ЕВРО 2012 – ОТЛИЧЕН ЗА ПОЛША И УКРАЙНА!
Финалът в Киев беше аптеоз на едно прекрасно организрано и проведено на отлично спортно ниво Европейско първенство по футбол. Мачовете от 8 юни до 1 юли в 4 полски и 4 украински града бяха истински празник за милиони хора по света.
Твърде малко се писа за оригиналния заключителен спектакъл на Олимпийския стадион в Киев, който беше изтъкан от великолепна фантазия, съчетана с висики технически възможности. Но може би това е нормалното, а ненормалното – да изпишеш море от мастило как гърдата на певицата от подиума на Супербоула изскачила на свобода и какъв световен ужас се получило от това…
Най-изразителната победа на европейски финали и въпреки това – най-достойният европейски финал на два велики отбора!
ИСПАНИЯ – ИТАЛИЯ 4:0 /2:0/
Голове: Силва /14/, Алба /41/, Торес /84/, Мата /88/.
ИСПНИЯ: Касияс, Рамос, Пике, Арбелоа, Алба, Хаби Алонсо, Бускетс, Иниеста /Мата /87/, Шави, Силва /Родригес 58/, Фабрегас /Торес 75/. На резервната скамейка: Валдес, Рейна, Албиол, Мартинес, Хуанфран, Касорла, Навас, Негредо, Лоренте.
ИТАЛИЯ: Буфон, Абате, Киелини /Балдзарети 21/, Барцали, Бонучи, Маркизио, Де Роси, Монтоливо /Мота 56/, Пирло, Балотели, Касано /Ди Натале 46/. Резерви: Сиригу, Де Санктис, Огбона, Маджио, Диаманти, Джакерини, Ночерино, Борини, Джовинко.
Съдия: Педру Проенса /Португалия/.(
1 юли, неделя, Стадион “Олимпийски” – Киев.
Беше спектакъл на колективния дух на отборите. Президентът на УЕФА Мишел Платини каза: “Нямаше такъв играч, който да се отличава на фона на останалите. Имаше група от превъзходни спортисти, които украсиха с изявите си това състезание. И вие така или иначе ги знаете кои са те…
Това беше потресаващо Европейско първенство, а Полша и Украйна доказаха, че е напълно по силите им да организират турнир от такъв висок мащаб. Всичко мина без никакви проблеми. Домакините могат да се гордеят с работата, която свършиха и аз се радвам за тях”.
Платини подкрепи радостта си и със солидните награди, които УЕФА раздаде накрая на участващите отбори – всекиму според заслугите:
1. Испания – 23 миллиона евро
2. Италия – 19,5 миллиона евро
3. Германия – 16 миллиона евро
4. Португалия – 15 миллиона евро
5. Англия – 12,5 миллиона евро
6. Чехия – 12 миллиона евро
7-8. Франция и Гърция – по 11,5 миллиона евро
9-10. Хърватия и Русия – по 10,5 миллиона евро
11-12. Украйна и Дания – по 10 миллиона евро
13-14. Швеция и Полша – по 9 миллиона евро
15-16. Холарндия и Ирландия – по 8 миллиона евро
През 2016 г във Франция ще се състезават 24 отбора.
{morfeo 8}
Футболното бъдеще на шампионите
Винсенте Дел Боске, треньорът на Испания, който изглежда като един от Иванвазовите ни “чичовци” от Освобожденското ни време, а се оказа строителят на най-модерния футбол на 21 век, допринесе за уникалните трогателни минути на “стадионското увеселение”, което настъпи след финала и благодарение на телевизията стана достояние на цял свят. Той бе поканил семействата на своите играчи да поживеят в хотела заедно с тях в последните дни на шампионата. Според него това щеше да прибави позитивна енергия у тима, така и се случи… И когато след победата на стадиона изтичаха, проследени от поне 200 камери, децата на шампионите, облечени в националния екип и с номерата на бащите си – гледката стана неописуема. Да Испания има и се грижи за своето футболно бъдеще!
Веднага след победата бащите от терена се хвърлиха към трибуните, където майките внимателно връчиха в ръцете им наследниците на футболното бъдеще на страната. Героите-бащи ги пренесоха до терена, където се беше завъртяло огромно колело на щастливи хора. И тук “Малката Испания”, сред сипещи се от небето конфети, започна да рита футболни топки, да си играе със златните бащини медали, и дори да се опитва да понесе огромната футболна купа… Та нали и за тях Хаби Алонсо, Фернандо Торес, Серхио Рамос и компания се бият като лъвове на спортното поле!
Децата на Фернандо Торес, Нора и Лео станаха любимци на света. Жена му Олаля Домингес ражда по наследник след всеки голям шампионат, на който Торес и Испания вършат подвиг: Нора след Евро 2008, Лео след Световното 2010. Ще видим какво ще стане след “Евро 2012″…
С “№ 15” на терена изтича племеницата на Серхио Рамос Даниела, която много обича и се гордее със своя чичо. А Пепе Рейна има вече три деца, които бяха сред най-възторжените на празника! На терена се подвизаваха и двете деца на Хаби Алонсо, децата на Мата, Негредо, Касорли… И, разбира се, всички очакваха по-скоро да се приберат у дома, да бъдат заедно… макакр и не цялото лято… Колко скоро започват новте футболни битки, които се очакват с нетърпение от ненаситните приятели на Голямата игра!
Чикаго знае тайната на Испания
Ако сте чели в предишния брой моята нескрита любов и вяра в испанците, когато мнозина бяха регистрирали вече Купата на Германия, сега сигурно може да си помислите, че съм голям спец по футбола. Което не е така. Вярно е, че написах нещо, което звучи много безотговорно: “Понякога ти се струва, че безусловно признатите танцьори – испанците – грабват топката през кръста и се носят с нея в любовен екстаз, като с най-прелестната синьорина на света… Невъзможно е да им я отнемеш.”
Истината е, че това го написах след един, повече сериозен, отколкото несериозен, разговор с моя сънародник прф. Никала Чаракчиев, с когото зоедни живеем в Чикаго, и чийто авторитет отдавна е надрасъл нашето градче. Той е спецът. Е, не по футбол, упази Боже, а в генеалогията. Модерна и базпардонна наука, която като, че вече засенчва всички други. Да, да, той беше разтревожил малко България с научните си фантазии за сега – преди да отгласуваме за нашите политици – да се поинтересуваме и от генетичния им код… С други думи какво е заложерно в тях от майката природа и какво може да очакваме да изсипят връз гърба ни, когато заемат дадените им от нас високи постове. Понесе се шегата, че в Чикаго, не дай Боже, щели да клонират политици…
А сега – сериозно: действително разговарях с проф. Чаракчиев, дали невероятните испански танци Арагонеса, Замбра, Пасо Добле, Сардана, Фанданго, Фламенко… които са в кръвта на поколенията, покорили огромни земи по Новия Свят, не дават и на тези дето оня ден покориха футболна Европа, някокво преимущество в играта?
Няма да ви цитирам двутомника с който професорът ме убеди, че това е точно така. Потърсете го, попитайте, прочетете… Ще ви кажа само това, че след като се позапознах с един от най-старите испански танци – Болеро, открих, че неговите ритми и движения са просто запечатани в разума и мускулите на испаннските футболисти! Бързи… след плавен преход, елегантни – след светкавично завъртане… малък спринт и после рязък стоп, пауза и ритмични подскоци след нея, после избухване на енергия… и до имамно загаснала жарава… Питате ли ги италианците как се пазят по терена десетина такива танцьори с топка в краката?
Да, всяка нация си има своя генотип и той се проявява по различен начин Щастливи са испанците, че от векове си имат своите добри основи и за танци и за футбол!
Един прекрасен футболен маратон, по който пробягаха очите ни!
На разлома на опасната 2012 година – 1 юли – вместо да загине – нашият свят получи един неописуем, невероятен и неочакван урок по достоинство, висок артистичен талант, позитивен дух, професионализъм и купчина други добродетели, които в последно време сред хората са дефицитни.
Арена на това събитие бе Олимпийският стадион в Киев, брилянтни артисти – футболните отбори на Испания и Италия, финалисти на “Европейското първенство по фугтбол 2012” в Полша и Украйна, което превърна за двадесетина дни планетата ни в една махала.
Какво се случи?
За милиони хора това бе един прекрасен футболен маратон, по който са пробягвали очите им! Жадните за нещо по-различно от финансовите трикове на Световната Банкерска Лига, смачканите от странните правила, по които ги надиграват винаги, милионно-милиардни планетозрители видяха как двата отбора поставиха своето футболно достойнство над стандартната човешка алчност и себичност.
Наши стари познати са испанците. Познаваме ги като шампиони от 2004 – Еврото в Австрия и Швейцария. Тогава сегашните финалисти се срещнаха на четвъртфинал и след 0:0 в игровото време Испания премина напред след дузпи – 4:2. Герой на мача – Касияс, който спаси две… На полуфинвала Испания се нарожи на Русия с 3:0. На финала – победи Германия с 1:0. Гол на Торес!
Шампиони от 2008 – Световното в Южна Африка. Осминафинал – 1:0 срещу Португалия с гол на Виля. Четвъртфинал – 1:0 срещу Парагвай отново с гол на Виля. Полуфинал . пак 1:0 срещу Германия с гол на Карлес Пуйол. Финал – 1:0 в продълженията с гол на Андрес Иниеста.
В 2012 вече са трети по ред шампиони на най-големите спортни първенства на планетата. Това е уникално. Резултати в групата: с Италия 1:1, с Ирландия 4:0, с Хърватска – 1:0. На четвъртфинал – 2:0 с Франция с голове на Чаби Алансо. На полуфинал с Португалия – 0:0 и дузпи – 4:2. Финал с Италия – 4:0. Голове на Давид Силва, Жорди Алба, Фернандо Торес, Хуан Мата. Това е най-резултатният финал на европейско първнство.
Дванадесет играчи от отбора на 2012 са вече по два пъти еврошампиони. Да, лесно е, когато сте играли задедно години наред в националниа отбор, още и в “Реал” или “Барселона”. Но почти абсурдно е упазиш в толкова дълог период пределна кондиция, тренираност, да си винаги здрав и максимално трудоспособен в точното време…
“Червената Фурия” подари на човечеството незабравими, много емоционални мигове. Бяха четирма от “Реал”, петима от “Барселона”… и испанецът-блондин от “Манчестър Сити” Торес. Няма лидери, няма звезди има колективен дух, няма го германският егоизъм – Клозе се сърди на Гомес, Гомес се държи настрана от Клозе…
Винсесте Дел Боске – вече вторият треньор на национален отбор със световна и европейска купа, бивш играч на “Реал” – Мадрид, успява да удържа ред и порядък в един коктейл, съставен от, както ни се струва, от избухливите при смесване взривни смеси от Мадрид и Каталуня. Може би добре му помагат двамата катитани – Шави на “Барса” и Икер Касияс на “Реал”.
Видяхме каква суматоха правеха брилянтните им пасове едни на други пред вратата на противника. Бранителите просто не знаеха на къде да се обърнат. Испанците правеха средно на мач 681 подавания. Почтип със стотица повече от това, което направиха на Световното първенство в Южна Африка /588/. Играха без централен рнападател. Донакъде по принада след травмата на Давид Виля, но и донекъде просто защото при такава селекция от фантастични нападатели – защо е необходимо някой от тях да се прави на Ронолдо?
Не е ли това най-добрата национална селекция в историята на футбола?
Никой не беше печелил досега поред три големи футболни шампионата на планетата. Преди около четири десетилетия ГФР, с треньор Хелмут Шьон можеше да го направи в Белград на Европейското през 1976, където дойде като действуващ световен и европейски шампион, но на финала загуби от Чехословакия.Сега пред испанците стой още по- сериозна задача – да защитят световната си титла от 2010. И то в Бразилия. Досега това са правили Италия – световен шампион пез 1934 и 1938, и Бразилия – през 1958 и 1962. Само за сведения – когато са били световни шампиони – бразилците са губили южно-американските шампионати от Аржентина и Уругвай.
– Без съмнение това е едно великолепно поколение футболисти – казво Дел Боске. . Те умеят прекрасно да играят един с друг. Това е велика ера на испанския футбол. Да се сдпечелят три пъти висшите шампионски титли – това кото че беше практически невъзможно. Но те го направиха, с което ги й поздравявам!
В техния отбор има само четирма над 30 години: вратарите Касияс и Валдес /31 и 30/ и хълфовете Шави и Хаби Алонсо / 32 и 30/ и всеки от тях може да запази мястото си след две години.
– Ние просто продължаваме да играем заедно и да печелим, доколкото можем – казва капитанът Касисяс – Когато приключим кариерата си – сред 10 или 15 години – тогава ще се обърнем назад и може би ще щажем, че действително сме били много добри!
“Полша-Украйна 2012” показа, че бъдещето е на атакуващия футбол, но и с особено добре конструирана отбрана. Ярък пример беше италиянският отбор на Чезаре Прандели. Болезненото число на финалното поражение е до голяма степен лош късмен и не е реално. Италиянците са се отказали от прочутото си “катеначо”. “Те свършиха прекрасно своята работа – злорадствуват гърците, – смалиха непомерната надменност на германците и показаха, че европейските държави не са “първостепенни” и “второстепенни…”
Млбадият и дисциплиниран немски отбор вероятно отново ще бъде сред фаворитите на Бразилия. Но тъй като играта е колкото ” физика и организация”, толкова и “изкуство”, където главната дума има фантазията – всичко е възчможно. Същото се отнася и за Англия, които все по-ясно доказват, че след като прекалено базираш прогреса си на чеждоземни таланти, обричаш собствения си народ на бавно угасване. Редки и запъхтяни контраатаки с юнашка стрелба отдалече – това е почти всичко, с което ще се запомнят в мача им срещу италиянците, на който англичаните се простиха с “Евро 2012”.
Холандия също си няма нитно муза, нито фантазия да прекрачи шаблонна, в който е изпаднала. Много по-димпатични и перспективни изглеждаха хърватите, които имаха лошия късмет да се паднат в предварителната група – при финалистите. Руският летящ старт, последван от фиаско, като че показа на живо руската душа, където гениалност и анархизъм спят в едно легло и не знаеш кой в кой момент е буден.
Климент ВЕЛИЧКОВ
