Футболни ли са египетските уроци на „Ал Масри” и „Ал Ахли”
Миналата година в египетския град Порт Саид се игра мачът между местния отбор „Ал Масри” и „звездата” на египетското футболно първенство „Ал Ахли”. Съвсем неочаквано портсаидци набиха гостите, и то с 3:1! Още по-неочаквано вместо да празнуват – трибуните нахлуха като торнадо на терена в края на мача и стана не само „нормален запалянковски бой” а се извършииха убийства. Загинаха 74 души, зверски наръгани с ножове, газени с крака и удушени с голи ръце.
Разбира се в случая не е футболът, който е предизвикал тези зверски страсти. Адът е последствие на политиката, която определени местни и светски кръгове и мултикорпорации водят в интерес на своите цели.Това е политиката на противопоставяне на едни хора на други, партии на други партии, племена и родове на други племена и родове, едни народности, живеещи в една държава на други народности в същата държава. Получава се мътна и кървава вода, в която е най-удобно да се ловят долари.
Кайро и Порт Саид – това е все едно Триполи и Бенгази в Либия. „Арабската пролет” бързо се превръща в зловеща зима. Това е добро нагледно помагало и за България, където също тлее една рушителна омраза и непоносимост между хора и общности и наистина чудо е, че досега се е стигнало само до тих икономически ужас и дълбок нихилизъм при огромната част от хората.
След кървавите часове в Порт Саид египетският съд в Кайро осъди на смърт 21 „футболни фена”, причинили смъртта на други „фенове” и нефенове. Присъдата в Кайро беше посрещната с радостни възгласи и със закани, че там, на ония, им е малко. Това не се хареса в Порт Саид. Беше възприето като политически акт на отмъщение от „другите”. В Порт Саид улиците почрняха от разярени хора, срещу които беше изправена полицията. В схватките загинаха над 30 души и бяха ранени над 300. Армията бе привикана и градът – обсаден и окупиран. Трябва да се спомене, че и по други египетски градове по това време се случваха катаклизми. Беше втората годишнина от свалянето на Мубарак и въдворяването на демокрацията в Египет. Бяха загинали 9 и ранени 530 души. Така че наистина футболът няма нищо общо с убийствата на футболния терен. Освен, разбира се, възпитанието и културата, които също са от значение… Чудно е как диктатори като Хосни Мубарак и Кадафи са държали разноликите си поданици по своето време в сравнително цивилизовано съжителснтво. Може би защото им осигуряваха безплатна медицина, обучение, още къщи и работа с повече заплата от някои бели хора из Европа, с което безсъвестно замазваха липсата на демокрация.
Разбира се в България, където си имаме много други грижи и само свободата членството ни в ЕС, и особено финансовата ни макрополитика са наред, не бива да се предаваме на много черни мисли заради това, което са надробили „Ал Масри” и „Ал Ахли”. Въпросът е да осъзнаем до къде води инжектирането на омраза у хората, които живеят заедно едни до други, на една земя. И ако има някои, на които да е изгодно да се мразим едни други в България, като българи в чужбина, на Балканския полуостров или из Америката – това не са хората, които живеем от една заплата, от двете си ръце и, донакъде, от акъла си в главта…
Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго
