МЪЖКИ РАЗГОВОР ЗА ЖЕНИ

      Бяхме студенти, когато се срещнахме с Ради. Той беше една година по-голям от мен и активно участваше в работата на младежката организация. На едно от заседанията ми направи силно впечатление начинът, по който се включи в разгорещения спор, който се водеше и с лекота успокои духовете и спорът секна. Стигна се до добро решение, което преди неговата намеса изглеждаше невъзможно. Това ме впечатли и исках да се запозная с този колега. На следващото заседание – като завърши, се запознахме и след това често се срещахме и разговаряхме. Станахме приятели.

      Ради не беше красив или висок и снажен. Имаше среден ръст, беше тъмнокос, тъмноок,  леко мургав и с крив нос. Обличаше се скромно, но никога не съм го виждал раздърпан или небрежен. На пръв поглед не впечатляваше с нищо – беше обикновен младеж, който с нищо не блести. Неговата сила беше при общуването, при разговорите, особено при споровете. Умееше да изслуша и после с непоклатими аргументи да обоснове всяка теза. Даже понякога ми се е струвало, че е доказвал и, на пръв поглед, недоказуеми неща. Силата му беше в непоклатимата му убеденост в това, което казваше, което правеше. Освен това, като заговореше, от него сякаш се излъчваше някаква неуловима, но силно осезаема магия, която концентрираше вниманието на околните. Може би сте забелязали, че има оратори, които говорят умни и съществени неща, но слушателите им се  разсейват, трудно се съсредоточават, не могат дълго да ги слушат. Ради беше друг. При него не можеш да се разсееш. Той сякаш привързваше слушателите към себе си, както се привързват лодките към брега. Не го правеше грубо, но и не беше оратор, който с комплименти и шеги държи слушателите. Логиката, аргументацията, убедеността и излъчването му бяха силата, с която привличаше и побеждаваше.

      От малък харесвам силните, смелите хора. Може това мое качества да е повлияло толкова да се привържа към Ради. Трудно е да се обяснят причините за влюбването, харесването, омразата, неприязънта и другите човешки взаимоотношения, особено когато са свързани с емоция.

      През студентските години често общувахме с Ради. Срещахме се при младежките комсомолски дейности, но и водехме свободни разговори. Той беше открит и често споделяше и лични мисли и преживявания. Харесваше много жените. Жените също го харесваха. Бързо се сближаваше с тях и без усилия ги вкарваше в леглото си. Не се перчеше с това, но и не го криеше. Като му подхвърлех някога на шега за поредното му завоевание той ми се усмихваше и ми казваше „хубаво ни беше” – само толкова. Никога, обаче не споменаваше имена. Харесваше, но и уважаваше жените. В последно време го виждахме често с една наша колежка – Милена. Не мина много време и чух, че ще се женят. Не можех да повярвам. Никога преди това не е ставало дума, че ще прави такова нещо толкова млад. Той, който обичаше жените, който беше винаги активно живеещ, действащ, който обичаше живота, да се зароби с един прибързан брак? – не ми се вярваше.

      Оказа се, че Милена е забременяла и той е бил принуден да сключат граждански брак.
      – Не можех да я оставя при това положение, вината беше и моя – беше отговорът му на моето изумление.

     Поопознах Милена и се досетих, че това е била женската й хитрост. Друга наша колежка – Катя беше много влюбена в Ради, а и той не беше безразличен към нея, но просто се срещаха, дружаха. Какво щеше да излезе от това не беше ясно, но беше добра студентска връзка. Ще бъда груб, но ми се струва, че „апетитът” на Милена към Ради е бил много голям и тя го сдъвка бързо – бързо. Освен това ревнуваше Ради от Катя и тази й ревност остана задълго. Казвам го, защото, когато, след много години се видяхме и разговаряхме ревността й още беше жива.

     Завършихме следването си, постъпихме на работа на различни места, даже с Ради бяхме в различни градове. Въпреки това си останахме добри приятели и когато се виждахме ни беше приятно. Спомняхме си младежките години, но повече говорехме за сегашния си живот. Имахме и служебни контакти, но приятелските ни разговори продължаваха. Разпитвах го за жените – все така ли го привличат, все така ли ги обича? Отговаряше ми утвърдително.

      – Имаме две деца, нормално семейство, Маргарита е добра майка и съпруга, но си остана студена и разсъдлива. Аз обичам огнените жени, обичам изненадите, разнообразието. Милена ме ревнува, но разбира, че друг не мога да бъда. Само не може още да се освободи от голямата си ревност към Катя.
      – Виждате ли се с Катя? – попитах’
      – Не бях я виждал много години. Не исках да дразня лъва. Преди две години случайно се срещнахме при една моя командировка в N. Много се зарадвахме и двамата. Даже се прегърнахме пред голяма служебна компания и предизвикахме овации. Явно, не е изтлял съвсем огънят. Срещахме се и после, защото се оказа, че в  работата ни има общи точки. Беше ни приятно да разговаряме. Тя беше умна студентка, а вече беше умна и уважавана жена с положение.
      – Не си ли позволихте нещо повече – без срам, грозно по мъжки го запитах.

      Той се засмя от душа и ми каза:
      – Не-е-е! С Катя бяхме и си останахме добри приятели, но любовници никога не сме били.
      – Защо тогава Маргарита те ревнува от нея, а не от другите жени?
      – Дани, това си е нейно разбиране. Никога не съм отричал, че имам връзки със жени. Даже обратното. Винаги съм се усмихвал и съм казвал, че обичам жените и не мога да им устоявам, особено когато и те са ме харесвали. Спазвал съм принципа да уважавам жените, с които съм имал контакти, никога да не ги злепоставям или насилвам, и продължавам да го спазвам. Харесвам ги, имам нужда от тях, много съм получил, но съм се стремял и аз да им дам. Бил съм доволен, но имам усещането, че и те са били доволни. Може да ти се виждат странни моите разбирания за жените и моето общуване с тях, но такъв съм си по природа. Уважавам съпругата си. Тя не може да се оплаче, че не съм добър съпруг. Е, не ми е достатъчна. Винаги съм бил ловец. Ловец на красиви сърни, които не убивах, а им се наслаждавах, когато попаднеха на мушката ми. Такъв си останах и на старини. Не спирам да се заглеждам. Мъжествеността ми никаква я няма, но сърцето ми още се вълнува и изпитва желания, когато видя млада сърна да ми се мерне. Това е! Такъв бях, такъв си останах!

Из “Русенски разкази”

“Русенски разкази”  е сборник от кратки разкази, вдъхновени от книгата „Римски разкази” на Алберто Моравия. Не могат да се равнят с разказите на този известен италиански писател, наричан „баща на италианския неореализъм”, но неговите разкази са мотив за написването на тези русенски разкази. Описаните хора са истински, но не са конкретни личности, а събирателни образи от различни качества на различни хора, не се отнасят за конкретен човек. Имената са измислени. С написаното се цели да се покажат нравите, начина на живот и вижданията на хора от едно по-старо поколение, да се опише отиващото си, променящото се време. Времената се променят, но човешките качества остават. В нюансите може да има разлики, но по същество нравите са едни и същи.