Особености на българската математика в Чикаго

През целия си съзнателен ученически живот грижливо съм избягвал да се мяркам пред очите на „математичката”,  камо ли да разговарям с нея!  Единственото, за което съм си говорил  с математиците –  този челен батальон  в преподавателските  екипи на  училищата , през които премина  трънестия ми  път  из  българската образователна нива, е на коя точно дата са поправителните ми изпити.

И ето сега, в Чикаго, свободен град в демократична страна, с голям кураж и доверие в системата, умерено спокоен, сядам на разговори с преподавателката по математика в училище „Джон Атанасов”  Василка Ангелова.

Тя учи децата на цифрите и тяхната  логика

Тя учи децата на цифрите, и логиката на тези цифри, от 1995 г.  Била е 10 години  „спец” по един от най-богатите на адреналин предмети в училищата  на София. В Чикаго се справя и с американското педагогическо образование. Познава училището на Чичо Сам  и като родител на трите си деца, които  учат в САЩ. „Минала е” с тях какви ли не американски учебници…
… Малко по-различна е тази моя събеседничка от познатата ми многолюдна  медийна аудитория. Сериозно и отговорно търся въпросите си, за да изясним що е то „ математика” за българското училище в американския град. По-лесно ще ми е с някое „ляво крило” на футболния шампион  или художник с изкрещи очи, който  възхитен от последния  си гениален щрих върху своята картина  лесно ще ме убеди, че тя не е за „Шилер Парк”, или дори за „Кларк” а направо за „Лувъра”!
Измислих накрая да питам госпожа Василка Ангелова  – по американски ли учат математиката в училище „Джон Атанасов” или по български?  Въпросът изглежда неуместен, ама не е. Ясно е, че основни предмети, за които са и създадени българските училища в чужбина, са   български език, българска история, география…  Те се учат по български учебни програми. Но математиката и някои други важни предмети като биене на барабан и свирене на тромпет, ако има такива, както и обичния ми спорт, няма защо да се учат по български…  Децата си ги учат в американското училище, където ходят почти цялата седмица. Не само както в българското школо – в неделя, докато си почиват. Те, нашите деца в Америка,  просто са едни подрастващи герои! 
Но, оказва се, че докато всяко училище има по цял букет спортни отбори и почти олимпийска спортна база, любовта към  математиката  нещо не се получава.  Та нашите български американчета, сравнени с българското, ще са в доста по-задна позиция от връстниците си около Стара планина, Рила, Пирин и Родопите…

2 и 2 не е 5 и на Уолстрийт и в село Долна Бела Речка

Въпреки, че 2 и 2 не е 5  и на Уолстрийт и при Пандо Връшика в Долна Бела Речка над  Искъро, нашите училищни първенци решават, и правилно постъпват,  да стимулират извънучилищните форми на обучение по математика.
Госпожа Ангелова ми разказва, че в „Джон Атанасов”, както и по другите български училища, математиката се преподава по българските учебници . Обучението е на български език, с включени, разбира се, термини и от английски. Формата е – в извънкласна, клубна, избираема дейност. Избират я както притежателите на  младо зрънце талант, у което се очаква развитие, така и отрано определилите се към професии, където без математически ум не може.
Целта на българската преподавателка е  да се развие логичното и аналитично мислене  у децата. Стремежът й е знанията на учениците й да не отстъпват от нивото на техните връстници в България.  Въпреки, че учат математика само веднаж седмично в 60-минутен час. Тези, които ще се върнат в страната  ще трябва  да създават мостове  за икономическите връзки между Европа и Америка. Тези, които остават в САЩ  също имат полза – ще се представят по-добре на  ACT  и SAT – тестовете, където има доста материал по математика.

Българските деца стартират добре в американското училище

Българските деца, завършили 7 клас в страната ,  стартират в американското училище от твърде добро, високо, ниво. Оказва се, че у нас математиката започва да се учи от по-ранна възраст.
Създаването на клуба за млади математици в училище „Джон Атанасов” е една осъзната необходимост от училищното ръководство. Оформянето му като извънкласна, допълнителна, форма, бе и по желание и настояване на родителите. Те помнят високото ниво на обучението по математика в българското училище и се отнасяха критично към нивото на математическите знания,     получавани от децата им в американското училище. Например, докато в България децата учат таблицата за умножение във втори клас, в американското  школо това става в трети.  С година или две по-напред  в  българското училище се учат „събиране” и „изваждане” до сто, задачите с думи, уравнения , задачи с триъгълници и мерните единици…  Нашите деца в България започват с геометрията още в седми клас, при американците това става в девети клас.
Помня думите на инж. Илия Бежански – необикновеният строител на високи сгради в Лас Вегас, който ми посрещна  с откровението си, че неговите преподаватели от Софийската Политехника го подготвили перфектно за силната американска конкуренция.  Според него успехите му идват от там, че той проверявал или изчислявал по свои метод и формули математическите решения, които трябвало да се вземат.  В практиката си има смайващи примери. При един от тях застава, като Майстор Кольо Фичето,  под реконструиран от него мост, специално направен за тежкотонажна влакова композиция. Бил така сигурен, както са били сигурни инженерните му разработки, научени в България.  Бежански е строителят на уникалния комплекс от казина, хотели, ресторанти и зали за рекреация „Ню Йорк, Ню Йорк”  във Вегас. Твърди, че чудото се е състояло, защото в България попаднал на гениални учители по натъпканото с математика инженерство. Медалът може да се погледне и от другата страна. Че се е получило защото Те са попаднали на Него!  Ако бяха случили на мене – нямаше да го гледате този най-голям в света архитектурен поп арт комплекс „Ню Йорк, Ню Йорк”.

Къде, ако не в „Джон Атанасов”?

Да! В училището се грижат много, бих казал дори специално, за математиката. А как иначе? Къде, ако не в „Джон Атанасов”?  За честта на името – не е ли то и още един императивен знак, че трябва  да бъде и Дом на точната  наука, върху която като  че днес се градят  твърде много и твърде важни феномени  на нашия свят?
Разбира се, че математиката само условно може да бъде „българска”, „американска” или „папуаска”.  Затова и като се каже „Особености на българската математика в Чикаго” си е и малко…  голям майтап. Но начините, по които се преподава и  вниманието, което се отдава на тази фундаментална част от човешкото  знание са различни и имат значение. Дали ще  познаваш същността на математическата логика,  или само ще натискаш  компютърните копчета – защо  това да не  може да бъде  „обект на националните особености” на тази тежка за не малко хора наука? 
И хубаво е, че и в Чикаго има бойци, апостоли и обичащи я – тази добра  българска математическа школа, която живее и расте в Българското училище!

Четвърта  година Василка Ангелова – с математиката  в  „Джон Атанасов”

– Опитвам се да обясня, че математиката  за никого не се състои само от неща, които никога няма да му потрябват.  Дори и само защото тя развива логическото мислене. В САЩ  предпочитат  да смятат с машинка в ръцете си . В нея са поставени най-различни програми .  В България можем да направим всичко това на ръка върху лист хартия.  И въпросът не е да се затрудняваме или изтезаваме, а да осмислим всичките действия,  да стигнем до  логическо  разбиране и решаване на задачата.  От такъв човек може да се очаква творчество. Включително и да създаде нов, по-добър   компютър за математиката…
Но удобството само от това да натиснеш няколко копчета  и „ да си свършиш работа”, не е най-доброто бъдеще за човечеството. Можем да си представим  какво ще стане ако един ден човек, седнал в креслото или изтегнал се в мекото легло, получава  всичко, каквото си поиска, направо  на масата или до себе си.  Навярно човек не трябва да престава никога сам да мисли, смята и решава…

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
За в. „България Сега”