Москва е необятна. Необятна е самата Русия. Въпреки, че съм живяла десет години в тази държава, ми е трудно да напиша за нея, но започвам с впечатленията си от Московската ботаническа градина. После ще продължа с разказ за Кремъл и Червения площад. 

      В Москва работих и живях пет години, но също се затруднявам, по-точно не се осмелявам да пиша. Вече повече от 12-13 години мисля, преценявам и не мога да се реша да напиша за този град и тази страна. Хем много съм видяла и научила, хем това е толкова недостатъчно, за да добия смелост да разкажа за живота в този грамаден и многолик град и за необятната страна Русия. Не напразно руснаците имат един израз „Россию нельзя понять. Россию надо любить”. (на бълг. „Русия не може да бъде разбрана. Русия трябва да бъде обичана”.) Самите руснаци много често се учудват и не могат да разберат много неща, ставащи в родината им, какво остава за един чужденец, макар и дълго живял в тази страна.

      Ще започна с отиването ми в Москва. През последните шест години от трудовия ми живот стана така, че трябваше да напусна града, в който бях изживяла съзнателните си години, където бях работила с голямо желание, бих казала без притеснение, „с ентусиазъм”.

      По времето на социализма имаше хора, които се домогваха до властта и властващите, но сега същите хора критикуват, оплюват, отричат направеното, преиначават, пишат се даже герои или пострадали. Аз не съм нито герой, нито се смятам за пострадала, но ми се наложи да напусна града. Ето малко обяснение. В продължение на три години предлагах на овластеният с голяма власт Първи секретар на Окръжния комитет на Партията да бъда освободена от заеманата вече много години изборна длъжност. Той все отказваше, но изведнъж реши, че трябва да ме освободи, но и ми определи къде да отида да работя. Заяви ми „Тука, само тука и никъде другаде”. Аз не съм от тези хора, които могат така да бъдат местени като вещи. Винаги съм била с мнение и позиция, но когато се вземеше решение го изпълнявах, защото така бях подготвяна, така бях възпитана. Този път обаче не направих така, още повече след такава „колоритна” заповед. От столицата веднага ми предложиха и, въпреки че не бях софийски жител, ме приеха там на работа. След осем месеца новият ми шеф ми предложи да замина на работа в Москва – в СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), защото се бях занимавала с едно ново направление – „сертификация” и се търсел специалист в тази област. Помислих си и на другия ден дадох положителния си отговор. Така се оказах, без да го мечтая, без да имам някакви намерения, на работа в международна организация. Въпреки, че се смятах човек с цели и идеи и общо взето ги следвах, в края на трудовата ми кариера, съдбата ме понесе където тя искаше. Моят бивш шеф – Първият секретар, „вместо да ми извади очите, ми изписа вежди” – така се оказа, както разбрах по-късно. Извинете ме за отклонението, но трябваше да кажа защо и как се оозова в Москва.

       По времето на социализма много българи посещаваха Съветския Съюз и Москва. У нас руски език се изучаваше в училище и сегашното възрастно поколение нямаше проблеми да разбира какво казват руснаците. Поради това, обикновено екскурзоводите разказваха на руски език. Смелчаците българи се опитваха и да го говорят, въпреки, че не на всички се удаваше, особено с падежите.

      Посещенията се организираха по предприятия, от Научно-техническите съюзи, туристически организации и всички възможни форми на пътуване до „братската съветска страна”, както се казваше. Тези посещения имаха доста еднообразни маршрути. Показваха основно Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), Киев. В Москва показваха Червения площад, Мовзолея на Ленин, Кремъл –частично, Историческия музей и понякога театър или цирк.

      Не беше за първи път отиването ми в този голям град. Бях ходила няколко пъти: в командировки, на изложения, но сега ми предстоеше дълъг престой. Това ли беше причината, или заетостта, но  сега не бързах да се запознавам със забележителности, както е на екскурзия.

      Моето запознаването с Москва ставаше организирано от организацията, в която работех. През почивните дни, със служебен автобус, ни показваха архитектурата на стари и нови сгради, църкви, музеи, манастири. Едни ми бяха познати, други не. Заслужава да разкажа за някои, особено за тези, които не бяха включвани в маршрутите на туристическите фирми.     

      Най-голямата забележителност на Москва са Червеният площад и Кремъл. Те са един ансамбъл. Всеки, който отиде в този град, първом отива там. Написала съм нещо за този уникален ансамбъл, но ще го публикувам по-късно.

      Сега ще ви разкажа за посещенията ми в Московската ботаническа градина, за която сравнително малко хора знаят, а посещенията на българи там са рядкост.

Московската ботаническа градина

      Отиването ми в Ботаническата градина не беше организирани като другите екскурзии из Москва и околностите. Покани ме една колежка по случай току що откритата изложба на бонсай в Японската част на градината. Още не знаех какво е това бонсай, исках да разбера, а и колежката ми беше също като мен любител на растения и цветя и аз веднага приех предложението й. Отидохме първо да разгледаме изложбата. Оказа се нещо много интересно.

      Бонсай е японско изкуство, което съществува от много векове. Родината му е Китай, но японците са го възприели и доразвили. Представлява старо дърво на възраст няколко стотици години, засадено в плитка саксийка. Дървото може да е високо десетина сантиметри, но в него могат да се намерят всички елементи на голямо дърво в неговото натурално положение. Създаваните дървета от предци са завещавани като най-скъп дар на деца и внуци много поколения. Има дървета на повече от 300-400 години. За бонсай съм писала доста подробно в пътеписа „До Чикаго на гости”. При посещението си в Чикагската ботаническа градина също имаше изложба на бонсай. Тя беше голяма.

      Изложбата на бонсай в Московската ботаническа градина беше малка, защото се състоеше от предложените растения от японското посолство, но беше за мен първа и затова беше много впечатляваща. Още по-интересно беше, че тя се намираше в естествена среда – в Японската градина.

      Заслужава си да кажа кратко за Японската градина. Разказаха ни доста подробно за нея. Ще се опитам кратко да предам наученото. Тя е най-младата, оригинална и най-посещавана част на Московската ботаническата градина. Създадена е едва през 1987 г. по предложение на японския посланик и с участието на японски специалисти. Показани са начините на използване на растенията и техните форми в съчетание с камъни, вода и архитектурни постройки, а също особеностите на японското градинско и парково изкуство. Не мога да опиша дърветата, храстите и цветята, които видях, но ще кажа, че впечатлението ми беше невероятно. Освен това релефът беше оформен много интересно, в съчетание с камъни в натурален вид, хълмист терен, малко възвишение, каменен ручей с водопади, поточета с островчета. В градината има и каменна пагода, три дървени павилиона и каменна чаша, от която се взема вода за приготвянето на чай за чайната церемония.

      Няколко думи за традицията на японската градина: по замисъл това е култово съоръжение, изобразяващо будисткия Рай. В началото се създавали само в будистките храмове за медитация, а по-късно започнали да се използват по-широко за почивка на хората и като обекти на парковото и градинско изкуство.

      Камъните са съществена част от японската градина. По традиция се използват в естествения си вид, без обработка. Японците считат, че всеки камък, както и всеки човек, има свой характер.

      С това посещение интересът ми към Московската ботаническа градина се засили, тъй като ни предложиха и ние с колежката приехме да станем членове на новосъздадения клуб по бонсай. Ходихме на срещите на членовете на клуба, слушахме лекции от опитни вече специалисти и участвахме в създаването на нови растения. Даже си донесох едно в България, но не можах да го опазя и съхраня. Изсъхна.

      При посещенията си научих и други неща за Ботаническата градина. Ще се опитам малко да разкажа. Създадена е през 1945 г. от академик Н.В.Цицинин, който става неин директор и е на този пост 35 години – до смъртта си.

      Главната ботаническа градина на Академията на науките e на мястото на уникални природни гористи масиви на територията на Москва. Ботаническата градина е най-богатата в страната колекция от растения на открито и в закрити помещения. В нея се извършват практическа работа и изследвания в областта на експерименталната ботаника, демонстрира се богатството и разнообразието на растителните видове от различни региони на Земята. Колекцията от дървесни видове, както ни обясниха, била най-голямата в света. (Същото ни беше казано и при посещението на Чикагската ботаническа градина. Сигурно е така, но ми се затвърди впечатлението за начина на мислене на големите държави, че при тях всичко е най-голямо, най-велико, най-най.)

      Понеже съм любител на цветята, те ме впечатляват най-много. Няма да забравя цъфтящите люляци. Такова разнообразие на видове и цветове не бях предполагала, че съществува. Още повече ми харесаха розите.

      Експозицията „Розариум” е много популярна. Това е така, защото от декоративните растения розите винаги са заемали почетно място. Не случайно розата се слави като царица на цветята. В разариума са показани най-добрите сортове, които се препоръчват за масово отглеждане при дадени природно-климатични условия, в паркове и градини, а също и за личния дом и градина.

      Заслуга на специалистите е, че са успели с многогодишен труд да селекционират от топлолюбивите розови растения нови сортове, издръжливи на условията в по-северни райони.

      Розариумът е разположен на южен склон и е ограден с дъбова гора, която служи освен за прекрасен зелен фон и защитава растенията от северните ветрове. Площта му е 2,5 хектара (1 хектар е равен на 10 декара). Оформлението е парково, с алеи – за разходка и наслада.

      По време на цъфтежа на розите, който продължава от юни до декември посещението на розариума доставя невероятно удоволствие. Освен силното и прекрасно ухание цветовете са толкова красиви и разнообразни. Като че слънчевата светлина се е разложила на всичките си цветове и те са се посипали по растенията. Розите са с всички възможни цветове: бяло, кремаво, жълто, оранжево, различни нюанси на розово и червено… Едни са дребни храсти, други са по-едри, а има и такива, които са формирани като дървета. Едно от друго по-красиви! Разнообразие, красота, ухание, ненагледност!

      За този Рай на Земята може много да се разказва, но все ще е недостатъчно. Добре е да се види, да се помирише, да се почувства. Пожелавам го на всички!

      С това моите разкази за Москва започват. Ще се опитам по-късно да разкажа за някои културно-исторически и архитектурни сгради и паметници. Дано успея да предам духа на този невероятен град и на неговите хора така, както аз съм ги почувствала. Ще се опитам.

Здравка Цанкова

13 декември 2011 г.