Българският „Мистър Баскетбол”, който е арменец и живее в Ню Йорк

С Артеник Арабаджиян се познавам от времето, когато той бе /и си остана/ най-великият български рефер на спортно състезание в света, а аз бях заек в спортната журналистика, но съдбата ни събра на едно място, в една олимпийска баскетболна зала, на един исторически финал, който няма да се повтори никога.

Беше най-лудата битка за златния медал на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година между отборите на СССР и САЩ, която американците спечелиха в редовното време, но загубиха в някакви, неясно  как и защо, отсъдени, извънредни, допълнителни,  3 секунди. Беше първо подобно  поражение на космическия американски баскетбол и то отекна като природна катастрофа.

Аз бях журналист от няколко месеца в наскоро създадения български илюстрован спортен седмичник „Старт”, по-точно носех кафета и цигари на лъвовете в тогавашната спортна журналистика и сортирах читателските писма до редакцията, а Артеник беше сиайна звезда в баскетбола и за пръв, и последен път досега, на българин /и доста арменец/ беше поверено съдийството на олимпийски финал. И то какъв финал!

Броя „Мюнхен 72” за първата от моите незабравими седем репортерски Летни Олимпийски Игри, макар и да бях се промъкнал до нея чрез някаква „екскурзия за специалисти и спортни деятели” и бях акредитиран само за някои спортове, но баскетболът, славя Богу, влизаше в моята квота!

Навън бушуваше „Студената война”, а вътре, в залата, се водеше „горещата спортна война”, в която двата тогавашни идеологически лагера се бореха за надмощие и авторитет.

Макар и по това време американските професионалисти да нямаха право на олимпийски стартове, те излязоха с ореола на своите седем златни олимпийски медала. 63 последователни победи в своите 7 олимпийски участия.

Мачът беше „кървав” отначало до край. Артеник Арабаджиян беше и перфектен диригент в баскетболната игра и етика и свиреп укротител на зверовете по терена и ревящото стадо от трибуните

40 секунди до финалния гонг резултатът бе 49:48 за тогавашния „сборен отбор на тогавашния СССР”. С железна дисциплина руснаците задържаха в ръцете си топката всичките разрешени „30 секунди в нападение”.  Когато вече нямаше накъде, 10 секунди преди края, Александър Белов стреля. И на улучи. Дъг Колинс грабна топката и се хвърли като ураган към коша. Естествено, беше блокиран жестоко. И после изпълни безупречно двата фаула. 50:49 за САЩ! Моментално след фауловете съветските играчи вкараха топката в игра, но гонгът от съдийската маса даде края на срещата! Съдията на терена Артеник Арабаджиан също оповести края на срещата със своята реферска свирка.

И в този момент от съдийската маса съобщиха, че руският треньор е поискал прекъсване преди трите секунди да се доиграят. Руснаците опитаха с дълъг пас да стигнат коша, но американците им откраднаха топката Финалът отново свърши с гонг от съдийската маса и американците се натъркаляха по терена от радост!

Но в това време най-големият шеф Уйлям Джоунс слезе от ложата си и започна оживено да ръкомаха към подлудените вече от суматохата съдии на масата. И той нареди тритеи секунди да се изиграят още веднаж. И американците, Бог знае защо без да протестират, отново се върнаха на терена. ..

И сега вече Иван Едешко хвърли топката умело, през цялото игрище, чак на другия полюс под коша! Право в ръцете на Белов. Вдървени от страх да не го фаулират американците мълчаливо гледаха трагедията: Александър отскочи, спокойно се извиси и скъса мрежата с този толкова чудовищно непонятен кош! 51:50.

Артеник Арабаджиян за пореден път даде край на мача. И кой знае защо, вместо към сънародника си Джоунс, играчи и зрители се нахвърлиха да търсят „правдата” от него. Въпраки, че времето в баскетбола не е никаква, ама нвикаква грижа за съдията на терена!

Много пъти след тези събития, допреди десетина години,  съм гостувал на Арто Арабаджиян в Ню Йорк, където той живее от много години. Къщата му е в Куинс, недалече от тенис-кортовете, където се играе  US Open, едно от най-прекрасните места, където спортнит журналист може да поработи по време на добрите си, творчески години. И винаги си говорим за събитието в Мюнхен. Оплаква ми се, че макар и на шега, един от баскетболистите в американския отбор, сега вече важна политическа фигура, приятелски мя маха с пръст и започнва сращата си с него с думите, преведени на български жаркон: „Ти ни закопа!”

Артеник Арабаджиян, като съдия и като фигура от българския, европейски, световен и олимпийски баскетбол, е един от строителите на българския спорт. Името му е едно признание към страната ни, към целия български спорт, който е представял достойно силата и духа на нашия народ от тази малка земя.

Познавам много арменци по род, но българи по родна страна, които бяха сред най-големите фигури в нашата спортна история. Сред тях са Нораир Нурикян, Юлия Берберян, д-р Пюзант Касяабян… Попитах веднаж Арто дал и той като нашия приятел от Ню Йоркь, бивш боксьор, важна фигура в американската федерация по борба и американския и арменски олимпийски комитети Сетрак Агонян, се смята за 300-процентжов мъж – 100 процента арменец, 100 процента българин и 100 процента американец, а той ми рече, както подобава на един арменец:

– О, не, аз съм 400 процента: по 100 процента арменец, българин и американец и още 100 процента като баскетболен дъб от старата европейска гора на този велик спорт!

Артеник Арабаджян

Роден е на 16 февруари 1930 година в Хасково
Завършва Френски колеж, Полувисш институт за зъботехници и Националната спортна академия със специалност „Баскетбол”.  Дългогодишен състезател на “Славия” и “Спартак”, има общо 4 шампионски титли на България.
След края на състезателната си дейност става спортен съдия.
Той е единственият българин,  реферирал олимпийски финал. 
Съдийствувал е на 3 олимпиади : Мюнхен 1972, Монреал 1976 и Москва 1980.
На 3 световни първенства: Пуерто Рико, Филипините и Бразилия
На 6 европейски първенства: Италия 1969 г., Германия 1971 г., Югославия 1975 г., Белгия 1977 г., Италия 1979 г. и Чехословакия 1981 г.
Съдийства на много други български, европейски и световни турнири.
Посочен е сред петимата най-добри съдии в баскетбола.
Член на Залата на славата на ФИБА.

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго

За „България Сега”