Хан Тервел

Преди 13 века хан Тервел спасява Европа от арабското нашествие през Константинопол

В историята добре се знае, но европейските историци, случайно или тенденциозно, не придават особена гласност на факта, че само благодарение на нас, българите и на нашия  хан Тервел през 718 г. арабите, обсадили Константинопол, били разбити и отблъснати. По този начин била спасена Християнска Европа от ислямизиране още в  VІІІ век след Христа.

Столицата на Източната Римска Империя – Византия била обсадена от брата на арабския халиф Сюлейман – Маслама, който разполагал с 200 000 войни  и 2500 кораба.

Истината е, че хан Тервел имал договор с византийския император за взаимна помощ. Още в 717 г., първата година от обсадата на Константинопол, хан Тервел ги нападнал от север и разбил огромната им армия.. Арабите били направили два рова – един срещу Константинопол, другия – срещу българите. Зимата между 717 и 718 г. била много тежка. Над 100 дни земята била покрита със сняг. И все пак тези войни от горещите пустини  издържали на тежките зимни дни. През лятото на 718 г. те излезли от укрепения си лагер и дали решително сражение на българите.

Но арабите  никога не били срещали и не познавали такива железни войни, тежката и лека конница на хан Тервел ги смазала. Давайки около 30 000 жертви, те свалили обсадата на Цариград и се оттеглили. Това било нечувано поражение за арабите. Тяхната цел била да съединят своите две огромни армии от Запад през Испания и от Изток през Византия и България и да покорят цяла Европа. И ако това беше станало  с пробива през Константинопол – днешна Европа може би щеше да изглежда по-другояче. Тервел станал спасителят на християнството в Европа.

Ето защо му била дадена и титлата „кесар” (крал). Тя се давала само на престолонаследника на Византийската империя и българският владетел е първият и последният чужденец, който я е получил. Това говори колко много са му били благодарни византийският император и византийците. Имал и оловен печат с надпис на гръцки „Богородице, помагай на кесаря Тервел”. На лицевата страна на печата бил изобразен хан Тервел – млад мъж, облечен в бойни доспехи с ризница и шлем на главата, с дълги коси и островръха брада, с копие в дясната ръка и щит в лявата, на който щит е изобразен конник, който пронизва с  копие  паднал на земята враг.

Тържествата по повод  провъзгласяването на Тервел за кесар продължени с построяването на прочутата базилика в Константинопол. Тя била украсена със статуи и я нарекли  „Златната”, тъй като покривът й бил позлатен. Намирала се недалеч от  прословутата църква „Св. София“. Именно от тази базилика хан Тервел, вече кесар на Византийската империя, говорел на народа.  Неговите речи били уверение за мир и приятелство и носели спокойствие за Византия и Европа..  Името на България станало прочуто по тогавашния свят.

Иван Тодоров
За в. „България Сега”, Чикаго