Среща под картините на M&D Gаllery Чикаго

По тая дълга и шарена улица, назована “Кларк”, човек винаги може да стигне до някое интересно място. В смисъл… тук има всякакви интересни места за всеки човек с всякакви приумици. 

Има един ресторант, където може да се навечеряш с полуживи, превиващи се в несвяст в твоята чиния непознати тънки червейчета, но може и да се натряскаш с най-познатите, твърди като кирпич, питиета в полутъмен ирландски бар, където комшиите ти по чашка са като привидения и не е ясно сънуваш ли ги или са истински хора. Говори се, че там някъде из горната част на сокака има и шармантно подземие, където тренират  бойците от така наречената ММА версия на това съвременно, зрелищно, без регламент и правила, побоище.  Там имало и тайнствената за непосветени като повечето от нас любители на такива лимонадени спортове като сокър и тенис, “железна клетка”, в която влизали двама бойци  и, сред железните прегръдки на околните пръти, състезателите  се поздравявали взаимно с такова ритане и ръгане, че излизането от там било винаги изнасяне…

Има по “Кларк” и розово-нежни заведения с  Паганини и Рахманинов, както и художествени галерии, към една от които се бях отправил в петък вечер, втори март, където българската “M&D Gаllery” празнуваше пролетното пробуждане на културния чикагски небосклон.

Това е галерия, в която още от прага широко отваряш очи, защото тук картини, бижута, шапки и чанти, хубави модни дрешки,  са толкова умело подредени, че  се сепваш – дали не си влязъл през платното в някоя коляма картина, където изобщо не ти е мястото… Михаил и Деница, “Ем и Ди”, енергично посрещаха мартенските си гости и разговорите вече кипеха около познатите и нови теми, свързани с  фантастичната омая – едни хора да рисуват вдъхновено картини, други – да ги търсят и гледат  тия картини, и понякога да си отнасят някоя у дома…

Среща под картините на M&D Gаllery Чикаго

Популярният сред чикагските артистични среди Джозе  Дениз беше вче в стихиятя си и поддържаше разгор с поне трима души едновремнно.  Джозе е топ мениджър, директор на една “Чикаго-Арт” асоциация, която организира изложби, пленери, разпродажби, и прочее  активности, свързани с изкуството. От всеки един от седемте си джоба той може да извади покана, договор,програма, рецензия и реклама, или най-малкото  – информация, за която всеки професионал-художник  би се радвал  да я има много…

Деница и Михаил, майка и син, художник и мениджър, си приличат удивително по характер и темперамент, с неизчерпаемата си енергия.  И се отличат с това, че единиият създава картини, другият  им търси и намира пътищата, по които те стигат до своите ценители сред хората.  

В момента на дневен ред беше българската дърворезба от Тетевенско, която неотдавна дошлият в  Чикаго наш представител на това изкуство Пламен Тодоров бешепредставил и, независимо от скепсиса, свързан с високата цена на всеки ръчно изработен шедьовър, имаше вече очертаващи се успехи. Споменаваха се имена от гръцкото православие в Чикаго, сред които и на известната Елена Келафакис.  Релефите, създадени върху орех с цвят на старо злато от познатия в Европа наш майстор Димитър Димитров  изглежда имат и първите си успешни тестове на американска земя…

Тази зима, един студен сезон за търговията с картини, е била  белязана в Галерията с успехите при  продажбата на бижута и различни украшения. От Южна Африка са дошли интересни фигури и форми от цветни камъни, от други  места – комплекти от бижута, уникални дрехи предмети за дома. А тази вечер стените олекнаха  с първите продадени пролетни карптини  и Деница беше щастлива, защото сред тях бяха и два нейни пейзажа.

Беше преди Трети март и може би нашите сънародници  се готвеха за утрешния национален празник, за когото се правеше обещаваща подготовка, затова и почти  половината от посетителите бяха американци. Но това е хубавото на изкуството, че няма езикови бариери, че  то може да се види и без присъствието на автора на картината и да се оцени.  

Това помогна и на една много интересна идея, разработена от  известния български портретист и стенописец  Нато, който живее в Аризона.   В “M&D Gаllery”, а и в Чикаго, вече има визия към неговата оферта за рисуване на портрети по специална поръчки и специална технология, големи портрети с много високи артистични достоинства и страхотно атрактивен изглед. Цената им започва от 6 000 долара и може да стигне до пълен, колкото трябва, за една добра лека кола, джоб.  

Следващото шоу на на българската галерия на “Кларк” в Даун Таун на Чикаго ще бъде на 4 май. Сигурно е, че както подобава на майска галерия – ще бъде най-атрактивното и вълнуващо.

По едно време салонът се изпълни с компанията на Ели Батаклиева от Асеновград.  Беше дошло времето да се връща в България и ни каза, че от месец сънищата и вече са български…  Но душевният и мир е разделен на две – единят остава в Чикаго, другият вече се катери по родопите край Асеновата крепост и Бачковския манастир, покрай Югово и Яврово… или Яворово… по най-красивите места на света!
Раздялата беше тъжна и сладка, като сетните чаши вино, които изпихме заедно с Ели и нейните чикагски приятели, и с твърдата закана – и там и тука, нищо че сме разделени от една голяма вода, да я прескачаме и да си бъдем винаги заедно – като един народ…  

Климент Величков
За в. “България Сега”

 

Климент Величков

Спортен журналист, главен редактор и издател на вестници в България и САЩ.

You may also like...