СОЛИДАРНОСТ
С Мария се познаваме отдавна. Общуването ни е било предимно служебно. От известно време покрай служебните разговори започнахме да споделяме и лични спомени и мисли. Малко по малко и срещите ни зачестиха. Интересни се оказаха и темите на нашето общуване.
При срещите си често си разказвахме случки и събития, в които сме участвали, но от различни страни на събитието – тя от завода, а аз отвън.
Ето едно събитие, което се случи преди много години, по времето на социализма, в предприятието, в което работеше тогава Мария – в нефтопреработвателния завод „Леон Таджер”, което след промените вече започна да се нарича „БИМАС”. То съществува от преди повече от 80 години и има интересна история, която може дълго да се разказва, но това ще направя друг път. Сега случката, за която си припомнихме с Мария ни развълнува и желанието ми е да споделя как сме я видели: тя отвътре в завода, а аз отвън. Разказът на Мария ми беше интересен и ще се опитам да го предам:
„Готвехме се за професионалния ни празник – Деня на химика. Предстоеше ни заводско тържество, на което да се поздравим, да се порадваме и повеселим. Имахме пълно основание и право, защото състоянието на завода беше много добро, бяхме получили хубави премии и най-важното, бяхме добър колектив – сплотен, добре работещ, но и умеещ да се радва на успехите си и да се весели. Бях останала до късно в лабораторията – моето работно място, тъкмо правех някакви смеси за фойерверки за другия ден, когато дотича колега и тревожно заразказва за случила се беда с трима работници. В първия момент не ми се вярваше, защото при нас аварии и неприятни произшествия не са ставали не помня откога. При нас процесите са автоматизирани, техниката е в добро състояние, дисциплината също, неблагополучията бяха рядкост и с тях ремонтната бригада се справяше добре и бързо.
Този път се беше случило нещо с работници, които почистват басейните и шахтите от утайките. Били трима, но влизат само двамата и дълго не излизат. Обезпокоил се колегата им и влязъл да види какво става. Вижда ги припаднали. Бързо успял да ги изнесе навън, но самият той не могъл да излезе. Притекли се на помощ други работници, които били наблизо и го извадили. Обадили се на бърза помощ и се опитали да помогнат с каквото могат. При нас всички са обучени по техника за безопасността и как да реагират при нужда. Бърза помощ се озова много скоро и откараха пострадалите в окръжната болница. Състоянието им било много тежко, особено на третия работник – така разбрахме.
В завода имаше доста хора, защото още бяхме заети с подготовката на утрешния празник. Ръководителите и тръгналите си бързо се явиха и беше създадена организация за кръводаряване. Без никакви възражения всички отидохме в кръводарителния център. Спомням си ярко този случай, защото и аз бях между кръводарителите. Направиха ни нужните изследвания и си зачакахме реда да дадем кръв. Тогава бях много слаба, нямах даже 50 килограма, но не сметнах за нужно да го казвам, защото исках и аз да помогна, а и медицинската сестра не ме попита за теглото ми. Когато ми взеха кръв стана така, че припаднах. Бързо ми мина и нямах никакви усложнения. Тогава другарската солидарност и взаимопомощ беше главното и не мислехме за себе си.”
След разказа на Мария изплуваха и моите спомени за станалото. Тогава работех в градската управа и отговарях за работата в промишлените предприятия. След сигнала за случилото се в нефтопреработвателното предприятие веднага отидох там. Чух разказа на очевидците и се запътих към болницата. Информацията на лекарите беше много тревожна. Състоянието на работниците било много тежко, а на единия – третия – даже критично. Вземали всички възможни мерки и трябвало да се чака. Важно било как ще реагират организмите им.
В болницата дойдоха и по-старши градски и окръжни началства. Такава тежка авария е рядкост в града и всички изразиха желание да помогнат. След лекарски консилиум се реши да бъдат извикани от София специалисти и, ако е нужно, пострадалите да бъдат откарани там. Бързо пристигнаха със специален самолет специалисти от столицата и след преглед на пациентите и обсъждане дадоха заключение за много квалифицираната помощ, която е оказана от русенските медици.
– Апаратурата ви е като нашата, действията ви са били правилни. Няма какво повече да се направи сега. Трябва да се чака и, в зависимост от състоянието на обгазените, да се реагира. Смятаме, че е за предпочитане да не се месят – беше мнението на софийските лекари.
Борбата за живота на работниците от нефтопреработвателния завод продължи дни и седмици. Двамата, първи влезли в шахтата работници, се оправиха бързо. Трудно се възстанови третият, но благодарение на добрата лекарска помощ, отзивчивостта и солидарността на другарите им и той оживя.
Като си мисля, какво би станало при подобна ситуация сега, не съм оптимист. Дали нашата система за здравеопазване ще реагира така бързо и адекватно, дали колективът на завода ще е толкова солидарен и отзивчив, дали местните ръководства ще са така склонни да се включат за подпомагане в сложната и болезнена ситуация? Не само здравна помощ беше оказана, но бяха направени всички действия, за подпомагане на пострадалите работници и семействата им след болничното лечение.
Много са критиците на социализма, но никой няма право да отрече неговата здравна система, а може би не само здравната, а и учебната, научната, социалната…
11 0ктомври 2012 г.
Из “Русенски разкази”
“Русенски разкази” е сборник от кратки разкази на Здравка Цанкова, вдъхновени от книгата „Римски разкази” на Алберто Моравия. Не могат да се равнят с разказите на този известен италиански писател, наричан „баща на италианския неореализъм”, но неговите разкази са мотив за написването на тези русенски разкази. Описаните хора са истински, но не са конкретни личности, а събирателни образи от различни качества на различни хора, не се отнасят за конкретен човек. Имената са измислени. С написаното се цели да се покажат нравите, начина на живот и вижданията на хора от едно по-старо поколение, да се опише отиващото си, променящото се време. Времената се променят, но човешките качества остават. В нюансите може да има разлики, но по същество нравите са едни и същи.
