ЗА ПИСАТЕЛИТЕ ЧИКАГСКИ

Интервю с Калина ТОМОВА

Огнената жарава, с която ни наказа тази година  отчаяната от белите ни, които й правим, природа,   любимото българско лято, за което си плащаме със зимата на нашата емигрантска съдба, както  и други дребни премеждия, попречиха на мнозина от нас да се срещнат и видят дълго време из нашите любими чикагски местенца… Зарадвах се като зърнах в късноавгустовската тълпа из улиците на Чикаго Калина Томова.

Дочул бях, че е издала нова книга:
– Пропуск за тайните на сребърната нишка или живота! – заплаших аз Калина, която се явява и секретар на вече добре познатия Съюз на българските писатели в САЩ и по света.

Като съобразителен член на съвременното ни бандитско общество, тя избра пропуска и сега аз очаквам премиерата на новата й книга „Тайната на сребърната нишка”, която ще се състои през тази ранна есен в Чикаго.

От старите си четения на нейни книги знам, че тя ги прави много умни и красиви, тези нейни творения на магнетичния  й талант и ги пише по-лесно, отколкото после смогва да ги пренесе от печатницата, евтина и българска, до Америка. По това време бях под впечатлениенията от чутовното геройство и съобразителност на един наш приятел, който беше успял да прошвърца един куфар книги в самолета от току-що отпечатаната книга на Самуил Каварджиев…  Разбира се, срещу 80 долара за свръхбагаж. Та я запитах – как пренасят своите книги членовете на нашия Българаски съюз на писателите  в  Америка и по света?

– Много актуален въпрос! – възкликна Калина. – Но и труден за еднозначен отговор. Ако трябва да отговоря с една дума – трудно. Това е сериозен проблем пред всеки автор. Всеки сам се опитва да го разреши. Който и вариант да се избере – като свръхбагаж със самолет, по пощата, карго-пратка, цената не е ниска. Най-благоприятният вариант е помощта на спонсори – финансова или пренасяне с контейнер.

… И заседнахме с Калина в едно кафе, което щом дочу, че става дума за литература, веднага изскочи с отворена врата пред нас и ни приюти, та  един ден и то да се прочуе като парижките си литературни кафе-събратя.

Калина ми разказа, че в последно време литературната любов и дързост на нашите сънародници в Чикаго и САЩ, са се увеличили многократно. Мнозина са написали вече добри книги, мнозина пишат или се готвят да опитат и те своята творческа муза. Още повече, че самият емигрантски живот, който са преживели,  е най-често истински бестселър!
– През последните години – говори Калина Томова, –  българите в Чикаго имаха възможност да се запознаят с творчеството на свои сънародници, установили се тук по различно време, но обединени от едно – увлечение към писането, желание за срещи със съмишленици, стремеж към творческо развитие. Представени бяха нови книги на различни автори, читателите имаха възможност да се срещна…

И като се разговорихме – та цял час си припомняхме колко книги сме разлистили и колко пъти сме плували из нашето Литературно Чикагско Море с писаното от наши сънародници и приятели! Та кой от четящите българско слово в Чикаго не знае Добри Карабонев  и що е той написал в „Да намериш себе си“; Симеон Гаспаров – „Врати от небеса“; Камен и Василен Васевски – „И аз видях Америка; на председателя на Сюза на българските писатели в Чикаго и по света Георги Витанов Богат – „Козомания“; Илия Консулов – стихосбирките „Тръпки от младостта“, „Есенни тъги“, „Единакът“; Иван Тодоров – „Доктора“,  д-р Севделин Панев – „Всяко минало е детство“.  Ярко помним и поезията на Райна Недялкова, създател на творческия съюз „Творци без граници“, на Николета Кравченко и Калина Томова – секретари на СБП в САЩ и по света и други. На срещите  в Чикаго са гостували Иван Бързаков – “Яростно в скръбта“, Иван Сотиров (Генерален консул на Република България 2005-2009) – „Обратна болка“; Ирен Кривошиева – „Моят грях“. Членове на съюза успяха да присъстват през есента на 2010 и на премиерата в Чикаго на бестселъра на Елизабет Костова – „Крадци на лебеди“. А в началото на 2012 се състоя първата виртуална среща с членове на Сдружението на Варненските писатели и членове на СБП в САЩ и по света, която премина много вълнуващо…

И се загледа  после Калина в новата книга на Самуил Каварджиев, която й показах.
–  Тази негова книга, още със самия дизайн на корицата и заглавието, което носи – „Ден денувам в Чикаго, нощ сънувам моите Родопи”, звучи интригуващо… Да, корицата определено е интересна, двупластова. Съчетанието между космополитните сгради на Чикаго и родопските бели къщурки  с каменни дувари, тесните сокаци, в подножието на причудливи скални върхове… Наистина предизвиква любопитство – какви паралели е направил авторът в книгата между тези два толкова противоположни на пръв поглед свята.

– Познавате ли се с този интересен човек и творец?
– О, да, добре познавам и него, и първата му книга. Запознахме се на една среща на литературния клуб “Българско слово“ преди години.  Тогава разказа за себе си, за интереса си към писането, към духовността на хората. След това сме се виждали на някои сбиирки или в православната църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго. Знам, че там със сигурност може да бъде открит – той прави много за църквата!  За мен Самуил е един много скромен, смирен и чист човек, добродетелта е някак изписана дори в походката му. Винаги с искрена усмивка ще ти протегне ръка, сърдечно ще те погледне в очите, по детски откровено ще ти се зарадва. Знам, че животът му е бил нелек, повратен, че с много упоритост, труд и будно съзнание е минал по пътя си дотук. Това, което е към момента, го дължи до голяма степен на себе си, на вярата си и вероятно, на Божията промисъл.

– Много хора споделят, че още в България са имали идеи, намерение да пишат, но „прописват“, когато вече са дошли в САЩ. Какъв е твоят случай? В България ли твореше повече или тук?
– Вероятно при всеки е различно. При мен това не важи, мястото е без значение. Много неща съм написала в България, немалко и в САЩ. Романът „Тайната на сребърната нишка“ е писан в България, преди да се установя тук. Но сега му дойде времето да излезе. В момента подготвям нещо ново, много различно и интересно, което ще бъде готово като краен продукт преди края на август. Засега го оставям като изненада.

 – Доволна ли си от последната си книга, от себе си, от това как е оформена, отпечатана?
 – Да, доволна съм, че най-после успях да направя книгата достъпна за хората, които ще проявят интерес.  Тя е доста нетрадиционна, провокираща, но знам, че има хора, които са отворени към такава тематика. Дизайнер, художник и редактор на книгата е Василен Васевски – име, достатъчно познато в Чикаго, САЩ и България.

– Умеем ли ние, българите, да подкрепим свой сънародник, който е направил нещо, да го поощрим и насърчим с добра дума или сме песимисти и предпочитаме да търсим недостатъците, да вгорчим радостта му?
 – Трудно ми е да отговоря категорично. Всеки човек си има предпочитания, вкус, интереси. Не е задължително всички да възприемат по един и същи начин творбата на даден автор. Но толерантност трябва да има и е хубаво да се опитаме да потърсим есенцията и посланието на всяко произведение. Защото това е труд, в който е вложено усърдие, мисъл, идея. Търсим ли недостатъци, винаги можем да намерим такива. По-добре да се научим да бъдем съпричастни с радостта на другия, да се подкрепяме като сънародници. А ако нещо не ни харесва, вместо да съдим, да създадем друго, по-добро.

 – За СБП в САЩ и по света започна да се говори все повече. Много нови книги се създадоха и представиха. Направихте ли път и за други да дойдат при вас, да започнат да пишат и издават по-смело?
 – Вярно е, че името на Съюза на българските писатели в САЩ и по света започна да се чува по-често. Неотдавна се сбъдна една прекрасна идея на съюза – излезе от печат Алманахът „Българско слово и багри от САЩ и света“, издаден от Държавната Агенция на българите в чужбина, чиято премиера беше през месец юни в София. В него са включени творби на български автори, живеещи в САЩ и в други страни по света – поети, белетристи и художници. Скоро сънародниците ни и в Чикаго ще имат възможността да видят това наистина луксозно издание.
От основаването на нашия Съюз досега пред общността ни в Чикаго бяха представени доста книги. Очакваме още няколко нови заглавия да бъдат презентирани в близките месеци.
Що се отнася до пътя за нови членове – той е отворен за желаещите. Срещите между съмишленици, между хора със сходни интереси, действат стимулиращо и зареждащо. В този смисъл, би подействало благотворно, окуражаващо и вдъхновяващо за всяка творческа натура общуването с хора, които възприемат света и чрез други сетива, чиято единствена интерпретация е въображението и полета на мисълта…

А вие, драги читатели на в. „България Сега”, където обичат, ценят и тачат българската книга – кога ще напишете своята книга? Подсетихме ви с това интервю. Разбрахте го, нали?  А  сега очакваме с нетърпение – спомените избледняват, писаното ат Вас ще остане!

Интервю на Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго,
Специално за в. „България Сега”