Урок по рисуване в Чикаго

Преди да се свърши януари през тази 2013-та година отидох на урок по рисуване. Получих покана от две много интелигентни и представителни българки, на които никой не може да откаже. Притеснителното беше, че и двете покани бяха едни и същи. Любезни, но с много ограничени възможности за поканения. Поне да бяха ме допуснали до четката и боите. А то – регламентът ми беше самo да гледам и слушам.
Жана Картелян от училището към Българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец” – Чикаго беше организирала „Отворен урок по рисуване”  с  присъствието на много художници и още повече почитатели на тяхното изкуство. Художниците бяха деца от 5 – 6 години до млади върлини от по десетина. Почитателите на талантите им бяха бащи и майки, баби и деди.

… Преди да започне този урок си припомних една  история, която ми разказа Кина Бъговска. Действието се развило в не безизвестния клуб „Телевизонери” в Чикаго. След като ръководителката Мария – Музуна положила доста усилия да инструктира младите оператори как да посрещнат познатата художничка, Кина Бъговска, как да я представят, че е с тапии от художествени академии и от България и от Полша, преподавала в Художествена гимназия в София, нарисувала картини за много изложби, а сега те имали щастието да я видят на живо и даже да я попитат как се рисува. Няколко пъти им повторила как да я посрещнат с думите: „Добре дошла, госпожа Кина Бъговска”. Децата уверено кимали с глава – няма проблем. Ето какво се получило накрая:
– И какво ще кажете сега, деца?
– Добре дошла, госпожа Книга Българска!

Да се пукнеш от смях. Нашите малки ученичета-имигрантчета, половината от тях вече родени в Америка, усещат най-напред слухово българската реч, после я осъзнават. Както и ние, големите ще направим, ако се задълбочим в китайския, където ако при „Цин-мин-дао” си отвориш гърлото с една стотна от секундата  повече – това ще значи вече не името на вестник в Пейджин /Пекин/, а непочтителна дума, заради която може да копаеш  по трасето на газопровода в  Цзян Чжан – Сучан…

Но да се върнем към Открития урок по рисуване… Кина Бъговска е добре познат художник в Чикаго и под нейното опитно око много малки наши сънародници през последните години започнаха да рисуват уверено, дори спечелиха и награди от различни конкурси в България и САЩ.

Отвореният урок по рисуване в училището към БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец” – Чикаго протече изключително професионално и продуктивно. Беше беседа по време на рисуване. Беше препускане на младите таланти по пътя на фантазиите, където се ражда изкуството, но Бъговска не държеше стегнати юздите на фантазията  у децата, а само ги направляваше умело. Когато видяхме в края рисунките и ахнахме, когато благодарихме едни на други за прекрасните  часове, които преживяхме, попитахме  художничката  Книга Българска… пардон Кина Бъговска, къде е разковничето за развитие на таланта у децата?

– Понякога родители ми казват, че учели децата си как да рисува предмет или животно, и са доволни когато детето изпълни „творбата си” по техен вкус. Това може само да спре въображението при децата. Целта е не то  да се научи да  рисува като възрастен човек, а да запази детското.  Аз имам може би повече полза от този общ процес – рисуването с  децата. Пикасо твърди, че много лесно се научил да рисува като възрастните, но през целия си живот се е учил от децата как да рисува освободено.  Пол, Клее и Хуан Миро са черпели вдъхновение от детските рисунки също.
Целта е да запазим децата да рисуват като деца. Няма нищо по-естествено от детската рисунка.  Те възприемат света в най-чистата му форма. Наблюдавайки птицата те я предават в картината си интуитивно – концентрирайки се на най-провокативните в дадения момент за съзнанието им елементи. Например, застрашителният крив клюн, които може да те захапе, или разкошната опашка и пр.
Не съществува шаблон у децата, не трябва да правим от техните рисунки – клишета. Трябва само да разтваряме пред тях прозореца и да оставим полета на фантазията им неограничен. И в никакъв случай да не ги стряскаме:  „Това не се рисува така”. Да си припомним, че и ние сме били деца, а като възрастни прекрояваме света според нашите канони: „това – да, това-не.”

Кина Бъговска ни разказа и една друга случка, която много ни хареса.

Имала един млад Пикасо на пет години в една своя група, който бил винаги пръв и винаги прав във всичко. Дава им веднъж на нейните големи академици от малката й художествена академия „Владимир Димитров – Майстора” задачата на нарисуват картина по свой избор. Пикасо харесва много тази задача. Съсредоточава се седем секунди, грабва най-дебелата четка и с  няколко замаха покрива белия лист с цветни петна.  Кина разглежда с внимание шедьовъра, поощрява художника, и деликатно пита – като какво ще е да този художествен образ, който заема триъгълна форма в листа?
– Това е една огромна черна мишка в Чикаго! – сияещ разкрива прозрението си Пикасо.

“Беше прав, наистина. Неговото асоциативно мислене надмина моето. Това е и моята цел – да създам не подражателство и копиране, което може да се научи с няколко урока по телевизията и като гледаш касети със заучени канони, а да подхранваш  фантазията на децата, като им помагаш да експеремтират с различни художествени техники, за да изберат най-подходящата за тях.”

Климент Величков,
Вестник „България Сега”, Чикаго