ДОБЪР ЕКИП

      Денят преваляше. Вече минаваше осем вечерта. Ангел още беше в кабинета си и работеше. Телефонът  звънна. Беше колегата му – другият заместник-директор. Изрази желание да се видят.
      – Разбира се, Василе, заповядай! Тъкмо малко ще се разсея, защото съм затънал в проблеми – отговори Ангел.

      След няколко минути бяха заедно и първото, което Васил каза беше, че е много напрегнат и има нужда от малко разтоварване. В предприятието не се пиеше, но заместниците на директора винаги имаха по бутилка коняк – за гости или за всеки случай. Ангел извади бутилката и наля по малко на двамата. Пийнаха и продължиха разговора. Васил отговаряше за техническите въпроси и производството, а Ангел за икономиката. Проблемът и за двамата в момента беше един – свързан с голяма сделка, която предстоеше, а още нямаха готовност. Не мина много време и на вратата се появи  директорът.
      –  Ангеле, видях че в кабинета ти свети и дойдох да видя какво още работиш.
      – Заповядайте! С Васил обсъждаме подготовката по новата сделка – покани го Ангел.
      – Разгеле, че сте и двамата. И аз  се безпокоя за същото. Вечеряли ли сте? Сигурно не сте. Хайде, прибирайте си нещата и да отидем в градината на ресторант „Дунав”. Хем ще вечеряме, хем ще продължим разговора.
      Така направиха. Седнаха под лозата в градината и, нали бяха известни в града, сервитьорите веднага се разтичаха да ги обслужват. Поръчаха си скара и вино „каберне”. Васил се смути и каза:
      – Аз не трябва да пия, защото кръвното ми налягане е високо. Докторката (т.е. съпругата му) вечер ме чака с апарата за кръвното под възглавницата и започва контрола и критиката.
      Директорът се усмихна и разказа нещо, което до тогава не им беше известно:
      – Не се притеснявай! Кабернето няма да ти навреди. Когато бях на една дегустация научих интересни неща за това вино. Аз и преди го харесвах, но след това още повече го предпочитам. Това вино е  много полезно. Разбира се, като всеки алкохол, в умерена доза. Съдържа много микроелементи, танин и други полезни и редки съставки. Давали го на космонавтите против радиация – дълго хвали виното директорът. – Освен това, в малко количество, всеки добър алкохол разтоварва и намалява напрежението, а високото кръвно налягане е вътрешно напрежение.
      Продължиха обсъждането на големия проблем на предприятието. Донесоха им топлата скара и виното. Хапваха, пийваха, разговаряха. Васил се отпусна. Вече не се притесняваше за кръвното си налягане, забрави и за апарата на докторката. Яденето и  пиенето им не беше много, но продължително и им се услади. Разговорите бяха полезни и резултатни.        
      Дали виното или приятната компания, другарските отношения, доверието между колегите помогнаха на Васил да се освободи от напрежението, не се знае. Когато на другия ден дойде на работа не чакаше да го попитат как е минал контрола със слушалката, а сам започна да разказва на двамата си колеги колко, не само той е  бил изненадан, но и докторката и даже е възкликнала:
      – Васко, къде си бил, какво си правил, кръвното ти е като на младо момче?
      Разказал й той за случилото се. Тъй като нейната специалност е офталмология, не била специалист в храните и пиенето, намерила информация и потвърдила разказа на директора за кабернето.
      След много години, в един горещ летен ден, Ангел седеше в същата градина, на същия хотел и пиеше бира. Спомни си случката и му стана хем драго, хем тъжно за изминалото славно време, когато работеха с такъв плам, с такова доверие помежду си. Липсваха му приятелите от завода, но вече бяха останали малко. Васил беше още жив, но, след пенсионирането си, се премести в столицата – при децата си. Директорът не доживя да види големите промени след настъпването на така наречената „демокрация”. Не видя как заводът, който така обичаше, вече не съществува. Събориха го и на негово място построиха МОЛ.

Из “Русенски разкази”

“Русенски разкази”  е сборник от кратки разкази на Здравка Цанкова, вдъхновени от книгата „Римски разкази” на Алберто Моравия. Не могат да се равнят с разказите на този известен италиански писател, наричан „баща на италианския неореализъм”, но неговите разкази са мотив за написването на тези русенски разкази. Описаните хора са истински, но не са конкретни личности, а събирателни образи от различни качества на различни хора, не се отнасят за конкретен човек. Имената са измислени. С написаното се цели да се покажат нравите, начина на живот и вижданията на хора от едно по-старо поколение, да се опише отиващото си, променящото се време. Времената се променят, но човешките качества остават. В нюансите може да има разлики, но по същество нравите са едни и същи.