ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА
НАПИСАНА ПРЕДИ 250 ГОДИНИ… ПИСАНА И ДНЕС
Деца от българските училища в чужбина призоваха да се пише и преписва Великата Книга на България!
През 2012 година се навършват 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написването на „История славянобългарска”.
Паисий Хилендарски, първи идеолог на българското национално възраждане извисява своя духовен ръст не само над историческото си време, но и извън географските граници на родината. Тъкмо неговата призивност за пробуда на народната свяст потвърждава историческата истина за България и поставя страната ни, заличена за векове на европейската карта отново в подобаващите й измерения като държава и народ. Монахът от Света гора напомня на всички за българското самосъзнание, за достойнството и равноправието ни сред другите страни и народи.
Водени от родолюбиви чувства и със съзнанието за отговорността, поета от нас в мисията ни за запазване на родния език зад граница, от името на Българските Неделни Училища „Свети Иван Рилски” и асоциация Балкан, Мадрид и Хатива Ви отправяме ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПИС НА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” ОТ УЧЕНИЦИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА.
Идеята ни е всяко дете да препише на отделен лист по едно или няколко изречения от Историята, като за целта ние отделихме и номерирахме според броя на нашите деца ново българския превод по зографския ръкопис, който прилагаме за ваше улеснение. Разбира се, всеки е свободен да прави изменения според конкретните условия.
Другата идея е преписите да се подвържат и да станат част от фонда на Народната библиотека „Иван Вазов”.
Смятаме, че Международния ден на майчиния език на 21 февруари е идеален повод да поставим началото на Преписа и до 24 май да го завършим.
С написването на историята си Паисий гонел патриотична цел – същата, която гоним и ние от “ревность и жалость по рода своего болгарского”. Успех в начинанието!
Българските Неделни Училища „Свети Иван Рилски” и Асоциация “Балкан” – Мадрид и Хатива
В УЧИЛИЩЕ “ДЖОН АТАНАСОВ”, ЧИКАГО
“Потрудих ся и преписах я да я имеем”
Една великолепна идея, едно добро и благородно дело, един символ на родолюбие и още една крачка към духовността българска… може ли в българскато чикагско училище “Джон Атанасов” да не възприемат, да не прегърнат това, което им подсказват техните съотечественици от слънчева Испания?
В “Джон Атанасов” предложението за препис на “История Славянобългарска” от възпитаниците на неделното училище “Свети Иван Рилски” и Асдоциация “Балкан” в Мадрид и Хатива бе възприетно с ентусиазъм.
Разбира се, че в Чикаго, както навсякъде из България и по другите български училища по света, ще има неща направени оригинално, по нов начин, с много фантазия и любов. И тук, както например, при децата от училище “Свети Софроний Врачански” от Враца ще бъдат избрани от различни ученици различни епизоди и бъдещата ръкописна книга ще се отличава с пъстрите по стил ръкописи… Но ако в България книгата ще бъде “подвързана” с меден обков, по подобие на средновековните ръкописни творения, тук има друга оригинална идея, който се очаква с жив интерес…
Не може да се каже, че новата идея е събудила проучвателната дейност на учениците, както това е станало в силистренското училище “Отец Паисии”… просто защото в Чикаго учениците от “Джон Атанасов” вече от седем или осем години точно с това се занимават, и то вече с достатъчен “професионализъм”. Учениците са намерили, подредили и направили годни за проучване много печатни материали – вестници, книги, ръкописи, фотографии още от самото начало на българската имиграция в Чикаго, Гранит Сити и други градове на Илинойс.
Но славната 250 годишнина на тази велика българска книга става още един силен стимул. Ще се подготвят нови експозиции за историческите ръкописи и може би това ще бъде една крачка напред към желанието на чикагските българи да създадат Български музй в “Малката българска имигрантска столица”…
Очаква се включването на “Джон Атанасов” в родолюбивата инициатива да придаде и повече мащабност на идеята, като се има предвид, че ученците му се приближават към сериозната цифра 200… Това е едно сериозно българско просветно и културо огнище зад граница.
Днес по света има почти неизброими възможности всяка информация да се размножи и разпространи бързо и едва ли не неограничено… Но младите “преписвачи” се вдъхновяват от ентсиазма на своите предшественици…
Един от тях – Алексей Попович казва: “В лето 1771 аз, смирени и грешни Алексей йерей Велкович Попович, преписах тая “История славянобългарска” в града, наречен Самоков, мое отечество. Събрана е от различни книги и истории от Паисий йеромонах. Както той я е наредил, така я и написах…
И от многое желание, що имеях, потрудих ся и преписах я да я имеем. Понеже многажди видех како укорают нас сербие и грецие, защо не имеем своя история заедно совокуплена за цари болгарски и светих, що били прежде царствували и светили ся от них, того ради желанием возжелах по своего рода болгарскаго и преписах я да се не изгубит.”
При първия си препис на Паисиевата история Софроний Врачански споменава: “Тази история я донесе Паисий, йеромонах от Света гора Атонска, и я преписахме в село Котел, настоятел епитроп църковен Христо поклонник, и я поставяме в храма на светите апостоли Петър и Павел, който чете, да каже Бог да прости, който писал и който настоявал…”
За един от най-ревностните разпространители на Паисиевата история – отец Матей Преображенец хронистът казва: “Това живо светило за народна просвета бе една рядкост. Той си носеше списък на селата и градовете, които обихождаше, и гдето неговото посеяно семе паднеше, то бе все на влага паднало…
Отче Матей почти винаги обикаляше, скиташе навред между народа… Семето, което той посея, даде стократен плод…
Отец Матей бе втори Паисий за народа ни.”
Ето че и българските ученици в чужбина сега са обхванати от подобен душевен плам и родолюбие… И 250 годишната вече първа българска книга по своя ореол допринася за това!
Климент ВЕЛИЧКОВ
Из “Житие на Паисий Хилендарски”
„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“) е първото произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир в периода 1760–1762 г.
… Сърцето му скърбеше поради тежкото положение на своя български народ… Затова, като събра от много книги древната слава на българската държава и народ написа “История славянобългарска” в 1762 г. „за полза на българския народ и за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“, където смело повишава глас, изобличава и казва: „О, неразумни юроде, защо се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не говориш на свой език?… Ти, българино, не се мами! Знай своя род и език, и се учи на свой език“!
И след като разказваше и поучаваше много, сам понесе своята книга по цялата българска земя, предлагаше я на своите сънародници да я четат и преписват, по който начин – с Божията помощ – помогна на народа да излезе от дълбините на унинието и даде начало на българското духовно Възраждане, докато българите успяха да възстановят своята древна Българска автокефална църква и своите училища, където пак на свой език да слушат божествените богослужебни последования, проповедта на Евангелието и изучаването на науките, а още по-нататък освободиха и своята земя от турското робство с проливането на много своя кръв и с помощта на руските православни братя.
Този будител на българския народ се роди в 1722 г. в град Банско от много благочестиви родители… Като стана на възраст, презря суетата на този свят, отрече се от всичко и отиде най-напред в близката Рилска обител, където под благодатта на великия наш отец Иван порасна духом и известно време прекара в послушание при някои опитни старци.
След това отиде при брат си в Хилендар, на 23-годишна възраст прие монашеско пострижение с името Паисий и остана там… След като прегледа цялата Хилендарска библиотека, той беше изпратен по работа в град Сремски Карловци, където също събра, колкото можа, после премина от Хилендар в Зограф, където също намери и вписа много нещо в своята книжка. Така завърши своята история и тръгна сам сред българите, носейки я със себе си като скъпоценно съкровище и давайки я на българските хора да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – иерей Стойко, който стана епископ Софроний Врачански, и много други.Така подвизавал се, той завърши живота си на земята, но паметта му пребивава навеки сред българите, защото най-напред от него започна божественият промисъл – делото на нашето освобождение, което накрая се увенча със самостоятелна патриаршия и независима държава.
Съставено от епископ Партений
