Ден денувам в Чикаго, нощ сънувам моите Родопи!
Едно родено в Родопите момче, и особено ако е прекарало след това поне петнадесетина години сред вълшебните планиннски гори, е благословено на първо място с най-важното в човешкия живот: здраве! Родапчанинът не знае пътя към лекарския кабинет, а ако иде там, обикновено за някаква травма, лабораторните изследвания стряскат доктора и той проверява да не са сменени епруветките: биологическите показатели на пациента му са като на човек с няколко десетилетия по-млад! За един такъв случай – родопчанин в зряла възраст, живеещ в Чикаго, тукашен лекар коментира, че неговите лабораторни здравни показатели са мечта за всеки куотър-бек на студентските отбори по американски футбол.
Като че вече става дума за автора на книгата, чиято корица виждате на снимката. Самуил Каварджиев. Той е роден в една махала от няколко къщи, наречена „Извора”. Тя е част от село Богутево, в района на Чепеларе.
Момчето отрано си изкарва само прехраната, но още и само се записва „по собствена инициатива” да изкара седми клас в Чепеларе. Истинска сага е как после завършва с голяма упоритост „Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура” – София. После работи в Софстрой, кодето става един от най-търсените специалисти. Няколко години работи в Ирак.
Самуил Каварджиев се отличава по много черти на характера си. Ние в Чикаго, които го опознавахме лека-полека, бяхме удивени от безграничното му трудолюбие. Стана дума, че децата, родени в Родопа планина, почват да се трудят още с прохождането и за родопчани трудът е като полет на птицата. Той е просто начин на живот. Но ние бяхме удивени и от пословичната му честност, уважението към близки и към непознати хора, към природата. Беше пренесъл в Чикаго и неписаните морални закони на планинците, живеещи в суровите условия на един откъснат от голямата градска безскрупулност и суматоха свят. Удиви ни неговата мълчалива, но желязна воля да се преобрази, да се усъвършенствува.
В Чикаго Самуил намира Пътя към Храма, Вярата и Хората, които му подоват десница.Започва да посещава православните църковни служби в Чикаго. Да, там той среща не само спасителната Божествена сила, но и Човешката подкрепа в лицето на сънародниците си. Боблията става първият извор на теми по неговите литературни пътища.
Творчеството му ни впечатлиха с необичайните разсъждения, случките в живота му – абсолютно непознат за градския човек, библейската доброта, с която говори за хората и почти фанатичната му вяра в Бога, Божията справедливост и бъдещия по-добър свят.
Неговите свежи “родопски картини”, писани с лек сарказъм, изглеждат като прелестно пътуване в един стар, позабравен, но много привлекателен свят от… бъдещето. Неговите разсъждения за човешкия морал и отношенията в днешния свят са предадени ту като свободна беседа с нас, читателите, ту като разговор на автора със самия себе си.
Както в „От „Извора” – Чепеларе до Чикаго”, която излезе през 2007 година, така и в новата си книга, емоционално озаглавена „Ден денувам в Чикаго, нощ сънувам моите родопи”, Самуил Каварджиев е подбрал част от написаното и поместеното в чикагската преса – в-к “Старт – Чикаго”, в-к “България 21 век” и най-вече в „България Сега”, вестник-мецанат за българските литературни творци в Америка.
В книгата ще откриете и библейски сюжети, и спомен от детството в Родопите, и нещо за живота на българите в Чикаго, размисли и есета за вярата, морала, както и за бъдещето на хората. Прочитайки я Вие ще се пренесете в едно по-друго измерение за смисъла на човешкия живот, разбирането за “успели” и “неуспели” хора, за значимостта на досегашните ви стремежи, за пътищата, които водят към един по-добър свят.
Климент ВЕЛИЧКОВ , Чикаго
