Български събор 2012 – Чикаго
През тази 2012 година училище „Джон Атанасов” беше във фокуса на редица актуални и уникални изяви на българската общност в Чикаго. Преди 2 седмици бяхме в центъра на внимание при посещението на президента Росен Плевнелиев на тържествения гала концерт послучай завършването на учебната година – десета в нашата история. Паметна остава срещата в този ден между Президента и около 10000 българи със сина на великия наш сънародник изобретател на компютъра – Джон Атанасов младши.
И ето, че на 2 и 3 юни част от нашите близо 200 възпитаници, техните учители, родители и близки станаха реални участници при създаването на една нова традиция на българската общност в Чикаго – „Български събор 2012”.
Досега обичаните и популярни пикници в Чикагските паркове бяха най-масовата форма на срещи в общността ни. Ето че сега един от тях прераства в нов феномен, събитие във формата на многолюден сбор, на панаир и фиеста, с каквито е богато многонационално Чикаго. Ирландци, немци, мексиканци и дори десетки други малки емигрантски групи създават незабравими празници в новата си Родина. Такъв празник беше и ще бъде Български събор.
Тази година „Български събор 2012” се осъществи изцяло със спонсорската поддръжка на известната транспортна фирма Америфрейт Системс в Чикаго на Павел и Румен Вълневи.
Наши талантливи ученици, участници в училищните спортни секции, фолклорната група „Хорце”, литературни и вокални състави и пр. събраха много аплодисменти със своето изкуство. За училище „Джон Атанасов” и за „Български събор 2012” танците на „Хорце” станаха украшение от темперамент, магнетизъм и артистичност! Едно момче, което дойде да се запише в „Хорце”, още на поляната изрази възторга си с думите: „Вие ми скрихте топката!”
След „Хорце” художествената гимнастика на Вяра и Гергана Петкови сякаш бе заявка за олимпийска виза! А Лъчезар от трети клас направо стресна всички със своите „девет мига от таекуондо”!
Нашето присъствие в „Български събор 2012” не е случайно. От няколко години взаимните контакти между българското училище „Джон Атанасов” и Америфрейт Системс в Чикаго и конкретно с Павел и Румен Вълневи носят много полза и за двете страни. Името на транспортната компания, която отделя средства за спонсорство на училището, се свързва с една от най-благородните и престижни форми на дарителство – за образованието на децата, за бъдещето на българската общност в САЩ и бъдещето на България, които са във все по-голяма зависимост едни от други.
Организаторите на „Български събор 2012” бяха се постарали да съчетаят в единство и българските национални традиции за народно веселие и американските стандарти за същото, формирани от поколенията пионери усвоили огромните пространства между Атлантика и Тихия океан. Музиката властваше над парка и хората, танците и народните хора имаха много поклоници, щандовете на „Механата”, „Вкусен свят”, „Сердика” и други изкушаваха активните хора да се подсилят за още малко повече активност…
Такива активности бяха футболните мачове и волейболът – между отбори, съставени от играчи в най-различна възраст. За по-спокойните имаше много шахматни дъски, табла и карти. Най-малките завързаха познанства с шарени клоуни. Имаше и малки понита, които станаха големи приятели с някои деца.
Имаше още и естрадни песни и естрадни изпълнители. Някои бяха дошли през нашето голямо летище О’Хеър, само че разсеяно бяха взели със себе си куфарчета с вицове и скечове, предназначени за някоя друга махала, за някои други хора, с друго ниво на културни потребности и духовна пробуда, не за тукашните, което стана изненадата на събитието.
„Български събор 2012” имаше и още един свой акцент – проведе се в 2 последователни дни. Това даде възможност за участие и на много заети хора.
При залез слънце хората започнаха да се разотиват с добро самочувствие и надежда, че и в следващите години ще има Български събор. Хубавото на това явление е, че всеки път може да става все по-интелигентно, българско, чисто и привлекателно!
Стоян Димитров
