Напусна ни Патриархът на Българската православна църква Максим
Българската патриаршия излезе с изявление по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. В него се казва:
“Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г. след кратко боледуване в Университетска болница “Лозенец” в 03,30 ч., вследствие на сърдечна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви.
Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов.
Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните.
Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости!”
За смъртта на патриарха съобщиха Ройтерс, Франс прес, “Вашингтон пост” и ИТАР-ТАСС. Франс прес пише, че патриарх Максим е най-дългогодишният свещенослужител на православните християни в Европа.
Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков. Основното си образование получава в родното си село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския университет. На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет
Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник – светец от VII в., прославен със силна вяра и православна изповед. На 19 декември 1941 г. Врачанският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм “Св. Йоан Рилски”. В края на 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава интернирана Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим става архимандрит, а три години по-късно е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава руският патриарх Алексий I. След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Светия Синод.
На 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” архимандрит Максим получава епископски сан. На 30 октомври 1960 г. ловешките епархийски избиратели единодушно посочват епископ Максим за свой архипастир и на 20 ноември той е канонически утвърден за Ловчански митрополит. През време на служението му в епархията на своя роден край, въпреки тежката политическа обстановка, са построени и осветени от него няколко нови храма.
На 7 март 1971 г. патриарх Кирил умира и на 4 юли за нов патриарх е избран Максим
В началото на 90-те години в БПЦ се създава църковен разкол. Учредява се т. нар. “нов Синод”, поставя се “алтернативен патриарх”. През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, на който присъстват предстоятелите на всички поместни православни църкви, с който разколът е обявен за окончателно приключен. Патриарх Максим е носител на орден “Стара планина” – първа степен.Отличието му беше присъдено за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на БПЦ и за 90 години от рождението му.
Кой ще бъде следващият патриарх?
След кончината на патриарх Максим според устава на Българската православна църква най-старшият член на намаления състав на Светия синод – Великотърновският митрополит Григорий, в седемдневен срок трябва да ръководи БПЦ и заедно със Светия синод да избере наместник-председател на Църквата
Митрополитът, избран за наместник-председател на БПЦ, в рамките на три месеца трябва да организира избора на нов български патриарх. Новият патриарх трябва да е не по-млад от 50 години и най-малко пет години да е бил митрополит. Светият Синод трябва да представи на избирателите трима кандидати и измежду тях Църковният събор ще трябва да избере бъдещия патриарх.
Кой ще бъде следващият патриарх се очаква да стане известно в началото на март 2013 година.
Предстои състав от четирима старши митрополити да свика съвещание на Светия синод, на което да бъда избран заместник на починалия патриарх, който да поеме управлението на Българската православна църква до избора на нов патриарх, което се очаква да стане в началото на март 2013 година.
Кандидати са всички, които отговарят на условията. Пловдивският митрополит Николай, няма възрастта, двама нямат стажа – митрополит Николай и Доростолският митрополит Амбросий в Силистра.
Според мнозина капацитети изборът на наследник на патриарх Максим поставя Българската православна църква пред кръстопът. С Патриарх Максим тя оцеля в редица съдбовни дни. Остана в края на краищата единна и жизнеспособна. Сега, когато в обществото се развиват крайно опасни процеси на бездуховност и отричане на всякакви авторитети, включително и на Църквата, ролята на духовния водач и обединител на БПЦ е особено отговорна. Той трябва на всяка цена да реформира някои наследени тенденции в духовните практики на нашата църква, като насочи вниманието на свещенослужителите освен към спасението от греховете и вечния живот в по-добрия свят – още и към сегашните социални катаклизми, към трудното битие на огромна част от християнството братство и да дсе опита да промени с авторитета си някои аморални практики на определени сили на деня, предизвикващи тежки икономически кризи и страдания на мнозинството хора.
Как се управлява Българската Православна Църква и как става изборът на Патриарх
Българската православна църква (БПЦ) – Българска Патриаршия се управлява от Свети Синод, а всяка епархия – от своя архиерей, който носи титлата митрополит.
Върховен ръководен орган на Българската православна църква – Българска Патриаршия е Светият Синод, който се състои от Българския патриарх и епархийските митрополити.
От 4 юли 1971 г. негов председател е Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски.
БПЦ има 13 епархии в България (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска) и две задгранични (Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно- и Средноевропейска епархия).
Устройството и управлението на епархиите се определят с Устав, одобрен на епархийски събор и утвърден от Светия Синод.
Законодателната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия се упражнява от Църковния събор,
който се състои от архиереите и от избрани по реда на устава клирици и миряни. Новият Устав на Българската православна църква – Българска патриаршия е приет от 6-ия Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., обнародван е в “Църковен вестник” от 9 януари 2009 г.
Както вече се знае избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години. Но още и с това да се отличава с духовния си мироглед върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Съставът на Патриаршеският избирателен църковен събор е разнообразен.
1. Архиереите – всички митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска Патриаршия;
2. По петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни;
3. По един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор;
4. По двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит;
5. По един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
Както виждаме – това е един много представителен форум на Православието в България.
Друг важен момент от Избора е, че на заседание най-малко седем дни преди него с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете си, Светият Синод избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол, които отговарят на изискванията.
Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор. Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български Патриарх и Софийски митрополит.
За Максим, Патриархът Български
Ловчанският митрополит Гавриил, един от тримата митрополити /освен Пловдивския и Доростолския митрополити Николай и Амвросии/, които не са съпричатни към бившата ДС, името му се спименава като един от най-сериозните кандидати за новия български патриарх: Патриарх Максим беше изключителен човек, който запази Българската Православна Църква и я спаси в годините на разкола. Той опази Църквата да не се политизира. Всички знаят, че аз не проявявам някакви аспирации за този най-висок пост. Молим се Господ да покаже най-подходящия духовник, който да поеме ръководстдото на Православната ни Църква…
По въпроса дали принадлежността на някои от кандидатите към бившата ДС ще повлияе на избора той каза: „Всеки човек има много качества и не може да се каже кое ще надделее.
Архимандрит Антим, протосингел на Видинска света митрополия и игумен на Клисурския манастир “Св. Св. Кирил и Методий”: „Когато Българската православна църква изживяваше своя катарзис – гонение от страна на силните на деня, вътрешни смутове и неразбории, патриархът устоя с молитва, кротост и смирение. Патриарх Максим е истински пример за духовник, който достойно стои на своето място. Неговото търпение и мъдрост бяха изключителни! Никога не действаше емоционално, никога не вземаше решения без да помисли, без да се посъветва, без да почувства как ще се възприеме това от отсрещната страна”.
Пловдивският митрополит Николай: „Патриарх Максим извървя своя живот и служение достойно и опази не само своята вяра, но и вярата на българския народ през тежките години на войнстващ атеизъм и времената на зловредния разкол на българската църква. Всичко това той стори със силна вяра в Бога, упование, търпение, с любов и кротост. Негово Светейшество изведе кораба на Църквата, въпреки стихиите и бурите на житейското море”.
Игуменът на Рилския манастир, Адрианополския епископ Евлогий: „Патриарх Максим беше най-дългогодишният патриарх на православната църква, преживял много събития – и църковни и държавни. Той е един изключителен пример за подражание от всички хора, като начин на живот”.
Климент Величков
в. “България СЕГА”
по материали от български медии
