Имаше български финансисти и банкери, ресторантьори, шофьори и много футболисти, спортисти и треньори …
Динко Динев, основател и председател на една от най-новите и свежи български финансови организации в Чикаго “Bulgarian-American Legacy”, която се ангажира със сериозната роля и първо изпитание – да бъде издател на тритомника, представи идеята и проекта, в които се вписва коментираното събитие.
Време е да изпишат своите истории и да “станат народ” не малкото вече “Българии”, които са се оформили по разни места на света…И кой друг, ако не Чикаго трябва да стори първи това? Да събере в едно късчета от годините , от стремежите и дейността на хора, техния живот и достижения, радости и жалби, прозрения и падения… за да проличи и се осъзнае кога “по тая тежка чужбина” българите са вървели във вярната посока и кога са се лутали и потъвали в калта…
Може би, Чикаго трябва да очертае и контурите на един български модел, който е създал вече един реален и много стойностен продукт – уникалната българска чикагска общност. Понякога се шегуваме – в Чикаго вече сме осъществили американската мечта на всеки човек, който не знае английски език! Не сме далече от “съвършенството на “Чайна Таун”, известното по цял свят китайско изобретение – да си живееш добре години и години наред в “напълно родна среда” – без да се измъчваш с английските изобретения – дето една дума се пише с девет букви, а се четат само три, и то всеки път по различен начин…
Това, разбира се, не е така. Българите в Чикаго са една от най-интегрираните в американската мултикултурна общност. Как е станало това – ще разкажат един по един трите тома. Ще се печатат три години поред – през 2013, 2014, 2015… Партньор в делото е Държавната агенция за българите в чужбина. Патрон – генералният консул на Република България в Чикаго Симеон Стоилов, който и тази вечер вдъхна оптимизъм с думите си и добрите идеи за по-сигурен успех в конкретния случай.
Литературно-строителният екип се води /сега в един леко префърцунен стил представям себе си/ от “… възпитаника на спортно публицистичната школа на уникалния в българската журналистика някогашен вестник “Старт” Климент Величков. От 2001 година е в Чикаго, и пак се занимава с вестникарство. Още в първия вестник “България” после в “България 21 век”, още по-после възкресява, по носталгични страдания, българския “Старт”, който се подвизава като “Старт БГ Чикаго” цели 7 години и половина, после го съсипва, и сега прави същото /пише, а не съсипва/ в чикагското издание “България Сега”. Така че цели три олимпийски цикъла /3 х 4 години/ се е подготвял по най-добрата тренировъчна система да се справи със съставянето и описването на предстоящата чикаго-българска история…”
Материалите се подготвят обикновено от компетентни в дадената тема личности – често пъти са мемоарни… Пишат директори на училища и преподаватели по литература, писатели и публицисти от Чикаго, лекари, адвокати, предприемачи… Томовете ще бъдат печатани на български и английски, с много илюстрация. Предпечатна подготовка и печат се осигуряват от Държавната агенция за българите в чужбина в България в един респектиращ тираж. Книгите ще достигнат както българските, така и американски обществени и университетски библиотеки, социални, образователни, икономически институции, емигранти и техните близки в България, всеки, който би се заинтересувал от това неспирно засилващо се явление – разселването на хората по широкия свят… Което е и добро и не винаги добро.
Генерален спонсор на проекта е българската общност в Чикаго. Мнозина работят като доброволци. Например, някои членове на българските духовни огнища – църквите ни в Чикаго, преподаватели и учащи се в българските или в американски училища и университети, а професионалистите имат възнаграждения от пет до десет пъти по-ниски от стандартните. Книгата не е комерсиална идея. Всичко това е малко странно за днешния свят, и особено за Америка… “CHICAGO – БЪЛГАРСКИЯТ ГРАД” няма да се продава и не се прави за да спечели някой от нея. Ако се получи добра работа и някой спечели – това ще бъдат “строителите на българските общности по света, българите, които вече сме по цял свят и трябва да знаем къде какво има и как се е направило… И не само ние да се знаем, а и другите да знаят истинската ни цена. Защото една такава книга е визитна картичка на цялото ни общество. На нея ще се базират публицисти, когато пишат за България, политици – когато коментират въпросите за визи или предприемачи – за допускането на български работници в икономиката си и пр и пр. Днес по света ни рисуват като наркотрафиканти и трафиканти на хора, измамници и заложници на просията, спецове по ограбване на банкови автомати… Но истинското ни лице е друго. Ние сме способни хора и много сме направили. Сега трябва добре да го кажем и да свалим черните очила, с които мнозина по света ни гледат, нас, българите…
Климент ВЕЛИЧКОВ
в. “България Сега”, Чикаго
