Българските олимпийци – Валентин Йорданов

Валентин Йорданов е от онези състезатели, които са постигнали всички възможни победи, отличия и награди в своя спорт. Неговото име като гражданин на обществото и състезател е  чисто, а спортното му трудолюбие, дух, характер и чест, неговата скромност  са пословични.
Спортният му живот е ярък и изпъстрен с победи.

Роден е през 1960 г. в с. Сандрово – Русенско.
Завършил е спортно училище в Русе и Националната спортна академия в София със специалност “Треньор по борба”.
Състезава се в категорията до 52 килограма в свободната борба.
Многократен шампион на България в състезания за деца, юноши и възрастни.
7 пъти европейски шампион.
7 пъти световен шампион – Киев 83, Будапеща 85, Клермон Феран 87, Мартини 89, Торонто 93, Истанбул 94, Атланта 95.
Олимпийски шампион от “Атланта 96” и бронзов медалист от “Барселона 92”

Интервю с  Валентин Йорданов

… Сега Валентин Йорданов е зам.председател на Българския олимпийски комитет и председател на Българската федерация по борба. От дълго време неговият дом се намира на два континента. Често е във Филаделфия със Здравка и двете им деца Ирина и Янчо, още по-често в София – с цялата олимпийска и световна дружина от състезатели, пред които постоянно има големи и отговорни състезания.
Първият ми въпрос е свързан с началото…

– Началото беше през 1970 г. в родното ми село Сандрово – Русенско. При нас има традиции в този спорт и всички момчета се бореха. Моят брат – също. Той е първият, който ме заведе в спортната зала. Бях на 10 години. Започнах доста успешно – побеждавах на селските първенства, които имаше тогава. После дойде Георги Ачев от Русе, треньорът, който ме забеляза и насочи към Спортното училище в Русе. И така през 1975 г. бях вече в този добър спортен център, занимавах се сериозно с борба, тренирах двуразово, и това е един от големите шансове, който ми създаде добра основа.

– Имате  685 изиграни срещи, от които сте загубили само 12. Кои са победите, които пазите в сърцето си и кои са разочарованията ви?

– Наистина загубите са малко за сравнително дълга кариера като моята… Най-ценните ми победи са през 1983 г на световното първенство в Киев. Това беше първата световна титла за мен. Там, на стълбичката, сме 4 световни шампиона. 52- килограма беше категория, в която никога не се знаеше кой кого ще победи. Аз съм горд, че победих Белоглазов, един от най-известните борци по това време, олимпийски и многократен световен шампион, също така и световния шампион Сакура… Това е един от добрите ми спомени…
Интересното при мен е, че в нечетните години винаги съм бил без загуби, а в четните – винаги имах по една загуба!

– Суеверен ли сте?

– Почти всички спортисти сме малко или повече суеверни. Зависим твърде много и от шанса. Всеки си мисли, че нещо може да му създаде или отнеме самочувствието и куража, че някаква случайност може да го лиши от победата. Спазвал съм мои лични традиции и ритуали. Не са кой знае какво. Не носех талисмани, но имах любими упражнения, с които загрявах – винаги по един и същи начин преди срещите.

– Имахте ли някакъв секрет за постигането на своите забележителни победи?

–  Може би те са резултат от нагласата ми да стана победител на всеки шампионат. Никога не съм бил разколебан на тепиха. Изправям се срещу противника за да го победя! Това винаги ми е носило успех. Казвам го сега и на момчетата. За да побеждаваш трябва МНОГО ДА ИСКАШ да побеждаваш! Победиш ли веднъж някого – следващия път той излиза по-разколебан срещу теб. Е, само с искане не става, разбира се! Големият спорт е изключително тежък труд – и това е място, където никой друг не може да свърши твоята работа…

– Бихте ли споделили какво е състоянието на българската борба днес?

– Българската борба не е изключение от общото състояние на българския спорт, който е в много трудно положение. Но борбата у нас има големи традиции, това е най-успешният български спорт, с най-много медали. Имаме и амбиции и вазмъжности отново да бъдем напред.

– Виждате ли по-нататъшно добро развитие в сътрудничеството между българската и американска борба?

– Ние имаме от доста време връзки помежду си. Американците идват у нас на съвместни лагери, ние също участвуваме в такива лагери в олимпийската база в Колорадо. Участвуваме винаги и в турнира “Дейвид Шулц”. Американците идват на нашия турнир – “Дан Колов”… Нашите международни връзки никога не прекъсват. Имаме 8 национални български гарнитури по борба – мъже, жени, кадети, юноши, свободна и класическа борба… Така че и вътрешния и международния спортни календари са доста натоварени. Разбира се сега всичките ни усилия са отправени към добиването на повече олимпийски квоти за участие на предстоящите Олимпийски игри, за успешно представяне на “Лондон 2012”.

Тодор Т. Паунов

Олимпийските медали на българските борци:

Класически стил: 9 златни, 14 сребърни, 9 бронзови. Общо 32
Свободен стил: 7 златни, 16 сребърни, 11 бронзови. Общо 34.
Жените имат  1 сребърен медал.
Общо олимпийските медали на борбата са 67.
/Медалите от световни първенства са 241/.