Български Евангелски Рождествен Концерт в Чикаго

Има една впечатляваща сграда в харесваното от мнозина причикагско градче Arlington Heights, която човек не би отминал без да я обгърне с поглед.  Отвън се простират зелени паркови алеи, вътре има модерна естрадна сцена  и внушителен орган, чиято тържествена музика събира много хора.
Залата, по нашите мерки, е твърде обширна. Може да побере близко до петстотин посетители. Таванът над главите ни е високо… високо, и е направен така, казаха ми, от корейски архитекти, които специално разбират от  музика и необходимата й акустика.
В този именно с специален Дом за общение  се състоя последният акорд от разностранната през 2012-та година църковна, и в по-широк мащаб – обществена дейност, на Българските  евангелски църкви  в град Чикаго. Westminster Presbyterian Church беше името на Храма, в който се събрахме…

Беше 25 декември. Дойдохме, чухме и видяхме едно вдъхновено творение на Българската общност в Америка – Български Евангелски Рождествен Концерт „Небесен Дар”. Росен Спасов, пастор  на Църквата „Слово, Вяра и Живот”, която води своята духовна дейност във W.P. Church, в ролята на домакин, поднесе Приветствие към присъстващите. 

Концертът бе подготвен и изпълнен от Сборен състав при Българските Евангелските Църкви в Чикаго. Правеше впечатление присъствието на сцената – рамо до рамо – на фигури от  музикалния живот на Чикаго и талантлива младеж, момчета и момичета, които всяка неделя съчетават своите дарования с духовното си присъствие и всеотдайност  в Църквата.  В първия ред на изпълнителите от сцената имаше и пастор с китара, и известен в чикагската музикална общественост български маестро, и много надарено с всякакви таланти българско момче, ученик в българското училище „Нов Живот”…

На спортен език това беше направо „Сборен отбор”.  Получил се беше  силен и обигран състав – тренирали са /репетирали/ месеци наред заедно! Имаше представители на църквите: „Ново Начало” /пастор Георги Киров/, „Интернационална Милост” /пастор Маргарита Дженева/, „Славо, Вяра и Живот /пастор Росен Спасов/, „Нов Живот” /пастори  Владимир Георгиев и Станимир Танев/.

Сцената разполага с  перфектно осветление, акустиката е превъзходна. На два просторни екрана „падат снежинки”, появява се текст на песните, пробягват библейски, и от дните на днешния ни живот, картини.  Прави впечатление колко много деца има сред зрителите. Четири-пет годишно  момиченце щрака със замах като фоторепортер от „Ройтерс” …

Селекционер /маестро, диригент/  бе младият Росен Арнаудов. Този професионален  музикант, познат в Чикаго, е второ /а може да е и трето/ поколение музикант, син на Румен Арнаудов, чиято подготовка и талант са име, с което се идентифицира българската общност в музикално Чикаго.

Румен Арнаудов, Пастор Станимир Танев и Венцислав Перфанов бяха „фронтмените” /така ли се казваше?/, които откриха концерта с песента „РАДВАХА СЕ ТЕ”. Пасторът таи в сърцето си както любовта към Бога, така и безспорно музикално дарование. И така служи на Иисус както със проповедите, така и с музиката си.  Между двамата стоеше  юношата Венцислав Перфанов, невероятен работофил, комуто много сръчност  и таланти са покорни.

Водещи на Концерта бяха Румяна Чобанова и Сашка Евгениева.  Божидар Спасов, Моника Спасова и  Емануил Спасов  /инструментал/, изпълниха сърцата ни с добри чувства и помисли.Та нали в това е сакралната сила на Великото Рождество?! Музиката и вярата тази нощ за нас бяха като роса за цветята, свили листенца от сухия вятър на кризите, в които съществуваме.…

Сред  хитовете на Концерта бяха изпълненията на Благовеста Танева. Пастор  Росен Спасов със своята цигулка и още дузина музиканти бяха тази вечер, с изкуството си, нашите пътеки към Бога, към нашата Вяра и Упование, към Доброто и Човека – създаден по Божия воля и промисъл… 

Концертът се състоеше от поредица  свети християнски песни и мелодии, дошли  при нас отскоро или през вековете. „Там беше чудна, свята, нощ”, „Днес се роди едно Дете”, „Знаеше ли ти?”,  „Молитвата на Мария”, „Кой би могъл да очаква?”, „Аз чух камбаните навън”,  „О, Свята Нощ!”, „Чуйте ангелския глас!”, „Запалване на свещите”, „ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ”…  Сборна младежка група изпълни  „Библейски картини” в прослава на Спасителя  Иисус Христос.

Времето пробяга своя път през тази Рождественска Нощ  неусетно  между светлите таланти на сцената и при нас, техните почитатели в залата. Таланти и поклонници, евангелисти и православни, ние в Чикаго се почувствахме добре и сигурно в този наш, български град Чикаго, бяхме заедно в един Бог, един живот, в един български град зад океана…

В края на Концерта пасторите на църквите и генералният консул на Република България в Чикаго, г-н Симеон Стоилов, отправиха приветствия  към  дошлите в залата и близки и далечни наши сънародници по света. Генералният консул изтъкна усилията на църквите за духовното развитие на хората, за Концерта, който е продължение на другите чудесни неща, с които ще се запомни 2012-та година – духовната среда, в която израстват семействата, готовността за взаимопомощ, доброволците, създаващи  по-добри условия за живот и развитие на общността , организираните безплатни медицински прегледи, подпомагане на нуждаещи се, грижата за училището, където децата учат български език и наследяват българския дух и култура… В своите приветствия и молитви пасторите благодариха на Бога и насърчиха хората да пазят Божествената частица у себе си, с която ще встъпим във Вечния си живот, да славят Бога и да имат в живота си повече мир и радости. Те благодариха и на участниците от сцената  и на всички, с които заедно оставяме зад нас една трудна, но достойно изживяна година и пристъпваме към идващите нови дни от земния ни път…

… Сред  поредицата от достойни обществени активности и събития, с които българите в Чикаго изпратихме разноликата, но все пак с благодарност и надежда, 2012-та година, се нарежда и Рождественският Концерт на четирите Български Евангелски  Църкви в града ни. Стана духовно и културно събитие, с което защитаваме  отговорното признание, че това е  „Българският град в Америка – Чикаго”. Отзвукът  му е не само в духовен и културен аспект, но и подсказва как някои могат заедно, а не разделени, да направят повече…

Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго