Спортът тръгва по китайски
В продължение само на един човешки живот Китай се превърна от една гладуваща нация в потенциален шампион в много, твърде много, области на човешкото общество. До Олимпийските игри през 1984 г. под името “Китай” участваха представители на Тайван и Хонконг. В Лос Анджелис китайците не уважиха призива на Русия за бойкот на Игрите, появиха се и моментално прибраха 15 златни мадала. На “Сидни 2000” имаха вече 28 олимпийски шампини. През 2008 г. бяха вече домакини на блестяща олимпиада и спечелиха 51 медала от най-висш ранг. Американците бяха щастливи от своите 36. Руснаците – нещастни от своите 23.
Разбира се това не е никак чудно, като се има предвид, че е резултат на една фантастична организация и целеустременост като се почне от производството на краставици и се стигне до космическите станции.
Преди две години в Китай вече имаше 300 спортни академии, които се финансират изцяло от държавата. В тях се обучаваха десетки хиляди бъдещи спортисти. През 2014 година тези академии ще бъдат 600. През 2020 – 1000. Това значи, че елитна спортна и треньорска подготовка в тази страна годишно по това време ще получават милион персони.
На нас ни остава единствено да се оправдаваме с това, че те не тренират, а истезават своите стортисти още от най-ранно детство. А ние – не. На което те ни сочат с пръст нашите евро-американски затлъстели и ошашавени от електронните игри деца.
Условията на обучение в китайските спортни училища са действително спартански. Децата напускат своите семейства още на 6 години. Тренират по 6 дни седмично от 5 до 6 часа ежедневно. Държавата поема полната грижа за тях. Те получават най-добрите условия за живот, храна, медицински грижи, възстановяване, условия за отдих… Спортната техника се отработва до автоматизъм. В съзнанието им е дълбоко внедрена мисълта, че спортът е тяхната мисия. Родителите им мислят същото. Освен това те получават дори възнаграждение заради старанията и успехите на техните деца в спорта.
Според мнозина тези деца – спортисти са осакатени за цял живот. Според други – те са спасени от разлагащата действителност на съвременния живот.
Какво ще стане с тях – ще видим. Какво се стане с нас – ще усетим. А развитието на спорта безспорно ще стане още по-интересно кино…
Климент Охридчани
