АРБАТ

      Арбат е улица в централната част на Москва, столицата на Русия. Намира се западно от Кремъл. Тя не е обикновена улица, а прославена. Тази е причината поети и писатели да пишат за нея, а певци да я обожават и възпяват.

      Отдавна имах желание да напиша нещо за Арбат, но все не се решавах. Толкова много е разказано за нея, какво повече мога да добавя? Въпреки това, набрах смелост и реших да споделя моите впечатления за времето, когато бях там и се разхождах по тази интересна улица.

      Името си улицата е получила от наименованието на местността Орбат (Арбат). Има няколко мнения за произхода на наименованието, но за най-приемлива се приема хипотезата, съгласно която името Арбат е произлязло от арабската дума „arbad”, която е множественото число на „rabad” – предградие и е останало от времето на хановете и техните орди.

      Районът има стара и интересна история. Дълго след създаването си той не е бил причислен към града, а е бил извън него и там са се заселили различни занаятчии; там са се отглеждали и използвали много коне, имало е и конюшни.

      Тъй като голяма част от сградите на Москва са били дървени, често са възниквали пожари. След пожара през 1736 г. Арбат силно пострадал. Както обикновено след пожари се построявали нови, по-големи и по-красиви постройки. Така Арбат се превръща, след един следващ пожар, в една от най-аристократичните улици на Москва, където се заселили известни дворянски фамилии – Толстоеви, Гагарини, Дългоръкови, Кропоткини, Шереметеви, Голицини и др. Строели се неголеми дървени домове с градини. На Арбат са живели или са бивали за кратко А.С.Пушкин, Н.В.Гогол, Л.Н.Толстой, М.Салтиков Шчедрин, А.П.Чехов, А.Блок и др. Постепенно там се заселва и разни видове интелигенция. Построени са магазини, кръчми, гостилници, а през 1908 г. е пуснат трамвай.

      На малката уличка „Сребърна”, пресечка на Арбат, е живял руският композитор С.Рахманинов, а недалече от него А.Скрябин, а в „Литературен особняк” (особняк-къщичка) Сергей Есенин е чел новата си поема „Пугачов”.

      През 1909 г. на площад „Арбат” е открит кинотеатър, наречен „Художествен”. През 1952 г. е построено внушителното здание на Министерството на външните работи на Смоленския площад, които е изходът на Арбат.

      През 1960 г. е застроен Новият Арбат, който тогава е наречен проспект „Калинин”. На този проспект се намираше моето работно място. Близостта ми даде възможност често да ходя, да минавам по стария и новия Арбат.

      За Арбат може много да се разказва, но аз кратко ще споделя моите впечатления.

     Тъй като тази улица е тясно свързана с руската и съветска интелигенция, която е свободомислеща и има нужда от срещи, разговори, изяви и представяне на свои произведения, домовете на тази улица са били винаги богати на интересни литературни, музикални и политически събития.

      Аз попаднах в този район през годините на „перестройката” и „гласността”, когато действително се почувства изблик на гласност, свободомислие и самоизява. По улица Арбат се появиха художници, които предлагаха на място да ти направят портрет или друга рисунка. Имаше и доста добри картини, облегнати на стените или на нещо – долу на земята. Освен това имаше и любители на словесните изяви. Често можеше да се чуе възторжена реч и да се види някой млад автор да рецитира свои стихове, качил се на стол или сандък. Най-интересни бяха политическите речи, с които оратори изявяваха своето несъгласие със съществуващия ред и призоваваха за свобода и независимост на личността. Имаше и доста безсмислени изяви. С няколко думи, улицата беше станала трибуна, сцена за освободения дух на хората, които желаеха да кажат мнението си, да бъдат чути. Посетителите бяха много. Интересът на чуждите туристи, посещаващи Москва да минат по Арбат беше голям.

      Казваха, пишеше в пресата (само понякога), че имало случаи милиционери да прибират някои от новите политически агитатори. Сигурно това се е случвало, но  аз нямах възможност да съм свидетел на такава разправа. Вярно е, че лозунгът за гласност беше смело обявен, но в същото време всички стари закони, разпоредби и инструкции останаха да действат и хората, които отговаряха за реда ги спазваха. В страната имаше доста голям хаос и противоречие между обявеното и действителността.

      Арбат е многолика и променяща се улица. Когато се разказва за нея трябва да се знае за кое време се отнася информацията. Някога е била пълна с коне, конюшни, ковачници, работилници от всякакъв род, после става улица на хора имотни, с благоустроени имения, посещавани от интелигенцията на времето си. Големи промени във вида й стават, когато се появяват магазини, кино, драматичен театър. В неспокойните дни на промени тя става арена на протести на десидентството, на място за изява на ораторски и рецитаторски таланти. Помислете си? Има ли някъде район, толкова динамично променящ се? Московският Кремъл, който е най-старата част на града и, който е променял вида си много, все пак е запазил основния си облик. Арбат коренно се е променял във времето с външния си вид, населяван е от хора с различен социален статус, с различни интереси, занимание и политически възгледи.

      Неговата многоликост е възприемана от хората по различен начин.  Като пример ще кажа, че докато бях в Москва имах често посетители от България. Почти всички посещаваха и Арбат. Впечатленията им бяха различни. Един не искаше да гледа други забележителности на града и всеки ден ходеше на Арбат, за да наблюдава хората и случващото се там. Други не видяха нещо толкова впечатляващо, колкото бяха очаквали. За трети беше интересно да отидат, но не повториха. Скоро слушах едно изказване–възмущение от агресивното поведението на милиционери към говорещите свободомислещи хора. Виждате колко по различен начин е възприемана една и съща улица.

      В многоликостта й се крие нейният чар и привлекателност. Не е случайно, че свободомислещите и волни хора като Владимир Висоцки, Булат Окуджава, дореволюционната и следреволюционна интелигенция на страната и града намира място за срещи и изяви на Арбат.

      Струва си човек да посети улица Арбат и да почувства нейната богата духовна прелест и  красота.

Здравка Цанкова

8 януари 2012 г.