Българка на 2011 година
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
В началото на март в Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” в София се състоя тържествена церемония по повод удостояване с отличието „Българка на годината 2011” на името на “Света Злата Мъгленска”.
Както съобщават от Държавната агенция за българите в чужбина техният приз се връчва за трета поредна година. С него се отдава почит на наши сънароднички в чужбина за съществен принос в опазването на националната идентичност сред българските общности, за значими културни и благотворителни инициативи, посветени на България.
Церемонията е била открита с изпълнение на хора на НБКМ и слово на проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека и председател на комисията.
Изключително сърдечни думи на признателност към всички номинирани отправя госпожа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България.
– Наградата „Българка на годината” е възможна, защото сме заедно – казва тя. – Затова и има толкова висока стойност. Чест е за вас, които правите толкова много извън пределите на Отечеството, за да се знае за България. Вие работите за нашите деца, за издигане на българската култура, за да сме достойни и горди, защото сме били такива и назад в нашата историческа и родова памет, и такива ще бъдем. България ще я има, защото я обичаме, защото сме жени, защото знаем как да даваме живот, как да пазим живота и как да го правим достоен и ценен.
Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Росен Иванов е поздравил номинираните българки с благодарност за тяхното възрожденско дело и мисия, която те изпълняват с гордост.
Вицепрезидент Маргарита Попова е връчила наградата “Българка на годината” за 2011 г. на Петя Цанева – основател на първото българско неделно училище „Св. Иван Рилски” в Мадрид. По-късно Цанева основава още шест филиала на училището в други градове на Испания. Инициира и организира множество форуми, посветени на съхраняването на българската духовност, традиции и фолклор, както и на благотворителни кампании за деца, лишени от родителски грижи.
Петя Цанева е и създател и директор и на първата българска гимназия „Йордан Йовков” в испанската столица. Всичко е започнало с едно училище в Мадрид с 9 деца през 2003 г. През 2007‐2008 учебна година училище „Св. Иван Рилски” към посолството на Република България вече има 7 филиала и 270 ученици. За да се стигне до 2010‐2011 г., когато училищата са 27. От тях 14 към посолството и 13 към откритото във Валенсия генерално консулство. В настоящия момент в тях учат общо 1200 ученици. Цанева е създала и асоциация “Балкан”.
Освен основният приз, за активна дългогодишна професионална и обществена дейност са отличени със специални грамоти и плакети и Снежана Симеонова, директор на гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград, Сърбия и Мария Пинти – директор на Городненското училище в Болградски район, Одеска област, депутат в Болградския районен съвет, Украйна.
Тази година са постъпили 15 номинации от 11 страни: Австрия, Австралия, Германия, Испания, Кипър, Колумбия, Кувейт, Ливан, САЩ, Сърбия и Украйна.
Наградата „Българка на годината” е бронзова статуетка на Св. Злата Мъгленска – олицетворение на българския дух и достойнство. Злата Мъгленска е светица и великомъченица, живяла през XVIII век.
В интервю с “Българка 2011”- Петя Цанева:
“Сама не бих могла, значи това е общо дело!”
– “Българката на годината” живее в Мадрид! За този град не е изненада да бъде обитаван от забележителни, известни и почитани в обществото жени. АВие? Изненадахте ли се Вие от тази любезна усмивка на съдбата към Вас?
– Не го вярвах! Знам, че бях номинирана, но не съм мислила, че тази българка ще стана аз… Като разбрах – почуствах се някак интересно, все едно се гледам отстрани: “я, гледай, аз ли съм направила това, за което се говори…Явно е, че само аз не бих могла. Значи това дело е общо. Затова и посветих наградата на всяка българска жена, с която сме работили за общата кауза. Благодаря на всички! Благодаря на Агенцията за българите в чужбина, за това което се прави сега и за това, което направиха предишните им колеги като Пламен Павлов и Райна Манджукова.
Правейки това интервю по дългата и невидима, но явно много печена в работата си жица, просната от Чикаго да Мадрид, останах много стреснат от това, което се прави в Испания от нашата общност, от това що са постигнали. Оказва се , че в последните няколко години нашите бългъро-испанци са направили 76 промоции на българската култура в различни испански градове! И са кръстили този жив маратон с атрактивния надслов “България – очарованието на Балканите”. Освен “опасният ляв” на Барса, “камата” Христо Стоичков, по тия места вече познават и Ботев и Вапцаров, нашата народна музика, нашите танци, българските филми и много, много баници и кебапчета.
Питам я конкретно за “нейното училище” в Мадрид. Било разделено на три сектора, според възрастта на питомците, разбира се – с 38, 106 и 30 – общо 174 ученика. Не е малко.Около Мадрид, не знам как се казват техните “събърби”, имало и други. А в едно българско кварталче – Кояго Виалба – на училище идвали 120 деца. По едно време се уплаших, че Мадрид ще вземе да бие Чикаго по българи. Мислех дори да вдигам нашата цифра до 152 000 българочикагци и повече…Отдъхнах си – имало само 38 000. Ако съм чул добре. Общо в Испания нашите юнаци към 3 март са били 189 000 – по данни на Испанския институт. Не съм чул да има “Американски институт” който и нас да преброи… За какво ни е?
– Имате ли контакти с училища в България?
– Работим по съвместни проекти с няколко училища в България, едно от които е испанската гимназия в София
– Как и до къде ще се развива, според Вас, българското училище в чужбина?
– За мен българското училище в чужбина има много по-дълбоки корени, от колкото си представяме. В българската история има много примери. До Освобождението в българските земи е изградена мрежа от училища, които обхващат почти всички деца и в най – лошия случай ги правят грамотни.
Ето този завет на нашите предци е изразен в основата на съвременното българско училище в чужбина и според мен от две години насам сме свидетели на второ българско възраждане. И, като повторение на историята, пак е дело на българските емигранти. До преди 2 години имаше 50 български училища, сега са над 200!
– Вие сте и в УС на АБУЧ. Имате ли съвместна дейност?
– От АБУЧ подемаме инициативата да алармираме и настояваме пред заинтересованите институции в България за формирането на конкретна политика за изучаването и разпространението на българския език по света и създаването на специализиран институт за целта, по почина на институти като “Сервантес”, “Гьоте” и др.
Питам я какво си мисли за нас в Чикаго? Оказва се че много хубави неща си мисли. Чикаго било всеизвестно. Тук се създавали традициите на нашето имигренство. Гледала е на малкия екран и монитор как се вдига знамето ни насред Чикаго, следи “Българските дни в Чикаго” на Българо-американската асоциация, впечатлена е колко много доктори, адвокати, трок-компании, кръчми и кафета имаме, да не говорим за културните институции и вестниците!
Стигнахме и до поздравите.
“Българката на годината” Петя Цанева ми прочете дълъг списък от сънародници в Чикаго, на които пожелава желязно здраве, най-големи радости, успехи и неспирен просперитет. Сред тях учителите на тукашните училища и техните ученици, родителите, на всички чикагци, които се трудят и семействата им, млади и стари…
Накрая изказа и особено добрите си чувства към училището “Джон Атанасов”. За нея то беше един от феномените, с които три града по света са издигнали на такова високо ниво обучението по роден език и образование на българските деца, които живеят там – Чикаго, Лондон и Виена! И, естествено, към основателката и директор на училището Боянка Иванова – “която е извършила толкова много и постига такива успехи… учениците й правят проучвания, филми, театър, фолклор, и се учат много здраво… нямам думи!”
Едно интервю за “България Сега”, Чикаго,
Климент Величков, Чикаго
