“M & D Gallery” в Чикаго

Неголямата и единствена българска картинна галерия в Чикаго има едно огромно преимущество пред  доста по-големи свои посестрими: цялата лицева страна гледа с една огромна стъклена стена към многолюдната и прилична малко на част от лондонското Сохо чикагска забележителност, каквато е тукашната улица “Кларк”. И който мине пред нея изведнъж се стряска от тези картини… картини…картини,  които блестят на две крачки от него! Как да не влезеш на толкова шарено и красиво място?!

… Влязоха по едно време при нас, на майското шоу в “M & D Gallery”, двама посетители, непознати и дори малко странни със свободните си обноски и изпитателно отправен към събеседника поглед. Минаха спокойно и делово пред великолепните свежи пейзажи, които преобладават в този изложбен салон, избраха си по една картина и кимнаха с глава за да маркират предпочитанието. Опитах се, докато Михаил вършеше ритуала с опаковката на продадените картини, да отгадая какви са тези хора. Две-три къси реплики ми помогнаха донякъде. Оказа се, че са от Калифорния, където се и връщат след няколко часа от своята делова чикагска визита. Знам ли колко са ирландците в Лос Анджелис или Сан Диего, но дори и само петима да са – бас държа, че тези бяха от тях…

Деница и Майк – той е и Мишо – а най точно  управителят на галерията Михаил Сотиров, майка и син, тя художник, той  мениджър, са в обичайното си великолепно настроение, с което срещат  прииждащите атрактивни гости. Понякога преобладават американци, този път отлично се представя и нашата общност. Тук са Таня и дъщеря ѝ Роси Димитрови  от Първия български културен център  в Чикаго, който се намира на ул. “Ирвинг парк”. Говорим си с Таня за премеждията, които се случват на културата в този материално ориентиран свят. Роси, естествено, е много по-оптимистично настроена от нас.  Млад  художник-фотограф, през юни тя ще представи своята  нова изложба на абстрактна фотография. Казва, че е вдъхновена  и от това, което сега се показва  в “M & D Gallery”, че днес е хубав ден за нея. Настроението ѝ се предава и на нас… Младите може и да пооправят малко този днешен свят, който ние така го сбъркахме, че вече се чувстваме неудобно…

Таня Димитрова, която има многолетен  опит в различни културни активности на българската диаспора в Чикаго, намира галерията на Деница и настоящето шоу за събитие с много красота, с много живот и оптимизъм за бъдещето, въпреки люлеещата се днешна икономика… Тя ме впечатли  с трезвата си оценка – как трудно и неефективно е да се работи из малките “парченца култура”  и  как би се качествено променил нашият чикагски живот, ако българите имахме един разумно планиран и създаден културен център, където заедно да съберат опита и силите си добрите професионалисти  в образование, изкуство, фолклор,  литература и публицистика, музика, театър, кино и спорт и бални танци дори…

Според Василен Васевски, доцент по рисуване, дизайн и цветознание в Илинойския Арт Институт,  президент на организацията “Български художници зад граница”, които почти постоянно експонират тук свои картини, чикагската галерия на Деница Маневска,  единствената функционираща българска галерия, създадена с голяма любов, ентусиазъм и търпение, е много важно културно средище за българското общество в Чикаго и САЩ. Намира се на прекрасно място – Лейк Вю до Даун Таун,  има перспективи  за развитие и би трябвало да намира в бъдеще още по-голяма подкрепа от българската общност в Америка.

На 15 юни  т.г.  младата Деспина Васевска, стъпила вече на семейната пътека  към изкуството,  която е дошла  заедно с баща си на изложбата, за първи път ще покаже свои картини именно в “M & D Gallery”. И  съвсем ясно е, че  този салон, където сме се събрали сега, ще бъде и нейния старт към света на изкуството…  Нещо, което е и похвална, първа и най-благородна мисия на всяка художествена галерия!

Сред най-големите късметлии тази вечер бяха и  семейство Златан Буюклиев и Павлина Бюлбюлева, собственици на популярната в Чикаго Първа българска лицензирана счетоводна къща, които само  преди броени дни  бяха пребродили океана от данъчните декларации за 2012-та година! Отдъхвайки сред картини и приятели, щастливи,  здраво държаха в ръцете си току-що придобита  картина…  из която  плуваха  едни загадъчно красиви риби. Неин  автор беше самата Деница Маневска. Мнозина бяхме съгласни, че тя е може би най-впечатляваща от всичко продадено тази вечер. Павлина и Златан, които имат  вече друга  картина на Деница в своя офис, смятат да вземат сега рибите у дома си, защото  творението излъчвало такава хармония, каквато ни била необходима постоянно в нервното Чикаго. А най куриозното бе, че докато се шегувахме по повод  успокояващите картини,  Златан и Павлина изведнъж и сериозно решиха да си купят още една. Сега и веднага, тази вечер, и го направиха незабавно!

После се случи нещо, което съм сигурен, че не може да бъде.  Срещнах един човек, с когото  сме били по едни и същи тенис-кортове  в София, като например култовия навремето  комплекс “Мир и Дружба”,  имали сме почти едни и същи познати, като Петър Михнев, Станислав Стратиев, Стилиян и Костурката, ходили сме и даже да играем по аматьорски световни първенства, само че на различни. Той в Швейцария, Франция, в невероятния португалски кът от  Рая – Виламорао бийч… а моите дестинации бяха  Германия,  Австралия и Нова Зеландия… Разликата беше, че той се е движел в средата на тенисисти от гражданската авиация и разните там финансови институции, а аз сред – журналистите-тенисисти.  А между  тези две обществени групи  няма кой знае колко близки контакти…  Еднакви са ни били само ракетите и топките за игра.

Е, разлики имаше и сега в Чикаго, въпреки, че бяхме заедно сред едни хубави картини. И тук аз понаписвам нещо за тези картини, а той ги купуваше.

Каза ми Павел, че обича морето и купува ей такива – крайморски пейзажи…  Като почитател на изкуството на Маневска, каза че тя имала свой почерк,  има изграден свой стил. Беше видял и харесал и друга нейна картина, напомняща му Ван Гог и в същото време – Старецът и морето, прочутата история на Хемингуей.  
Мисля, че Павел е посъветвал навремето Майк и Деница да изберат толкова подходящо място за галерията. Сега ги  съветваше да използуват и огромния авторитет и влияние на съседа си – бейзболния стадион на Чикаго.  По време не мачовете край галерията се стичат реки от хора, отдадени лудо на играта.  Лансира идеята за картини със спортен сюжет.  Да,  сигурен съм, това и на мен хареса!
Може би беше редно да кажа повече неща за картините – какво излъчват и какво не излъчват,  за динамиката на четката на художниците, които са ги рисували, да ви разкрия какви са били съкровените им мисли, докато са претворявали в цвят и образи виденията си… и други такива работи, но  първо не съм много наясно по тези неща…  И второ – главното, което искам да ви кажа, е това,  че в българската  “M & D Gallery”  на  “Кларк” в  Лейк Вю, недалеч от Даун Таун, Чикаго, ходят интересни хора.  И ако  я посетите някога – ще ви бъде интересно да се видите и с хората и с картините, които са там, а ще имате и един хубав спомен…

Тази вечер, на тази пролетна, майска експозиция, тук бяха изложили своите произведения десетки артисти. Сред тях:
Деница Маневска – маслени бои
Валентина Прат – маслени бои
Адриана – маслени бои
Александър Телалим – акварели
Дениз Джозе – маслени бои и дървени скулптури
Стив Гоен – компютърен дизайн
Джейн – маслени бои
Памела  Олсен – маслени бои
Грейг Палмер – малка пластика
Лорен Кали – артистична фотография
Коен – артистична фотография
Катрин Дизайн – бижута

А на 12 май, в 9 сутринта, се откри  и един от най- популярните Арт-фестивали в Чикаголенд – Парк Ридж, на който ще участва със свои картини и Деница Маневска.

Малко по-късно, на 15 юни,  12-годишната  Деспина Васевска ще  представи свои картини в новото Арт Шоу на “M & D Gallery” раздел “Изгряващи звезди”.

На това пролетно парти  в Галерията се представиха със своите талантливи произведения в областта на най-древното  изкуство и известните български кулинарни ателиета “Механата” и “Вкусен свят”. Тяхната експозиция  бе оценено високо от всички участници, които я погълнаха не само с очи, като картините по стената, а изцяло и дълбоко, с видимо удоволствие и абсолютно разбиране. Накрая всички си пожелахме да се видим отново.

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго