По пътя на нашата азбука из американските училища в Чикаго

Присъствах на една среща между директорите и учители от деветте български чикагски училища с ген.консул на България в Чикаго г-н Симеон Стоилов, на която се обсъждаха важни за нашата общност неща, свързани с образование, език и култура.

Стоилов беше донесъл таблата на една великолепна експозиция, представяща славянобългарската азбука, подготвена за американска аудитория /ученици и педагози/ и всички бяха на мнение, че ако се направи на популярно място тя ще представи нас и нашата култура достойно. Но целият ентусиазъм се стопяваше пред сумата, която трябва да се заплати за наема на това “популярно място”.

След няколко дни разбрах, че ген.консулът е обърнал нещата с краката нагоре. Той отишъл при боса на училищното оброзавоние в Чикаго и вместо да започне да му разказва какви добри и умни хора сме ние, българите, ама си нямаме пари да платим за изложбата – да ни видят какви азбуки и култура имаме, а сме и дали и на други… Той просто му казал, че българската общност иска да подари на американските училища по една лекци ли, семинар ли, за европейската култура, за азбуката която сме създали, а дали на други, на която са писани  “Война и мир”, “Братя Карамазови”  или “До Чикаго и назад”, а и много  технологии и култура с нея е създадено… Американецът казал, че идеята е прекрасна и веднага направили проекта: Азбуката, заедно с народни хора и мартеници, с песни и демонстрации на наш дух и наша култура – тръгват из елитни чикагски училища за да ги  види много, много народ!

Първото похождение на азбуката ни беше в “Thomas Middle school” в Арлингтън Хайтс на 14 март, организатори от българска страна бяха учители и учениците от “Свети Иван Рилски – Чудотворец”. Нашите експонати и активности стават част от годишния празник на културите и страните, от които са тамошните ученци, сред тях и българските.

Представени са 15 пана, показващи кирилицата и нейните създатели, български царе и моменти от историята. По време на събитието  българските деца започват да учат другите да пишат имената си  на кирилица, да правят мартеници, да опознаят нашите сувенири, нашите народни носии, да се научат на първите стъпки от хората и да играят заедно с българчета облечени в красиви български народни костюми… Вестник “Дейли Хералд” публикува статия за българската култура и България, телевизиионните канали препредават картини от тази динамична вечер… С особен интерес са посрещнати православното освещаване  на събитието и “Многоя  лета” на отец Валентин, думите на  на г-н Симеон Стоилов, новите срещи и познанства в който мнозина тази вечер “откриват” истинската България…

И ето сега предстои Фестивалът на културите, който ще се проведе на 4 април в училище Jane Stenson в Скоки. Организатори на събитието от българска страна ще бъдат учениците от училище Джон Атанасов. Българската прогпрама в тази вечер се очаква с особен интерес. Ще има преки предавания на някоко телевизионни канали, както и кореспонденти на пресата. В “Джон Атанасов” подготвят изненади и не трябва да забравяме, че различните състави, които функционират там,  като ансамбъл “Хорце”, ще се постараят да създадат великолепни атмосфера.

Интервю с  Анжела Божинова, преподавател по български език и литература

По този повод беше и разговорът ни с Анжела Божинова, чиято професия е преподавател по български език и литература. Със съпруга си и двете си дъщери живеят в Скоки.

През последните няколко години като представител на Parent-Teacher Association организира International Night в Jane Stenson Elementary School. Анжела има богат опит в организирането на културния празник. Тя и двете и дъщери, които учат и в американското и в българско училище , също така играят народни танци в “Хорце”, ще бъдат в помощ на организациата и на американци и на българи.

–  Моля Ви, разкажете някои неща за училището, където ще гостува славянобългарската  азбука и съответните активности край нея. И как се стигна до това при вас да се покаже нашата експозиция и изведнаж да дойдат ученици, педагози и родители и от други училища?

– В нашето предградие – Скоки – живеят хора от цял свят. И училищата отразяват това етническо многообразие – затова всяко училище провежда поне веднъж на няколко години “вечер на културите”, или  International Night.  Нашите деца учат в училище  Jane Stenson   заедно с деца от над 40 различни националности.

Тази година на 4 април в училище Jane Stenson отново ще се проведе фестивал на културите. Особено съм радостна, че България ще бъде представена в няколко различни области: ще ни гостува специална изложба, посветена на азбуката ни, изложба, с която е лично ангажиран генералният консул  г-н Симеон Стоилов.
В програмата ще вземе участие група “Хорце” към у-ще “Джон Атанасов” с ръководител г-жа Ирина Гочева.
Ученици от Неделното училище “Св.Иван Рилски”, където учат двете ни дъщери, ще демонстрират на американските гости как се правят мартеници и каква е разликата между латиница и кирилица; а  г-жа Р.  Христова ще представи колекция уникални предмети от българския бит.
Гостува ни и Анелия Чалъкова с пъстрата изложба от нашенски черги, тъкани от ученици от БУЦ “Знание”.  

В  Jane Stenson има само 3 български семейства, затова много се радвам на подкрепата, оказана ни от българската общност в Чикаго. “Съединението прави силата!”

– Дъщерите ви, които ще участват в това чудесно събитие,  играят народни танци в “Хорце” при Ирина  в училище “Джон Атанасов” – как се чувстват в ансамбъла, откъде този интерес към фолклора?

– Дъщерите ни започнаха да танцуват народни танци преди две години при г-жа Ирина Гочева. Една от основните причини да ги запишем е фактът, че  са българки.  Когато си задавам въпроса кое е онова, което определя националната  идентичност на един човек –  независимо къде живее – на първо място е способността му да говори, чете и пише на майчиния си език. Децата ни в неделя посещават българското училище “Св. Иван Рилски”.  Другото, с което сме известни по света и което ни прави българи, е познаването на  уникалния ни фолклор – песни, хора, ръченици…. Имаме късмета да живеем в Чикаго, където  българчетата могат да научат ръченица от едни от най-добрите наши хореографи…
Децата много харесват да танцуват, почти всяка събота сме  на репетиции в  у-ще “Джон Атанасов”. Програмата ни е доста натоварена, но това е орисията на емигранта – особено когато  искаш децата ти да не живеят само в единия свят – само като “американци” или само като “българи”.  За нас е еднакво важно те да се адаптират към  живота тук, но едновременно с това да не загубят връзка с корените си. Защото това е  част от отговора на въпроса “Кой съм аз?”

– Какво точно подготвяте и как ще протече събитието Мултикултурната вечер?

– Събитието, което подготвяме, ще протече на няколко етапа. Деца от училището ще представят с песни и танци страните си, а в библиотеката ще има изложби и демонстрации от България, Китай, Полша, Пакистан и Индия.  “Билетът”, за да посетите International Night, е ястие, представящо националната ви кухня  –  всеки приготвя и споделя чиния с любимата си храна. Резултатът е пъстра трапеза с ястия от (почти) цял свят…

– Вие сте подготвяли и друг път подобни празненства. Случват ли се интересни неща?

– Нещо, което си спомням… През 2010, когато  организирах International Night  за пръв път, все още  бяхме “пресни” емигранти и  не познавахме много сънародници тук. Единственото, с което успяхме да представим България, бяха великолепните носии, които г-жа Гочева любезно ни даде за вечерта.

Накрая на представлението всички деца, които бяха дошли с национална носия, се качиха на сцената едно по едно, за да представят страната си.  Отначало малката ни дъщеря отказа категорично да излезе пред толкова много хора. После обаче се престраши. Няма да забравя отговора и’, когато я попитах какво я е накарало да си промени решението:

“Защото нямаше кой друг – трябваше да го направя – защото съм  българка.”

Интервю за в. “България сега”
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго