Папата

Католическата църква е най-старата мултинационална корпорация в света. По доста показатели тя е и най-успешната, защото продължава да има около 1.2 милиарда клиенти, 1 милион служители, десетки милиони доброволци, глобална мрежа за дистрибуция, познато по цялата планета лого, уникален опит и способности да лобира, пък и обещава нещо голямо да се случи в бъдещето, което се смята за успешна маркетингова стратегия на продукта й.
Така с характерна шеговитост сп.”Икономист” се включи в една тема, за която не се говори много около избора на нов папа. Става дума за това, че освен силна и искрена вяра, призвание и признание ръководителят на една толкова голяма и сложна религиозна организация трябва да притежава и мениджърски качества.

Престол без мистика

Бенедикт XVI не се справи достатъчно добре вероятно защото има опит на учен, а не на администратор. Освен това е и доста възрастен за предизвикателствата – когато го избраха за папа, беше на 78, а се оттегли на 85. А може би просто “корпорацията” е в период на толкова големи проблеми, че е нужен наистина голям лидер, за да проведе необходимите структурни реформи.

Бившият папа разполагаше с достатъчно средства за управление на кризи, включително доктрината за папската непогрешимост. Дори самият факт на оттеглянето му от Светия престол добави към тези средства и неволно помага за реформирането на църквата. Така бе свалена мистиката около този пост и се създаде истински революционен принцип на него да се гледа и просто като на работа – нещо като да си бос на компания. Папата продължава да се “отчита” на Светата троица – този своеобразен тричленен борд на директорите, и нямаше нужда да обяснява другиму личното си решение да се оттегли. Но той го направи в обръщение към своите 1.2 милиарда “акционери” и успокоение, че – един вид – оставя фирмата в добрите и сигурни ръце на “борда”.

След това кардиналите получиха повече свобода при избора на следващ папа. Те могат да изберат някой по-млад сред тях, знаейки, че той може и да не изкара целия си мандат, или пък по-възрастен, знаейки, че той няма да се чувства длъжен да умре на поста си. С други думи, епископът на Рим е служител и трябва на първо място да прави точно това – да служи.

Защо да не се гледа на папата като на главен изпълнителен директор, който или трябва да реформира корпорацията или да се оттегли?

Служител на Ватикана споделя пред “Вашингтон пост”, че до оттеглянето на Бенедикт XVI такъв ход е изглеждал немислим, а само часове по-късно хората свободно обсъждали колко разумно и логично е това. “Което в крайна сметка е отговорно отношение към институцията”, допълва той.

Приземяване на божественото

Папството е приземено и вече няма онова трансцедентално въздействие, когато Йоан Павел ІІ – белязаният с божествен авторитет наследник на Свети Петър, призоваваше да се сложи край на комунизма в Източна Европа, например. Демистифицирането започна много по-рано – когато Пий ХІІ стана първият, появил се по телевизията, макар все още възприеман като едва ли не жив светец. В следващите 50 години наследниците му внимателно започнаха да охлаждат култа към Светия престол, церемониите за коронация ставаха все по-скромни, все по-рядко носеха обсипаната със скъпоценни камъни тиара, а Бенедикт XVI стана и първият, който започна да пише в Twitter.

Това не означава, че изчезват пищните и почти театрални традиции на католическата меса и ритуалите и службите около Светия престол. Все още изборът на папа е едно от най-секретните събития в света, няма номинации, фаворити, шортлисти… Църквата продължава и през рационалния и атеистичен ХХІ век да обявява появата на чудеса и да провъзгласява свои последователи за светци. В някои части на планетата папата наистина е възприеман с омайващо почитание. В опит да възстановят усещането, че Светият отец ще ги води до края на дните си, някои призовават един от първите актове на новия папа да е да декларира публично, че ще носи тиарата до смъртта си.

Това може да е здравословно, казват и католически свещеници, защото ще пренасочи вниманието на вярващи от конкретния човек към това как той служи на Бога. Днес немалко висши духовници, включително кардинали, сочени като фаворити за нов папа, водят живот, далеч от представата за този на божия наместник на престола на Св. Петър – карат колело, возят се с градския транспорт, пишат в социалните мрежи и участват в среднощни токшоу програми по телевизията. Трудно е да си мистериозен в света на 24-часовия новинарски цикъл.

Малко идеи от света на бизнеса

Най-горещият проблем е справянето със сексскандалите и някои идеи може да хрумнат от добре описаните методи от частния бизнес как да се работи с персонала. Едва ли ще бъдат допуснати жени за свещеници и няма да се позволи на духовниците да се женят. Но няма и нужда провинилите се служители да бъдат скатавани, просто трябва да бъдат наказвани – най-добрите компании прилагат т.нар. изпреварващо отстраняване.

Втора идея от света на бизнеса е да се отнасяш към репутацията си като към най-ценния си актив, да приложиш ясни етични норми за поведение, да държиш персоналът да ги следва и да провеждаш агресивна PR кампания с обяснение какво точно правиш за поправяне на грешките. Трето, вярно е, че католическата църква мисли във векове, там, където другите мислят в месеци, но в наши дни се превръща в сериозен проблем да променяш стратегията си веднъж на 100 години. Четвърто, в света на глобализацията може би вече е време църквата да намери начин да не изглежда толкова концентрирана в Европа. И днес близо 80 от около 140 кардинали живеят в Рим, докато в “развиващите се пазари” на църквата се случват много интересни неща. Много глобални компании създават центрове за добри практики по цял свят – нещо, което винаги е притеснявало консервативни и старомодни служители в централата, каквато за църквата е Римската курия.

Същите препоръки отправя в Би Би Си и Робърт Гал, член на Opus Dei и преподавател по етика в Понтифическия университет на Светия кръст в Рим. Той изтъква, че църквата безспорно остава религиозна институция, но и че тя е нещо повече от това – хуманитарна, образователна и здравна организация, помагаща не само на католици. Никоя друга верска структура не разполага със собствена държава, дипломатически корпус, съдии, трибунали, финансови институции и суверенен държавен глава. Никоя друга не сече монети, не печата марки, няма гражданство, паспорти, шофьорски книжки и дипломатически мисии в 179 държави. Това обяснява защо папата трябва да бъде и умел във воденето на международни преговори и подписването на договори, да говори пред ООН, да бъде добър мениджър.

Отговорностите на добрия лидер

Нанси Коен, преподавател в Harvard Business School, посочва още нещо важно за силния лидер – да е физически издържлив и в добро здраве, включително психическо и емоционално. “Не става дума за възрастта, а за енергията и ентусиазма, за моралния и интелектуалния “апетит” да си вършиш работата. Това е нещо, което всеки лидер е отговорен да поддържа”, казва тя. Не е задължително всяка сутрин да си на гимнастическата пътечка – по-важно е често да четеш поезия, да слушаш музика, да танцуваш танго, да поддържаш чувството си за хумор. Това не става с двуседмична отпуска в планината или на морето, продължава Коен.

Обичаме на едно много романтично ниво да смятаме, че лидери от мащаба на папата се раждат такива, че имат нещо свръхчовешко, че са от някакъв особен материал. Това се дължи отчасти и на измамните очаквания, че хората с много власт са също така и много отговорни и виждат отговори, които ние не виждаме. Всъщност те са хора като нас, но с по-особена съдба и опит, а когато приемем това и връзката с такива лидери е по-естествена, по-лесно е да бъдат следвани и наследявани такива водачи.

dnevnik.bg