ЧИСТАЧИ
„Не само аз, но целият екип на президентската институция, барабар с чистачките, ще чистим” – ведро обяви Росен Плевнелиев по повод на призива” да изчистим България за един ден”.
Почувствах се горд.
Почувствах се неизразимо горд, че господин Плевнелиев е прочел моята статия „Хайде на улицата, мамка ви министерска!”, мислил е върху нея и само е чакал да стане президент, за да изпълни заръките ми.
И ето го сега, барабар с чистачките на президентството, ще чисти столицата. Защото преди две години съм написал, че страната ни спешно и неотложно се нуждае от позитивен пример за чистота и кои други, ако не президентът и премиерът, могат да го дадат.
Обичам президента Плевнелиев! – вместо да ходи на лов, ще ходи да чисти. Защото съм му внушил, че когато човек живее и работи в чиста и подредена среда, той се променя към по-добро, дори манталитетът и възпитанието му да са български.
И себе си обичам, че ето на, дойде време да ме чуват президенти и да вразумяват, че позитивният пример e способен да отключи позитивни рефлекси дори в промити мозъци, каквито са българските.
Сега мечтая премиерът Борисов също да е прочел статията ми и да последва примера на президента, като изведе министрите си с метли на улицата. И още: да ги накара да ходят на работа с велосипеди. Да ги отучи от вредния навик да обикалят безцелно света на наши разноски. Да забрани кьорсофрата (известна още като „работен обяд”) и да се съгласи с мен, че манталитетът на българина ще се промени само когато се промени манталитетът на онези, които го управляват.
Кой казва, че независимата журналистика нямала влияние, защото от нея нищо не зависело? Зависи, и то много. Само че понякога трябва да минат две, двайсет или двеста години.
Хайде на улицата, мамка ви министерска!
26.08.2010
Столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка.
Срам ме е да каня приятели от чужбина на гости. Няколко пъти го направих и в резултат получавах съчувствените им погледи, когато ме гледаха как събирам боклуците на паркинга пред блока, в който живея и бирените бутилки в двора на манастира, където ги заведох. Обяснявах, че просто не издържам и затова го правя, а те кимаха с разбиране.
Както и да е, не да се жалвам от нескопосията българска съм тръгнал сега, а да предложа изход от тази грозна и подтискаща действителност. Може да се възрази, че изход не съществува. Че не е възможно народ, който десетилетия е расъл в страх и послушание, да съхрани сетивата си за красивото. Че безвъзвратно сме изгубили рецепторите си за чисто и подредено. Че страхът и породената от него подлост раждат единствено зле изглеждащи симпатизанти на ракията, салатата и калеврите пред вратата.
Вярно е.
Но вярно е също и това, че позитивният пример може да отключи позитивни рефлекси дори в промити мозъци, каквито са българските. Необходимо е единствено да бъдат намерени подходящите хора, които да го дадат. Условието е да седят на горните редове на държавата, за да се виждат от всички, както и да разполагат с неограничено свободно време.
Естествено е да се запитаме: има ли в България такива хора? Да, има! Има ги в изобилие и това е добрата новина.
Има ги в Министерски съвет. Само си представете: двайсетина министерства с министрите, заместниците им, началниците на кабинети, парламентарните секретари, инспекторатите и директорите на дирекции.
Има ги в Парламента: 240 народни представители, всеки с по трима души поддържащ персонал, и 656 души администрация.
Има ги в Президентството: кабинети, съвети, комисии, дирекции, отдели… Запознати твърдят, че служителите на българския президент са шест пъти повече от тези на президента на Ирландия.
Има ги в безбройните агенции (малката ни иначе държавица може да бъде европейски шампион по агенции): агенция по приходите, агенция по вписванията, агенция по труда, по държавните вземания, по заетостта, по енергийната ефективност, по митниците, по горите, по почвите, по птичките, по буболечките…
Има ги в институтите: например в Националния статистически институт се говори за наличност от 1500 души.
Има ги в комисиите: само в Комисията за отнемане на незаконно имущество броят им е към 300.
Има ги в здравно-осигурителната каса: там се спрягат някъде към 2314 калпака.
И на още много места.
Лошото е, че голяма част от тях не желаят да дават позитивен пример. Тук обаче идва втората добра новина. А тя е, че даването на позитивен пример може да стане и насила. Просто трябва да се появи някой, от когото на министрите и чиновниците им треперят гащите, и да им нареди. Ясно и високо: господа, от днес нататък приоритетната ви задача е да давате позитивен пример.
Кой би могъл да бъде този „някой” в нашия случай? Отговор: кой друг, ако не министър-председателят. Човекът, който според медийните оценки, е личност с воля. Човекът, който е чут неведнъж да казва: волята е всичко! (Бих уточнил: особено ако е подсилена с гьостерица).
Сега да видим от какъв позитивен пример се нуждае страната ни спешно и неотложно. Веднага казвам: от пример за чистота! Страната ни се нуждае от пример за чистота повече отколкото от европейски фондове. Нацията ни се нуждае от пример за чистота, за да продължи да съществува като такава, иначе съвсем скоро ще заприлича на сбирщина от зломисълни мърлячи, които вредят на всекиго и на всичко. Някои наблюдатели, включително външни, твърдят, че това вече се е случило: не може да живееш в кочина и мислите ти да са добри, а действията изтънчени.
Затова ето го и моето конкретно предложение:
Министър-председателят Борисов да изкара целия състав на Министерски съвет с все администрацията навън, да им раздаде по една метла и по един чувал, като им определи дневна норма за чистене. Не я ли изпълнят – рязане от заплатата. Пример: ако министърът на културата Вежди Рашидов получава около 3000 лева на месец и не си е изпълнил нормата, заплатата му се намалява на 300 или просто му я отнемат.
Същото да направи председателят на Народното събрание.
Същото да стори и президентът, като подкара под строй секретарите и съветниците си към Западен парк, Борисовата градина и междублоковите пространства на “Младост”, “Люлин” и “Обеля”.
Убеден съм, че изчисти ли се веднъж държавата ни от боклуците, останалото ще се нареди: корупцията ще придобие по-нормален вид, а престъпността ще си налегне парцалите. Логиката е, че когато човек живее и работи на чисто, той се променя към по-добро, дори манталитетът и възпитанието му да са български.
Тогава ще мога отново да поканя мои приятели на гости в България и този път няма да ме гледат със съчувствие и разбиране.
Мафията била държала боклука! Разбира се, че ще го държи – не сме Скандинавия. Пък и, честно казано, вече изобщо не ме интересува какво държи мафията. Интересува ме единствено, че щом премиерът е заявил намерения за ред в държавата, той е длъжен да удържи на думата си, каквото и да му струва това. Не го ли стори, ще се нареди до предишните хвалипръцковци и тогава отиде му престижът пред Запада, за който положи немалко старание.
“Той (Бойко Борисов, б.а.) наистина е сериозен, когато обещава да изчисти страната си” – пише ентусиазирано журналистът Ник Хигъм в интервю за BBC. Дано ентусиазмът му е оправдан.
“Хайде на улицата, мамка ви министерска!” – изрева пък мой познат, след като прочете този текст.
Владо Трифонов
