ЗА СЕЛИЩАТА, ЖИЛИЩАТА, ГЛЕДИЩАТА И ХОРАТА
Наскоро в една от българските телевизии се разискваха събития от миналото и журналистите и участващите в предаването употребиха няколкократно думата „носталгия”. Един от участващите социолози, направи бележка, че тази дума е уместно да се употребява, само когато се касае до мъка и печал към родината. Никой не му опонира. Думата обаче има и по-широко значение.
Позволих си да отворя тълковния речник на БАН и второто значение за тази дума, беше : страдание и по минали събития от времето.Тъгата по безвъзвратно загубената младост и за по-сигурното време, с не толкова засилената си престъпност и т.н. за неща, за които съвсем спокойно бихме могли да използваме думата „носталгия” и да разширим значението й до всичко онова, което създава такива асоциативни връзки, а именно…
НОСТАЛГИЧНО… НЕКА ПОПЪТУВАМЕ МАЛКО НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО, КОГАТО….
Китни български села и градове се виждаха от прозорците на влака. Зелени и подредени ниви и градини, тучни поляни и гори докъдето стига погледа…
„Виж си сестричките” – казва закачливо съседът ми на приятелката си, която се е гушнала в него и показва през прозореца, а аз чувайки разговора, любопитно надничам през прозореца и виждам пасящо стадо овце и си мисля: ”Ама, че чувство за хумор!” Овчарът е вдигнал гегата си и поздравява пътуващите.Няма кофички от кисело мляко и найлони по дърветата. Вятърът гони само тръни и шума.Кучето пазещо стадото, лае! И то поздравява!Звън на чанове…
Влакът , тържествено свири наближавайки гарата и навсякъде хора, хора, хора поели нанякъде…сигурни , че ще стигнат.
Ако пък пътуваш с кола, край пътя производители са изнесли стока и продават зеленчуци, плодове, всичко каквото може да се предложи по време на сезона. Искаш да питаш къде да намериш Данчо Димитъров от селото? Поне пет души ще ти кажат накъде да тръгнеш, къде да завиеш и как да го намериш. Хората в селата така са настроени в отношенията си, че за тях да посрещнеш и нагостиш непознат си е като среща с роднина.Колата ти е затънала и трябва да се бута? Никакъв проблем! Винаги ще се намери кой да помогне!
Ех, как да не въздишаш носталгично! Отчуждихме се. Разпръснахме се. Няма ни.
ТРЕВОЖНАТА СТАТИСТИКА ДНЕС…
Прочетох във в-к „Ретро”, статията”България загуби две села” и то само за година (10-16 май 2012 г бр.19) и си представих нерадостната съдба на хората, които са ги напуснали. В тях не е останал и един жител и изчезват от картата на България.
От периода на преброяването през миналата 2011 година е отчетено, че 181 села са останали без жители, а сега вече са 183. Няма ги! Времето ги погреба! Статистиката отчита,че в пет малки села в които не е бил записан и един жител, вече има постоянно живеещи, но колко са? Четири са: Вельовци, Карандили и Михалници и Дединци от Великотърновско. В първите три села има по един жител, а в последното трима. По последни данни и в с. Дебелец – Варненско живее вече един жител. Всеки от тях си е кмет, даскал, поп, доктор… всичко каквото човек може да си представи. Сам…
Като си помислим, колко важни са социалните контакти, не може това да не буди недоумение.Оскотяваме ли?Като се има впредвид, че и цели орди нашественици-крадци не оставят непроверено място и къща и то в населени места, визирам село Мечка, Русенско, което беше пропищяло от цигани-вандали и крадци), доста храброст трябва за да живееш като отшелник, самотно и какво би те мотивирало за такова нещо. Ако те нападнат, направо си обречен.
Статистите отчитат 15 обезлюдени области,пръснати в 40 броя общини.
Цитират се 12 села от Кърджали, / села от Смолян, села от Хасково, по 5 села от областите Багоевград и Стара Загора, по 4 места без жители са разположени в областите Бургас и Софийска област, 3 бр. Са в област Търговище, по 2-във Видин, Ловеч, Кюстендил и Пловдив и 1-в област Сливен. Зле са нещата и в по-големите села и градове имащи до 100 жители. Дори Клисурският и Рилският манастир са в критични бройки, тъй като имат статут на самостоятелни селища.
Едно от изключенията, което ни дава оптимизъм е с. Лозен, което от 257 жители е станало 6281 жители и е по-голямо от цели 147 града. Лозен си е до София, логично е, да расте.
АПОКАЛИПТИЧНО ИЛИ НОСТАЛГИЧНО? МОЖЕ БИ И ДВЕТЕ?
Накъде отива нашата България, една от най-старите европейски държави,която не е променила името си откакто е основана. Българската армия, воювала във всички големи войни в Европа след края на 19 век, е била могъща сила и не е загубила нито един свой флаг. Българите са първите хора, които използват Кирилицата веднага след създаването й през 9-ти век и сега тази азбука е призната като трета в Европейския съюз. България е на трето място след Италия и Гърция по броя на своите ценни архитектурни паметници. А колко много сме направили и за света!… Дан Колов – борецът с 1500 победи и само 2 загуби, първият дегитален часовник – изобретен от Петър Петров, първият електронен компютър – създаден от Джон Атанасов и студентът Клифърд Бери, щата Айова между 1939-1942 г. и т.н. колко много още можем да изброяваме и да се гордеем.
В стихотворението си „Къде е моята България”, с което преди години малкият тогава Тодор Паунов спечели конкурс в Чикаго, той казва: ”На картата я няма защото тя е в мен” (България). Нима малката ни България, която трудно откриваме на картата ще остане да я носим само в сърцата си? Територията ще я има, но хората? Народът ни, трябва да пребъде във времето, а това е обвързано както с икономиката ни, така и с един куп други фактори, които са задачи за решаване, както от българското правителство, така и от цялото ни общество.
Средният годишен приход на едно американско семейство от САЩ е 57045 долара, тези пари ги изкарва за четири дни и активния състезател по бейзбол, докато едно българско семейство се домогва до тези пари цели 16 години.
НА ФОНА НА НОСТАЛГИЧНОТО И МАЛКО ОПТИМИЗЪМ. ВСЕ ПАК ЩЕ СЕ СТРОИ…
Да се позовем на публикация в сайта на Дневник /Бизнес/, където са цитирани статистични данни за издадените разрешителни за строеж.
Спрямо миналата 2011 година, издадените разрешителни за строеж на блокове са с 8,7 % по-малко, а жилищата в тях с 20,9 %.
Бургас, Варна и Пловдив изпреварват София по брой на разрешителните за строеж за първото тримесечие на 2012 година (Пловдив – 108, Варна – 102, Бургас – 93, София – 67 и Благоевгад – 66).
В Бургас се очаква започване на 445 жилищни сгради, във Варна – 345, Пловдив – 222, София – 158 апартамента и Благоевград – 148. В Бургас вече са започнали изграждането на 79 жилищни и 43 други сгради, в Пловдив – 33 жилищни и 70 други сгради, а в София ще започнат да се строят 32 блока и 5 други сгради.
По данни на Национално-статистическия институт са издадени разрешителни за строеж на 868 сгради (данните са за първото тримесечие на 2012 година), с 1944 жилища в тях, с 281787 кв.м. РЗП и 35 административни сгради – офиси с 14127 кв.м. и 1014 други сгради с 449749 кв.м. РЗП.
Площта на всички видове строителство намалява с двуцифрено число(цитиран е www.dnevnik.bg/biznes/.
Трябват ни ясни и обосновани концепции за строителство, а не случайни хрумвания, които няма как да се овеществят в обществени блага. Дано да е обмисляно отговорно.
КЪДЕ СМЕ НИЕ В ТАЗИ ВРЪЗКА?
Една читателка в един сайт пишеше, че непрекъснато я измъчвал въпросът: ”Зебрите бели ли са на черни ивици или черни на бели ивици?” – какъвто и да е отговорът, замислете се за ползата от него. При няколко десетки видове от тези животни с неповторими и неидентични шарки, да търсиш отговор на такъв въпрос…
И да си наясно, например, че китайците първи са измислили и употребяват първи тоалетната хартия… какво от това. В общочовешки план това нищо не променя.
Когато човек се размисли за ефективността в живота си и ползва статистиката, че живее средно 75 години, през които стои прав 15 години, спи 25 години, три години прекарва в тоалетната, няколко години отиват да измине 70000 км. и т.н., сигурно най-много години му отиват да се ядосва и гневи за „щяло и нещяло”. А дали си струва да се гневим? Гражданската ни позиция, когато е активна, променя живота ни. Действията ни го променят, а не емоциите ни.
Най-скъпо и стойностно е това, което не се купува с пари: здравето, обичта, доверието, благодарността, вярата и …всички останали общочовешки цености, за които всички знаем и сме чували, но не винаги им даваме живот.
ИНТЕРЕСНО?
Американската агенция за недвижими имоти „Мовото” даде оценка за Белия дом, който при продажба като обиикновена сграда би струвал 110 милиона долара. Според френския вестник ”Фигаро, застроената площ на Бялата къща е 5100 кв.м. и в случая се пада по 13640 долара на кв.м. Тя е шестетажна сграда със 132 помещения (16 спални, 32 бани и т.н.) Има 3 хектара градини, тенис корт, писта за боулинг, бейзболно игрище, басейн, прожекционни зали и др.
Историческата му стойност обаче вдига цената и я прави над 1 милиард долара.
Велика Данаилова
България
