И рече Джокович два пъти: “Молим Те, Боже!”
И чу го Господ два пъти, и му даде…
Беше неделя, 29 януари 2012 година. Битката на “Род Лейвър Арена” в Мелбърн гледахме 3.86 милиона телевизионни зрители по света и 15 000, които бяха там, на трибуните. Беше Откритото първенство на Австралия, първият за годината от четирите супер тенис-турнира за “Големия шлем”, след който следват Ролан Гарос, Уимбълдън и US Open. Беше финалът. Джокович и Надал.
Всички очакваха нещо голямо. Случи се нещо неописуемо. След мача репортерите от цял свят напълниха вестниците, телевизията, радиото и Нета с всички познати по света, във всички писмени езици, суперлативи. Като ги свършиха – започнаха да създават нови термини за спортния героизъм на тези двама необикновени наши братя, които ни връщаха доверието към човешкия ни род.
“Джокович спечели от Надал в една спортна епопея” – каза коментаторът на “Евроспорт”. Испанската “Марка” писа: “Рафа игра геройски. Новак – като свръхчовек”. “Гадзета дело Спорт” – “Един шампион – два героя!”
На мен лично ми се струва, че с тази си фантастична победа Джокович се вгражда в света на тениса като едно чуда в три измерения: по дух и характер, по физическа мощ и по професионализъма в своето дело, до който е стигнал!
В този ден бе написана нова страница от историята на тениса.
Имаше два момента, които проблеснаха през ужасяващата истерия, която цареше по време на шестте часа на гигантската битка. В два инфарктни мига, в които се решаваше всичко, Ноле вдигаше очи към небето и устните му страстно прошепваха нещо… Сръбският кореспондент на “Неделне Информативне Новине” твърди, че точно тогава Джока е казвал: “Молим Те Боже…”
И Бог два пъти го чува и два пъти му дава успеха! Да, на силния и Бог помага, но Дфжаокович още го и заслужаваше…
“Супергероят Джокович”, новият “Господар на тениса”, който има вече трета победа на Австралийския шампионат и по една на US Open и Уимбълдън, е наистина образът на онзи съвременен спортист, у когото духовното и патриотично начало на спорта все още има значение.
Показаното от двамата финалисти в Мелбърн сякаш очертава една нова ера в тениса, а може би и в спорта. Съвременният спорт поставя пред истинските свои апостоли задачи, граничещи с фанатизъм. За шестте часа, в които едва се побра всичко, което двама атлети можеха в своя спорт, стана ясно че човешкият дух и физическа сила са наистина неизмерими и там винаги някой някога може да направи още една стъпка напред! Новак Джокович и Рафа Надал поставиха нови стандарти…
Беше най-дългият финал при турнирите на Големия шлем. За разлика от предишната си победа в Мелбърн, когато Ноле забавляваше дълго след финала публиката със своите артистични атракции, сега той имаше сили единствено да изпълни с китарата си Highway to Hell на групата AC/DC.
“Разбира се, че усещам страхотни болки из цялото тяло… Но адреналинът продължава да работи и толкова съм възбуден от преживяното, че още не съм наясно какво стана!” каза Джока пред камерите, често поемайки си дъх. – Струва ми се, че съм на върха на възможностите си, в моя физически и психически максимум. Усещам се силен, мотивиран и чакам новите мачове…”
За разлика от някои професионални спортисти, които не включват Олимпийските игри в своите приоритети поради липсата при тях на достатъчно материални стимули, Джокович мисли другояче. “Успехите на моите сънародници – особено състезателите в колективните спортове, идва от голямото желание за победа, от любовта към спорта, към отбора и родната страна. Ние, сръбските спортисти, сме имали много проблеми, включително и при условията за подготовка, но това по някакъв начин ни е направило силни психически и ни дава стопроцентна възможност да покажем всичката си сила и умение по време на състезанието. Ние кото че желаеме победата повече от другите. Идваме от малка страна, която обичаме и искаме да й подариме нашия успех.
Новак Джокович продължава да бъде начело на в листата на Световната тенис-федерация.
Климент ВЕЛИЧКОВ
За в. “България Сега”
