Проф. д-р Д.Свиленов в БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец” – Чикаго
Навън беше зима и студено, а в Църквата дойде един човек, който ни стопли. Много са добрите хора, които идват в Българската Православна Църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец” в Чикаго, и с които се радваме едни други от добрата среща, и то на най доброто място, където може да се видим, но този нов човек беше друг. Научих за посещението му от Отеца. От години вече Бог ме събра с него и аз му помагам във всичките онези дребни, но необходими работи при подготовката и посрещането на хората за неделната литургия, поддържането на Храма и навсякъде, където ръката на един дюлгерин и бояджия трябва да пипне…
Отдавна не бях виждал Отец Валентин толкова развълнуван. „Самуиле – рече ми, – ще дойде при нас един човек, с когото не сме се виждали 52 години – и в очите му напираха сълзи…
Когато гостът пристигна с още други хора той го позна веднага, макар че преди половин век сигурно го беше видял за последен път като млад семинарист, а сега пред него стоеше професор д-р Дечко Свиленов, когото познава цяла Европа, а може да се каже и целият Християнски сят.
И пак този човек беше запазил нещо от детството в сърцето си и стройната си фигура от младите години. Най-вече блясъка в очите си, в които беше стаена огромна енергия.
При нас беше дошъл онзи, който удиви Християнския свят, и особено нашата страна, със своето свято дело. За около 30 години той е осигурил финансирането, отпечатването и доставянето на 180 000 Библии в България.
Отец Валентин и проф. д-р Дечко Свиленов заедно са учили в Духовната семинария. След това нашият гост завършва и медицина и дълги години специализира и върши научна дейност в Германия. Събрахме се в салона на Църквата за да го видим и чуем благодарственото и приветствено слово на Отец Валентин, който каза, че „… тази вечер Светият дух ни събра за да чуем и благодарим за всичко онова, което гостът ни е направил и прави за нашата Вяра”.
Проф. Свиленов каза, че той е окуражан да върши още по-добре своето дело, защото вижда добрите плодове, които българите в Чикаго и Отец Валентин са отгледали със своето християнско усърдие – прекрасната църква, живото християнско огнище край което живеят и работят българите в Чикаго.
После той разказа за живота си в Германия, Бог направлява живота и енергията му за да бъде започнато необикновеното му дело, да се развива и живее и до днес.Един ден, като излязъл от научната лаборатория, където работел, на улицата го спряла непозната жена, която го попитала дали обича Бога. И когато разбрала, че е попаднала на добър християнин – тя го поканила в своята църква. В тази църква имало благотворителна организация, а жената била сред главните фактори, които правели от тази организация благотворителна сила от световна величина. Това е времето преди 1998 година, когато в страната ни няма църковна литература и организацията се опитва да помогне с внасянето на Библията – отпечатана на български език. След промените тази дейност продължава , като се прибавя и хуманитарна помощ.
Беше интересно да видим и документални кадри от десетките. Записани бяха дарителски акции, при които проф. д-р Свиленов и неговите асистенти посещават различни селища и институции и връчвайки Библията на различни хора.
Изпълнява се и един проект, при който книгите се дават на кметове и общинари, на войска и полиция, в университети, в Народното събрание, министерския съвет, в Президентството…
Според нашия гост трябва да се започне от тези, които държат лостовете на управлението, за да взимат те все по-хуманни и реалистични решения по пътя към по-добро бъдеще за хората.
Научихме, че има отпечатани в големи тиражи „Детска Библия” и други приспособени за децата църковни книги. Проектът „Детски Библии, християнска етика, Нов завет за българските държавни училища” е започнал през 1991 г. по инициатива на Министерството на образованието. Досега този проект има 56 издания с общ тираж над 3 000 000 броя.
Десетки са религиозните и светски книги, които е написал проф. Дечко Свиленов. В огромни тиражи се издава последната книга на професора – „Живот след смъртта”. Преведена е на десетки езици и вече е позната по цял свят.
По време на дискусиите научихме много от историята на Библията, за нашия Спасител Иисус Христос и християнството.За мен това беше едно откровение, разбрах, че Бог е направлявал моите стъпки от времето, когато повярва. И Той не е престанал да се грижи за мен. Още веднъж пред очите ми преминаха онези мигове, в които отчаянието ми нямаше граници и животът ми като че беше пред своя край. И тогава в ръцете ми се появи Библията.От тогава до днес търся сред страниците й отговорите на много и много въпроси. Животът ми стана праведен и истината изгони лъжата, доброто победи злото. Сега моята сила и упование са от Бога и Иисус и това ми дава благословението в този живот…
Самуил Каварджиев
Вестник „България Сега”, Чикаго
