Имигрантка в Чикаго продължава да поддържа връзка с родината чрез български вестник

Въпроси на Мариета Раденкова (вестник „Утро” Русе) към Диана Цанкова (вестник “Старт” Чикаго и Bulgaria21.com) 

“Смятам, че ролята на българските медии в чужбина е да сплотяват българското общество, да го зареждат с позитивизъм, да предлагат пълноценна осведоменост по разнообразни и полезни теми, както и да представят България в най-добра светлина пред другите общности и правителствени органи тук”, разказва Диана. 

1. Откога сте в Чикаго?
Есента на 2000-та година.

2. Какво ви заведе там?
Кое училище сте завършила? А университет?
Получихме добра оферта за работа в Чикаго. И двамата със съпруга ми сме завършили Английска гимназия и компютърни специалности в Русенски университет. Приехме с радост предложението да видим и заведем децата си в „страната на неограничените възможности” и най-съвременни компютърни технологии.

3. Как реагираха Вашите роднини и приятели, когато разбраха, че заминавате да живеете в чужбина?
За близките ни роднини не беше добра новина, поради големите разстояния, неизвестност, ограничени възможности за контакти и срещи. Въпреки това, никой не каза да не отиваме и не ни упрекна за взетото решение. Бяхме изпратени топло и добронамерено от приятели и роднини. Сърдечна благодарност на всички, които ни помогнаха при заминаването!

4. Живяла ли сте на друго място в чужбина? Ако да – къде и какви са впечатленията Ви от там?
През 1998 година бях за 1 месец в Холандия по проект на европейска програма за обмяна на опит между университети и други научни организации. Бях много впечатлена от стандарта на живот и възможностите за професионално развитие в тази страна.

5. Как е правилно да Ви наричам – Цанкова или Цанков?
По паспорт съм Цанкова. На зелената карта съм Цанков.

6. Откъде идва тази традиция, която е характерна за там – на женските фамилии да се премахва „а”-то в края?
В САЩ е прието фамилията на всички  в семейството да е еднаква. На английски фамилията на съпругата без „а” в края звучи съвсем нормално.

7. Кога и как се породи страстта Ви към журналистиката?
Работила ли сте като журналист в Русе?
Какви други професии сте упражнявала?
Защо решихте да бъдете част от екипа на българско издание, базирано в чужбина?
Моята страст са компютрите, мрежите, Интернет. Не мога да кажа, че имам страст към журналистиката, за мен тя е хоби. Вече 15 години съм ангажирана в издаването на печатни издания. Започнах със съставяне и публикуване на кръстословици в Русе като хоби. Работех в компютърния център на Русенски университет като администратор на компютърни мрежи и системи, а в свободното си време се занимавах с кръстословици и графичен дизайн на книжки с кръстословици.
През 2002 г. по предложение на главния редактор на вестник „България 21 век” Климент Величков, поех графичния дизайн и предпечатна подготовка на вестника като допълнително занимание – хоби за малкото свободно време, което човек има тук. Беше ми приятно да следя отблизо събитията и живота на българскта общност в Чикаго.  
Смятам, че ролята на българските медии в чужбина е да сплотяват българското общество, да го зареждат с позитивизъм, да предлагат пълноценна осведоменост по разнообразни и полезни теми, както и да представят България в най-добра светлина пред другите общности и правителствени органи тук. Радвам се, когато мога да допринеса за постигане на тези цели. Уважам труда и усилията на всички журналисти, издатели, български организации, фирми и отделни личности, които спомагат за изграждане на добър имидж и позитивно отношение към българите тук.  

8. Разкажете малко за „Българи 21 век” – от кога излиза, кой е неговият основател, как се е породила идеята за неговото реализиране, как е избрано точно това име…
Климент Величков разказва за “Българските вестникари в Америка” и за в. „България 21 век” тук: http://bulgaria21.net/chicago/usa-news/639-bulgarian-newspapers-usa

„За 24 май 2001 година се отпечатва първият брой на вече съвсем съвременна полиграфична техника  вестник на българите в САЩ – „България”. Издатели са Динко Динев, Хамид Русев и Лина Кърк, Светлозар Момчилов. Главен редактор е представителят на спортната преса на България на 7 летни олимпийски игри и много други световни спортни прояви Климент Величков, преди това журналист във в. „Спорт” и един от основателите на в. „Старт” в България. Арт редактор на изанието е художничката Кина Бъговска. Вестникът се отпечатва всяка седмица в 32 страници.
На следващата година Динко Динев започва да издава самостоятелно в. „България 21 век”, в която редакция идват да работят и Климент Величков и Кина Бъговска.
По-късно същата редакция, без издателя Динев, който се съсредоточава в своя основен бизнес,  формира и екипа на  „Старт”, вестник, който има предпочитания към репортажни теми, очерци и аналитични материали, литература, изкуство и култура и, разбира се, спорт. В днешно време изданието се отпечатва 2 пъти месечно в 32 страници.”

9. Какво точно правите Вие, за да помогнете за издаването на медията?
Работата над вестника ли е единственото Ваше препитание там или се занимавате и с нещо друго?
Ние сме малък екип и работата на всеки един е важна за съществуването на медията. Основно се занимавам с графичен дизайн, предпечатна подготовка на вестника и уеб дизайн на сайта Bulgaria21.net в свободното си време.
Имам друга основна работа – Интернет маректинг консултант към не голяма фирма в Чикаго.

10. Успешна ли е тази формула на работа – да издаваш вестник на родния си език от чужбина?
Работата със сигурност е полезна по изброените вече причини – сплотяване на българската общност, поддържане на позитивизъм, взаимопомощ, осведоменост, изграждане на положителен имидж. За да бъде успешна обаче трябва стабилно финансиране, бизнес мениджмънт, маркетинг – условия, които трудно се постигат, когато вестникът е безплатен и повечето от хората в екипа са доброволци и имат друга основна работа. Полагаме усилия да продължим издаването на медията и да си сътрудничим с други медии.

11. Има ли успех и интерес към изданието?
Как местните приемат съществуването на българско издание на тяхна земя?
Към кого е насочена тази медия?
Всеки един от българските вестници в Чикаго има свои читатели и тиражът бързо се изчерпва. Докато в печатното издание публикуваме теми, интересни предимно за българите в Чикаго и САЩ, в Интернет изданието Bulgaria21.net може да намерите теми, насочени към българите по света. Сайтът се радва на много посетители предимно от България и САЩ.

12. Колко са българите в Чикаго?
В Чикаго се счита, че се намира една от най-големите български диаспори, но не знам да е правено официално преброяване. По неофициални данни броят на българите тук е вече над 200 000 души.

13. С какво се занимават най-често?
Различни хора, различен статут, различни професии – адвокати, лекари, зъболекари, финансисти, застрахователни агенти, агенти по имоти, компютърни специалисти, инженери, бизнесмени, учители, художници, музиканти, треньори, шофьори, детегледачки и грижещи се за възрастни хора, чистачи, и други. Не е лесно да започнеш от нула в непозната страна и да устроиш добре живота си тук. Но който преследва мечтите си, успява.

14. Какъв е животът там в сравнение с тукашната ситуация?
За хората, които говорят добре англиийски, успяват да се адаптират и приобщят с американското общество и нрави и имат добра работа и доходи, стандартът на живот тук е висок. Аз ценя обществения ред и чистота, строгите закони и спазването им, вежливото и добро обслужване, наличието на избор за достъпни услуги и стоки според финансовите възможности, многото зеленина и паркове за отдих и спорт. Като жена и домакиня бих казала, че животът тук е много по-лесен: всичко в домакинството е организирано много рационално до последния дребен детайл. Почти всички къщи в добри квартали се продават с инсталирано централно отопление и охлаждане, вградени гардероби, съдомиялна машина, пералня и сушилня (тук никой не простира дрехи); газопровод; оборудвана с печка, хладилник и шкафове кухня. Не мога на кратко да опиша всички предимства в домакинството, а и не е необходимо. Бих искала обаче да поясня, че високият стандарт на живот е свързан и с високи доходи и разходи, данъци, застраховки, скъпо медицинско обслужване, скъпо висше образование. Поради големите разстояния и липса на обществен транспорт в отдалечените от Чикаго сити райони, колата е първа необходимост и че голяма част от живота тук е „живот на колела” е истина.  Разбира се, не всичко е розово, има корупция, има дискриминация, има престъпления, но има и добри закони и възможност за избор къде и как да живееш. Има райски и адски места – въпрос на възможности, стремежи, разбирания, образование и често късмет.

15. Липсва ли Ви Русе?
Имате ли семейство – съпруг, деца?Ако имате – в Чикаго ли живеят и как им се отразява животът там – с какво се занимават и харесва ли им?
Да, като първо поколение имигранти в нашето семейство, на мен и съпруга ми определено ни липсват роднините и приятелите от Русе, българския начин на общуване, кухня, взаимопомощ. Имаме и добри приятели българи тук в Чикаго, за което много се радваме. Пътуваме и до Русе рядко и за кратко (поради малките отпуски), харесва ни за около седмица, после започват да ни липсват дребните битови удобства, които имаме тук, както и обществения ред и чистота.
За разлика от нас, децата ни много бързо свикнаха със средата и начина на общуване тук и го предпочитат. Ходят си до България и за кратко им  харесва.
Имаме дъщеря и син, и двамата са вече в университет и живеят самостоятелно, учат и работят.

16. Какво знаят за Русе или България хората в Чикаго?
Много малко американци, с които съм общувала са чували за Русе и за България. Според мен, в обучението по география и история тук се акцентира основно върху Америка. Разбира се, има и изключения. Например, има много американци почитатели на българския фолклор, дори американски танцови фолклорни състави.

17. Как приемат българите и Вас в частност?
Тук има етноси от цял свят и толерантността към различните етноси е голяма. Хората са отворени и усмихнати, няма груби забележки, няма пререждане, няма дребни мошеници. Не е така в Европа, както забелязах при няколкото си кратки посещения в различни европейски държави. Тук приемат, уважават и ценят човека според личните му качества и способности, а не според етническия произход. Разбира се, това е общото ми впечатление, може да има и изключения. Бих искала да добавя, че взаимопомощта в някои етнически общности тук е доста по-голяма и българската общност може да се поучи от този положителен опит, да бъде по-единна, да има повече благотворителни организации, готови да окажат помощ на изпаднали в беда и затруднения българи.  

18. Къде искате да живеете след 5 или 10 години?
В САЩ. След като се пенсионираме, може и да се преместим.

19. На колко сте години /ако е удобно да попитам? 48

20. Кое е Вашето родно място? Русе

21. Кое е любимото Ви кътче по света? Засега Флорида САЩ.

22. Къде мислите, че ще е най-добре да се развиват децата Ви един ден – в Русе, Чикаго или някъде другаде?
Където пожелаят. Затова дойдохме в САЩ и им осигурихме добро образование. Сега имат избор да живеят и работят на много места по света.

23. Какви са Вашите хобита и интереси?
Медии, туризъм, книги, цветя, изкуство.

24. Как прекарвате свободните си дни?
Разходки на открито, срещи с децата и приятели, концерти, фестивали, кино, работа по Bulgaria21.net, грижи за домакинството и цветната ми градинка.

25. За какво мечтаете?
Да пътувам по света.