Български фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” – гала-концерт в Чикаго
Десет години вече ще стане, откакто през 2003-та дошлите наскоро от България по онова време професионални танцьори и хореографи Ирина и Тодор Гочеви основаха в нашата чикагска православна църква „Свети Иван Рилски – Чудотворец” – Български фолклорен танцов ансамбъл „Хоро”.
И ето че през 2012-та, в събота, на 17-ти ноември, Българското Чикаго разбра, че имаме сред нас си нещо като бисер, нещо като ярка звездица на българската ни духовност…
Беше гала-концерт, стана като ден, в който ние, събралите се на събитието сънародници, ги избрахме за лауреати на най-високото отличие, което е способно да отдаде сърцето ни – на всяка една и на всеки един от виртуозите, чието изкуство съзерцавахме с обич и благодарност:
Ирина и Тодор Гочеви – създателите, Петя Димитрова и Митко Димитров, Красимир Маринов и Мариана Маринова, Бисер Илиев, Елена Смукова , Кръстьо Гочев, Биляна Неофитова, Иво Гуглев, Любима Тошкова, Христина Барганска, Венета Цонеф, Станислав Иванов, Даниел Петров, Персиана Симеонова, Беатрис Минева, Елеонора Даскалова, Албена Даскалова, Илка Комитова, Цветана Колева, Мариана Манкова, Светла Стоилова, Светла Енчева, Стефани Стоилова, Мариана Попова, Атанас Петров, Милен Иванов, Иванка Иванова, Ивана Дечевска, Йонка Станчева, Рамона Станчева…
Знам, че по новата мода многото имена не се препоръчват. Нищо. Нека тази статия да е лоша. Нека. Знам, че сега само лошата новина я бива. Добрата не се четяла. Нищо. Тази ще е такава. Нека да е антипублицистика това да проснеш имената на цял ансамбъл от Чикаго до Торонто, дори и да го заслужава. Нека.
Но нека и всеки вече да знае, че на мегдана в Чикаго вече се игра оня спектакъл в Новия Свят, който вдигна на висота и показа грейналите в своята красота таланти на българския род и стара култура в своята възродена от днешните ни майстори омая!
Станахме свидетели на един спектакъл, който бе възможен благодарение голямата хореографска практика на маестро Ирина и на нейния съпруг Тодор Гочев.
– Целият ми живот е преминал като че само в репетиционни зали и по концертните сцени казва Ирина. Тя е завършила Държавното хореографско училище в София и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, което прави девет години солидно обучение в една световно призната фолклорна школа, каквато е българската. Нейната танцова практика и след това постановъчна дейност в елитни танцови състави изграждат хореографа, които в Чикаго направи нещо почти невъзможно в непрофесионален ансамбъл.
– О, не е важно колко време учиш – охлажда тя моите прозрения, – важното е да имаш в себе си една искрица, нещо като даденост, нещо като дар от природата, да имаш усет… Струва ми се че го имам и то е, което ми дава вяра в моите сили и възможности. Дългият опит го укрепва. Дава ми увереност . Аз съм много критична към всеки, най-вече към себе си. Затова , предполагам, ме и възприемат, търпят ме . Имам също така и търпение. Изчаквам. Талантът у различните хора се развива по различен начин и в различно време. Мога, и не се страхувам, да критикувам, още и да похваля, без това да се окаже лошо за развитието на таланта…
– Бях недалече от сцената и ми се стори, че всички като че летяха с крилете на вдъхновението , харесваше им да играят наслаждаваха се на това, което правеха на сцената…
– О, да, това още повече може да се види при репетициите. Всички имат своята професия за препитание и още много други семейни и обществени задължения. Но надмогват всичко, пристигат точно в уреченото за репетиция време и „тренират” като професионалисти, без да чакат материална компенсация за труда си. Понякога направеното с любов е по-ефективно и от скъпо платения професионализъм… Моите хора, обаче, сигурно всички видяхте, са не само вдъхновени, но и „окършени”, на спортен език – „добре тренирани”. Затова могат да направят всичко на сцената.
И как още могат!
Спектакълът, който Ирина и Тодор… няма да повярвате… правят от две години, беше необикновено съвършен и хармоничен. Като идея и мизансцен, като костюми и осветление, като ритъм и внушение…
Сценичната феерия „На мегдана”, представена от българския фолклорен ансамбъл „Хоро” в Чикаго, започна с „Мълчаното”.
Впечатлението от този танц в зрителната зала беше шокиращо. Смълчани, с изопнати лица и пронизващи очи, красиви жени в смайващи с цвят и кройка народни носии, с тежки нанизи от златни пендари на гърдите си, пристъпват под драматичния звън на старите златни монети…
– Този танц е бисер в българската хореография – казва Ирина, – Той е поставен от Йвайло Иванов, ние го дообработихме, никъде не е показван по този начин досега…
Ивайло Иванов сега е главният хореограф на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” – лицето на България в много страни по света. Беше и в Чикаго по покана на „Хоро” и аз помня този човек като изключително ерудиран и позитивен професионалист. Той за малко време помогна много на своите колеги от Чикаго, които се бяха сетили да потърсят неговите познания…
„Втората сцена” от „На мегдана” в Чикаго беше „Гергьовден”.
– Това е нов танц за Чикаго – пояснява Ирина Гочева, – поставихме го по хореография на проф. Кирил Дженев, един велик човек за българския фолклор, създател на Ансамбъл „Тракия”, написал много трудове за фолклора, известен и дал много на световната фолклористика, той е мой учител и бих казала „духовен баща”.
„Настроение” беше един танц, който изиграха четири „луди-млади момичета” в галопиращия смесен такт „копаница” и ни припомниха нашите млади изгори в нашето младо време по България…
В „Мъжки танц” по хореография на Тодор Гочев, мъжете на „Хоро” ни показаха майсторлък в едно не на шега надиграване помежду си!
– Тези момчета – както ги нарече Ирина, което си е вярно, въпреки че някои носеха годините на две момчета на гърба си, – ни показват как танцува тракиеца! Моят Тошко е добър тракиец, впрочем всичките в този танц са „баш майстори” на тракийските ритми!
Седем момичета и една солистка ни представиха танц по хореография на Сийка Василева , характерен за младите момичета от Родопите.
„Северняшки ритми” – изпълнение на 10 танцьорки и 6 танцьори предизвика сякаш особено силни овации. Ритъмът беше завладяващ. Ние всички бяхме вече загрети в залата за да изкочим също на сцената – 1300 човека според моето преброяване , но не чак толко според един американски разпоредител, който явно нямаше българското чувство за позитивна фантазия…
Най-после дойде ред и на моята любима „Шопска сюита”! Дъските на сцената забубатиха като при торнадо, но подът явно бе изчислен и за такава напаст като шопската, та удържа. Ирина си призна, че първата част на хореографията е нейна, втората била на учителя й Кирил Дженев. Шопът е специално същество. Толкова хитър, че понякога лъже дори себе си. И сега – започва танците бързо-бързо като шевна машина, а като се умори уж сменя ритъма само за да поразгледа кои са дошли в залата него да гледат… Стресираща е и красотата на шопкините в техните сексуално пристегнати с връзчици спецчасти на черните фистани…. Но стига с моята шопофилия, идва ред на финала!
В заключителната част на сцената се изсипаха всичките супермайстори от „Хоро” и стана нещо красиво като нашата Розова долина. Не знам дали я има още, но в Чикаго я възпроизведохме поне за 9 минути! А тази Ирина Гочева като че е от Бога дарена и с усета така да комбинира цветовете с родните ни народни носии, че човек може да се захласне дори само по гардероба на „Хоро”… На сцената се появиха дори две кокони и нашия добър познат Алафрангата, който моментално тушира зрителната зала с няколко пируета и предизвикателните си френски гащи и папуци. И когато „цялото фолклорно войнство” изпълни и последното тайнство от концерта – „Бре Петрунко” , всички разбрахме , че в Чикаго българската общност е изкачила вече още няколко стъпала по-нагоре по стълбицата на мултикултурната тукашна общност…
През цялото време на спектакъла Ирина държеше здраво юздите на представлението. Тя беше на пулта за звук и светлина – при Паола Игнатова и Иван Михов /фотогрофия и художествен дизайн/, които според нея са сред елитните бойци, донесли грандиозната победа на българското чикагско супер-шоу „На мегдана”. Каза ми, че е избрала тази зала заради осветлението, което правело 50 процента от успеха на спектакъла. Тя се беше погрижила да покани в шоуто и певицата Деси Добрева, изпълнителя на кавал и вокалистката Ангел и Теменужка, прима балерината от чикагския Джофри балет Абигайл Саймън…
Ирина и Тодор Гочеви се появиха на сцената /той си беше вече там с „екипа”/ за да получат цяла градина от цветя и благодарности, поднесени от Българо-Американската Асоциация и Българо-американския център за културно наследство, от Генералното консулство на Република България, от почитатели – жени мъже и деца, дори едно тригодишно момиче, голямо почти колкото буката, който поднесе… То едва чака да порасне още няколко месеца и да се включи в детските състави на българската фолклорна империя „Хоро”, „Верея” и пр. в Чикаго.
Всеки пропуснал да види всичко това в Чикаго може да напълни резервоара на колата си и да стигне до следобеда на 24 ноември, събота, в Сент Луис, където, спектакълът ще се повтори!
Климент Величков
В. „България Сега”, Чикаго
