В памет на Недялко Донски
На 9 февруари, 2012 година, на 84 годишна възраст почина след продължително боледуване Недялко Донски, основателят на Илюстрования спортен седмичник “Старт”, който веднага печели обичта и уважението на стотици хиляди читатели. Донски е негов главен редактор от 1971 година, а по-късно и директор в продължение на 25 години.
Недялко Донски, роден на 14 август 1927 година в Ямбол. Той е сред най-големите имена в българския спорт. От 1962 до 1970-а година е председател на Българската федерация по футбол и това е един от най-успешните периоди в историята на най-популярния спорт у нас. Под неговото изключително всеотдайно и компетентно ръководство българският национален отбор се класира на финалите (само с 16 участника) на три световни първенства – Чили ’62, Англия ’66 и Мексико ’70. България е пета и в неофициалното класиране на европейското първенство през 1968 г.
Поклон пред светлата му памет!
13 февруари, 2012 година, 13.00 часа е времето на опелото в Църквата на Централните софийски гробища.
На днешния ден, с Недялко Донски…
Днес в България и по цял свят сме безброй смълчани, скръбни, вглъбени в миналите дни, хора, които познавахме и живяхме заедно с Недялко Донски!
Тука, далеко в Чикаго, но близко до всички Вас с духовното наследство на нашия любим създател на необикновения спортен вестник “Старт”, ние вперваме очи в душите си за да видим още веднаж, и още веднаж… спомените, които винаги ще ни свързват с него!
В едно изпълнено със земни страсти и разбунено време Той ни направи безупречни публицисти и добри хора! И ние пренесохме неговата душевност и порядък, чест и човещина, с които ни дари по време на златните години, в които заедно правехме нашата икона “Старт”, пренесохме ги по цял свят, където се пръснахме,уви, и за добро и за лошо…
“Старт” – колкото се може по-близко да това, което бяхме заедно с нашия основател и скулптор на поведение и професионализъм, живее и днес в Чикаго. Десет години нашият чикагски “Старт” е една малка, но чиста звездичка, от съзвездието, което се създаде през 1971 година край нашия флагман Недялко Донски, на вашия Национален стадион “Васил Левски” в България!
Не, не казваме “Сбогом”! Твоят дух и наследие, първи наш и неповторим създател и главен редактор, ще бъдат винаги с нас!
Вестник “Старт”, Чикаго,
Главен редактор:
Климент ВЕЛИЧКОВ
Човекът, който създаде „Старт”
Вестникът прилича на главния си редактор
Ако спрем за малко съвременния филм и върна лентата около 40 години назад, ще ви припомня един човек, който направи много за българския спорт. Трябва да се помни !
Опитът дава знания, които трудно можем да научим и в академия или пък да приемем, ако не сме ги изпитали на собствен гръб.
Има какво да се поучим и от грешките му и от изключителните му човешки постъпки и качества. Недялко Донски, зодия лъв, роден през 1927 г. – човек като всички други само че не съвсем.
Има нещо изключително у него, особено в по-ранния му период. Не мога да тълкувам личността му преди да изброя факти. Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат.
Около седемдесетте години на миналия век – този човек, около 40 годишен тогава, без висше образование, става заместник председател на БСФС и му се гласува страхотно доверие. Става отговорен фактор при търсенето и осъществяването на финансиране за цялата спортна дейност в България.
И не само това. Бива избран да ръководи пряко най-популярния спорт в България. Футбол. Става председател нва Българския футболен съюз.
При тази възраст, при този пост, по това време, това си е направо чудо. Но е имало защо…Някой би казал: “а бе, някой го е лансирал…”. Възможно е да е и така, но в този случай, да лансираш такъв човек, да му вярваш и да го оставиш да работи както той рече, си е направо качество, както по-нататък ще се разбере.
Запалянковщината има невероятни измерения по всяко време. Случило се така, че дясната ръка на Тодор Живков в ЦК по онова време, Милко Балев, бил върл цесекар, а за беда нашият човек симпатизирал на „Левски”. Футболът е световен феномен и изключителен случай, в който на мач един до друг могат да седят като зрители работник до директор на завода и заедно да се вълнуват като съмишленици или противници.
Това добре, обаче в нашия случай страстта към любимия отбор била безгранична. И Милко Балев използвал служебното си положение. След един неуспех на националите веднага събрал Политбюро на ЦК на БКП да се занимават с проблемите на футбола. Появила се известната статия във в. „Работническо дело” – „До кога ще търпим недъзите в българския футбол” и в резултат Недялко Донски бил свален от всички постове в спорта. Независичо, че по негово време българските националиграят на финалите на три световни първенства – Чили, Англия и Мексико – и то при само 16 отбора финалисти! Представяте ли си сега това?
А хората го признавали като много широко скроен ръководител… Предложи ли му да стане посланик, дипломат, каквото иска… в някое хубаво задгранично посолство. По онова време 99.99 от хората биха претичали пеша през океана за такава работа. Но не и Донски. Той им рекъл: „аз съм израсъл със спорта, не искам да ме пращате на друго място. Назначете ме портиер пред БСФС – с удоволствие ще се срещам всяка сутрин с треньорите, със спортистите и ще ги изпровождам вечер да си ходят”. И категорично се заинатил – портиер, да! Посланик – не!
Тогава някой се сетил, че преди години било спряно единственото цветно спортно списание у нас и не е ли време сега отново да започне да излиза нещо такова, илюстровано…
И го направили главен редактор на несъществуващия още „Старт”. Разумно го оставили сам да си подбере екипа. Което и направил. И то толкова добре, че „Старт” стартира в България неудържимо и дълго време водеше спортната журналистика напред… Трима от четиримата, които беше избрал в началото, бяха корифеите на спортната журналистика по онова време. Ешуа Алмалех, Митю Ексеров, Иван Жечев. Четвъртият е моят добър колега и приятел от години Климент Величков, но тогава – абсолютно непознат заек… Бил написал вече някакви си дописки и дребни статии и една от тях впечатлила жената на Донски. Тя събрала още няколко, дала му да ги прочете, и Донски, като опитен треньор и медиджър с добър нюх, я послушал. Назначил го за писач на репортажи! И човекът не само, че не се провали, въпреки недоумението на всички по онова време, а и написа прекрасни спортни репортажи от седемте олимпиади, на които беше представител на българската спортна преса, от турнири като Уимбълдън, световни първенства по щанги и волейбол в Манила, Лима, Лондон, Париж, Ванкувър и пр. А сега дори издава вестник, разбира се “Старт” в Чикаго. Всичко това показва колко добър е онзи ръководител, който умее да избере личности, които да му свършат работа. Със своя невероятен нюх към хората и техните способности Донски би могъл да бъде успешен ръководител и на опера и на банка и на док за атомни подводници.
Старт започна да излиза като орган на ЦС на БСФС през 1971 г. От тук до тъжния край на вестника Донски ми е бил пряк ръководител. Следващите няколко факта не може да будят никакво съмнение, защото са станали пред очите ми:
* Недялко Донски, в този четвърт век живот на вестника, не се възползва нито веднъж да пътува в чужбина като главен редактор или журналист на разноски на БСФС или редакцията на вестника..
* Той не ползваше служебната кола, а караше личното си Пежо 404 сам и с него идваше на работа.
* Никога не е имал млада и красива секретарка и не е участвувал в никакви любовни авантюри, макар и да беше мъжествен и привлекателен човек. Има блестящо здраво и единствено семейство. Радваше се на снахи, зетьове и внуци.
* Донски не назначи нито един родственик или съгражданин в редакцията.
* Той не участвува никога в продължителните запои и софри, които постоянно се откриваха, макар и да имаше много приятели.. Сам не пиеше /само малко “кампари” в началото/, поддържаше спортна фигура /в началото играеше тенис/ въпреки, че и той си имаше свои болежки.
* Не се плашеше от конфликтни личности. Напротив! Той създаваше правилата за работа в екип и хората, които един път е избрал, получаваха пълно доверие, свобода и защита За него важното бе те да вършат работата, за която ги е взел, да са инициативни, скромни и с много идеи, какъвто е и той. Никакво внимание не обръщаше на критиките, че се заобикалял и работил с хора, които са безпартийни.
* Той не се опитваше да пише и не се възползваше от възможността да получава хонорари за това.
* Никога не ползваше привилегията, която сам създаде – журналистите на “Старт” да почиват през отпуските със семействата си в красиви бази у нас и на разменни начала в чужбина. Никога не е почивал и в Международния дом на журналистите във Варна.
* Помните ли, че в ония години вестникарската хартия беше раздавана при строги квоти за всяко издание? Лично ЦК определяше кой вестник ще получи по план хартия и кой ще фалира. Забележителният Донски обаче отказа помощта на държавата и се нагърби сам да осигури тази благина. Той изпрати в Русия споменатия вече Климент Величков, който сключи необикновено изгоден договор за набавяне на хартия пряко от огромния “бумажен комбинат Балахна” / после и в сибирския Сиктивкар, столицата на Коми/: един тон хартия – за една “путьовка”. Това означаваше 20 дни почивка в “Спортпалас” – Варна за даден работник на Балахна! И двете страни плащаха по 4 пъти по-евтино от съществуващите цени – едните за хартията, другите – за ваканцията на Българското черноморие. Така “Старт” имаше хартия за 700-хиляден тираж, и фантастични за времето си средства не само за нашите пътувания по света като журналисти и фоторепортери, а и за спортните федерации, защото внасяше големи суми от своята печалба за олимпийската подготовка.
С този ход Донски направи вестника независим от партия и държава и журналистите и фотографите на „Старт” се акредитирваха на всички големи състезания по света – „Старт” пръв започна да пише за тениса на Уимбълдан и в Медисън Скуър Гардън, за световни първенства по САЩ, Бразилия, Перу и дори Австралия и Нова Зеландия. И журналистите в този вестник пишеха свободно така, както виждаха нещата, защото Донски умееше да ги защити и предпази.
Един колега от „Поглед” беше казал някъде: „ А бе този човек е национално богатство! Такива хора със свещ да ги търсиш не можеш откри”.
За Недялко Донски може да се пише безкрайно дълго и все ще е малко. Недялко Донски не бе само Главен редактор. Ние в „Старт” бяхме като обитателите на един дом, като едно голямо семейство . Донски се грижеше за нас, както и за своето семейство – да има справедливост и на всички да им е добре.
След 10 ноември той предложи да направим фирма – ООД. Не от двама трима души – началници, както стана на много места в България, ами всички творци, които в момента работеха в „Старт” и имаха продължителен стаж във вестника. Започнахме с надежден ентусиазъм. Получиха се и първите отлични финансови резултати. Раздадоха се дивиденти. Купиха се петнайсетина нови коли за всеки персонално. Освен с хартия вестникът се сдоби и със своя предпечатна подготовка – нещо почти възмутително за онова време. По всичко изглеждаше, че ни предстои блестящо и перспективно бъдеще.
Уви, случи се обратното. Парите и благините много бързо развалиха отношенията между съдружниците. Клаузите от търговския закон промениха йерархията и единоначалието в редакцията, а това бе пагубно за неопитни търговци, като нас. За много кратко време всичко отиде по дяволите. Откраднаха ни и половината коли, завидяха ни мнозина…
В края на 1996 г. вече нямаше нито фирма, нито приятелски отношения, нито вестник, нито пари. За сетен път се потвърди старата максима, че парите развалят хората, особено неподготвените и недотам разумните.
На Недялко Донски може би най-голямото му качество – добронамереността и доверието към хората, при новите обстоятелства, му донесе и най-големите лични разочарования накрая.
Случки много, но най-запомняща и емоционална бе последната ми среща с него, на четири очи, през 1996 г. Обади ми се и пожела да се срещнем. Очаквах само да каже къде да дойда за да се видим. Изненада ме с предложението – той да дойде при мен в Клуба на СДС на ул. „Оборище” и бул. „В. Левски”. По това време аз го стопанисвах и бях направил кафене и фотографски магазин по договор за съвместна дейност. Това място малко по-късно стана център на събитията през януари, когато падна правителството. Та затворих аз всичко и около час и половина си говорихме сами. За това къде случихме и къде сграшихме. Имаше откровения, имаше признания, имаше емоционални прозрения. Нали и двамата сме зодия „лъв”. Не можахме да открием разковничето на успеха в близките, предстоящи, години. Разделихме се някак си носталгично… За мен Недялко Донски ще бъде винаги един могъщ и талантлив ръководител. Мой кумир и пример и за тогавашните, за днешните и за бъдещите мениджъри и управници.
Емил МАНДЖАРОВ
/Статиятa е писана през 2010 година/
