„УБИЙСТВОТО НА ПРОКУРОРА” – един добър филм за българската демокрация
По повод на откритото писмо от 24.01.2012 на Едвин Сугарев до Борис Велчев – главен прокурoр на България, с копия до посланиците от ЕС и медиите, ще кажа: готов филм!
Описаното в писмото действително представлява великолепен сюжет за пълнометражен документален филм – като започнеш от генетичните връзки на държавата с престъпниците, минеш през убийството на знакови прокурори, които са си позволявали отклонения от мафиотската линия на Партията (да не се лъжем, Партията и нейните мутанти продължават да управляват живота ни) и стигнеш до явния непукизъм на корупционно обвързаните типове от правосъдната система.
Филм за най-новата история на страната ни и голямата подмяна, хитроумно наречена от партийната върхушка и службите на ДС „демократична промяна”.
Филм, в който Нанка Колева – вдовица на убития през 2002 прокурор от Върховна касационна прокуратура Николай Колев – повтаря веднъж вече казаното пред медиите, че поръчител на убийството на мъжа й e бившият главен прокурор Никола Филчев, а пресечната точка между него, Алексей Петров и Филко Славов (тогавашният шеф на баретите) е събирането на държавна власт, бизнес и силови методи. Както и че бившият президент Георги Първанов през цялото време е пазил Филчев и чадърът продължава.
Филм, в който се чуват думите на някогашния шеф на моряшкия синдикат Пламен Симов, че Николай Колев е убит по поръчка на Филчев, заради готовността му да представи във Висшия съдебен съвет документи за незаконната приватизация на „Океански риболов” и присвояване на държавно имущество на стойност близо 300 млн. долара.
„Дадох цялата документация на Колев и той реши, че ще я внесе във ВСС и ще поиска сваляне на имунитета на Филчев” – разказва Пламен Симов и допълва, че именно заради това Николай Колев е бил ликвидиран. Ден по-късно пък е „самоубит” Владимир Димов – психолог на баретите, който е бил близък на Колев и е съхранявал част от тези документи.
Филм, в който се срещаме с баретата Гълъбин Георгиев – прекият физически убиец на Николай Колев по думите на неговата вдовица. Наистина ли е гръмнал прокурора, по нареждане на Филчев ли го е сторил и дали си е струвало парите? А може би не е взел пари и е извършил убийството по идеологически причини. Или естетически (да речем Николай Колев му се е струвал грозен). И не е ли работа на баретите да убиват терористи, а не прокурори?
Тук намира място и премиерът Бойко Борисов, за да разкаже как когато е бил главен секретар на МВР Филчев му е наредил за три дни да арестува всички престъпници в България и той, Борисов, за тези три дни наводнил арестите с три хиляди арестанти. Но защо същите арестанти не са останали в ареста, а са били пуснати да си вървят? – питат авторите на филма.
Премиерът бива помолен също така да разтълкува думите си, че убийството на прокурор Николай Колев е било „оперативно изяснено”, а документите са били изпратени в прокуратурата и там потънали. Какво обаче значи „оперативно изяснено”? Не значи ли, че се знаят имената на извършителите? Щом са се знаели, защо не са изправени пред съда и осъдени? Документите потънали в прокуратурата! Кой ги е „потънал” и какви усилия е направил Борисов, за да изплуват отново?
Защо журналистите са толкова предпазливи, когато трябва да задълбаят в обвинителният акт по Дело № 3214/2010 г. срещу Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера, Кирил Топалов, Марчело Джотолов, Янко Попов и бившия шеф на отдел “Следствен” във ВКП Цеко Йорданов?
„За да не гръмнат и нас” – отговарят журналистите .
Къде бяха българите през цялото време, докато политици и бандити крадяха парите им? – продължават въпросите.
„Бяхме в мазето да претакаме зелето” – отговарят българите.
Следва питане и към Едвин Сугарев: след като толкова време се занимава със случая на убития прокурор Николай Колев и субектите, имащи пръст в неговото убийство, и след като е наясно с отсъствието на морал у нашите правораздаватели, смята ли, че писмото му ще трогне главния прокурор Велчев и той, като един български Джовани Фалконе, ще обяви война на гангстерите във всичките им превъплъщения?
Не липсва и дикторски текст на тема: роби ли сме, че търпим толкова години да ни се катерят по главите? Ето част от него:
… отдавна сме свикнали да бъдем роби не на нещо определено, а на каквото го има и на когото го има. „Леви” роби, „десни” роби – няма значение. Всеки си е избрал господаря, служи му угодливо и не иска да чуе, че може сам да си е господар.
Робът мрази да мисли с главата си, да чете, да гледа, да сравнява. За какво му е, нали си има господар за тази работа. Господарят е да мисли, робът – да изпълнява.
Робът обича да подскача. Затова съчини „Кой не скача е червен”. И всички „червени”, взеха да подскачат като „сини”. После наобратно. Защото за роба изобщо не е важно дали е син или червен, комунист или капиталист. Дай му някой лев отгоре и ще започне да подскача около шистовия газ на американците със същия ентусиазъм, с който до вчера е подскачал около мазута на руснаците. За роба посоките не са важни, важни са подскоците.
А през това време господарите седят заедно на една маса, сини и червени, капиталисти и комунисти, пият си бърбъна и обсъждат нови тактики и стратегии да държат роба в послушание и да му изстискват силиците (никой господар не иска Спартак в къщата си).
Робът си вярва, че вярва в онова, което скришом отрича. Това е неговият номер за оцеляване. Когато мнимата му вяра се изчерпи, преминава към клеветата и интригата. С тях се чувства силен; те са успокоението му, че и той е оставил нещо на света.
Робът не се нуждае от истината. Напротив, тя е последното нещо, което го вълнува. Прави се, че не я вижда, дори да му избожда очите. Защо му е на роба истина – беля на главата. Каквото каже господарят, такава е истината. Руският господар, американският господар – както дойде. … (Откъс от „ НИЕ СМЕ РОБИ”, публикуван в svobodata.com).
О, да! – това наистина е един добър документален филм за българската демокрация. Остава да бъде заснет.
На въпроса, коя държавна институция ще даде пари за производството му, отговарям – никоя. Решението е бандитите сами да поискат такъв филм и да си го платят. Това би била най-добрата им инвестиция за деня на Страшния съд.
Текстът е публикуван в коментарния сайт за политика, общество и литература svobodata. com и личния блог на автора: morningseeker. weblog.
Владо Трифонов
