Ансамблите “Филип Кутев” и “Хоро” – приятелство в Чикаго!

В края на миналата седмица Ирина Гочева направи един малък подвиг в Чикаго. Може и да не е точно казано. Даже и сигурно е, че не е само тя героинята, а такива са и  Тодор Гочев, и Красимир Маринов, Димитър Димитров, Мариана Маринова, Петя Димитрова, Мариана Манкова, Беатрис Минева, Елеонора Даскалова, Стефана Стефанова,  Цветанка и Стойчо, Светла Стоилова, Албена Даскалова, Христина Бърданска, Персиана Симеонова, Венета Пенчева… пропускам ли някого?

Да, жалко, че в Чикаго още си нямаме някакъв възпоменателен медал, някакво отличие, което да го дадем като признание на хората, които са свършили добра работа. В случая става дума за една невероятна фолклорна вечер, която Танцов ансамбъл „Хоро” подари на сънародниците си от Чикаго. И още нещо. Което направи вечерта уникална. Ирина и компания бяха поканили, и той дойде и беше сред нас, Ивайло Иванов – главният  хореограф на Националния фолклорен ансамбъл  „Филип Кутев” – София.

Това е все едно  да поканиш Гуордиола от „Барселона” и той да дойде да си поговорите в църквата „Света София”. Затова казвам, че е герой Ирина, и цялото „Хоро” е герой, защото е трудно да се организира, но такива хора трябва да се канят и те да идват при нас в Чикаго!   И отец Попцонков е герой, защото винаги готова и винаги перфектна е залата за добри срещи на БПЦ „Света София”!
Не знам какво представлява Ансамбъл „Филип Кутев” за този или онзи, но за някои чувствителни българи той е нещо като Опълченците на Шипка. Или институция като БАН. Университет. Рилският манастир. Мащабите са различни но излъчването е едно. Това е духовна крепост на българския дух и култура. И когато пада в прахта и забравата някоя такава крепост – това е сигурен знак, че и България се попрегърбва малко и краката й се разлюляват… 

„Филип Кутев” не пада. Люлее се от ветровете,  но е стиснал юмруци и все още изглежда юначно и красиво. Питам нашия гост, човек метър и осемдесет и няколко, здрава, но гъвкава фигура, вероятно е бил лек, но и много жилав танцьор преди да се захване с треньорската работа… питам го дали държавата като прави реформи с поглед впит в далечното красиво бъдеще, дали не страдат премного днешните пътници? И ще го стигнат ли  това  бъдеще, примерно, нашият фолклор или ще се поизгуби из търнаците? Чакало се, казва Ивайло,  нов закон за сценичните изкуства…

16 музиканти, 20 хористи и 30 танцьори е днешният състав на Ансамбъла, което е тежко за бюджета. Репетират в бившите помещения на Политехниката в София, реквизитът им е в другия край на града – в квартал „Емил Марков”, нямат своя зала, а в България има малко малко салони, където могат да изнесат своите спектакли, да не говорим за цените на самолетните билети и хотелските стаи при гостуванията в чужбина…

С нас е генералният консул на България в Чикаго Симеон Стоилов, който не само винаги присъства на всяка изява на общността ни, но и винаги почва да мисли и действа заедно с нас за да направим нещо „в полза роду”. И сега коментираме дали ще има някога такъв празник в Чикаго – с „Филип Кутев” между небостъргачите…

И слушаме после думите на Стоилов при приветствието „Вашето посещение е важно за нас. То е и  висока оценка за нашите състави  в Чикаго и пряка връзка  между „тази част” и „онази част” на България. Благодарим на Ирина Гочева за настоящата покана. Ще се постараем  да дойдете, но вече със състава, отново в Чикаго, това ще бъде наша грижа, за да ви видят всички българи, но и много американци да ви видят…

Чухме от Ивайло какво правят във „Филип Кутев” за да сдобрят сценичния с автентичния фолклор, видяхме, макар и на филм великолепието и висшето майсторство на музиканти, певци и танцьори! Съгласихме се с него, че танцът е висша проява на вътрешната емоция – без нея ще трябва да го наричаме „гимнастика”… Трябва да има и какво да кажеш чрез танца. 

И Ивайло видя нашите от „Хоро” и подсилката от „Верея” – мисля, че бе искрено впечатлен от умението на чикагските ни танцьори. А после всички се възхитихме и от групата американци, които изиграха по най-добър български маниер цял букет български хора. Групата се нарича „Ethnic  Dance Chicago” и в нея играят Пол Колинс, Лара Кинс, Джордж Дейвис, Диана Дейвис, Колон  Кан, Мари Аспин, Сара Ивънс, Стив Спиър, Фран Джилбърт, Нина Лустериян.

Нашият гост  Ивайло Иванов

Ивайло Иванов е възпитаник на Държавното хореографско училище. Завършва през 1985 г и от 1987 година става член на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”. В артистичната си кариера има стотици концерти в България и по света.  От  2001 е главан хореограф на Ансамбъла. През 2009 г се дипломира с отличен успех в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност „Българска народна хореография”

Автор е на двадесетина танцови постановки в Ансамбъл „Филип Кутев”, които са включени в спектаклите „Диви ягоди” и „Кръстопът”. Той е и един от авторите на спектакъла „Два свята”. Постановчик е на хореографията в танцовия спектакъл „Легендата”, един от най-успешните в репертоара на Ансамбъла,  имащ блестящо световно признание.

Автор е и на постановки в различни формации, ансамбли и спектакли, като „Възгледите на един учител за народното творчество” на Камен Донев, постановката „Змейово либе” в Централния куклен театър, в „Северняшки ансамбъл” – Плевен и др.
..

6 200 концерта за 60 години!

През ноември 2011 година Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, както е настоящето му име, отпразнува своята 60-годишнина. Днес директор на Ансамбъла е проф. д-р Елена Кутева, главен диригент и диригент на оркестъра – Георги Андреев, главен хореограф – нашият гост в Чикаго в края на ноември Ивайло Иванов, диригент на хора е Георги Генов, концертмайстор Димитър Тодоров. 
Създаден е през 1951 г. под името Държавен ансамбъл „Филип Кутев” от гениалния български композитор Филип Кутев, чието име носи и днес. Още тогава създателите определят неговата мисия: „да превежда на сценичен език многообразието на традиционната българска фолклорна култура, представяйки я чрез обработени или съчинени на базата на фолклора песни, танци, инструментални пиеси, обреди и обичаи”. 

За своите 60 години Ансамбъл „Филип Кутев” изнася над 6 200 концерта в България и по света.

Ролята на „Филип Кутев” за възраждането и съхраняването на българския дух и традиции, въплътени в народното изкуство е колосална. Той е артистична формация, каквато редко се случва не само у нас, но и по цял свят.

С името му са свързани композитори и хореографи  като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Коста Колев, Маргарита Дикова. Много от фантастичните сценични костюми на изпълнителите са проектирани от  големите български художници Нева Тузсузова и Венера Наследникова.

В репертоара на „Филип Кутев” има легендарни артистични достижения. Сред тях може да се посочат произведенията на Филип Кутев, Георги Андреев, Георги Генов и гостът ни в САЩ,  поканен от нашия чикагски ансамбъл „Хоро” Ивайло Иванов, като „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Айде, сънце зайде”,  „Кате, Кате”, „Чичовата”, Кожельо”, „Чичовите конье”, „Каракачани”, „Шарена гайда”, а в последно време  – „Тракийски мотиви”.
Има и една песен, претворена от Филип Кутев, която  се превърна във визитна картичка на Ансамбъла  – „Полегнала е Тодора”

Филип Кутев/1903-1982/ създава институция, която поставя на сцената живия български фолклор, облагороден от талантливи и  школувани майстори. По модела на ансамбъла се създават още много такива у нас, а след турнето през 1956 г. във Франция, Белгия и Великобритания се засилва световният интерес към българския фолклор. Твърди се, че делото на Филип Кутев се е разпространи далеч зад пределите на страната и е създало много симпатия и приятелство у различните народи към България и българското.

През 1963 г. Ансамбълът представя България в САЩ и ето какво пише по този повод в.„Ню Йорк таймс”: „Съществува мит, че Орфей е роден там, където сега е България. Изглежда това е истина, а не мит, след като неговите наследници ни показаха как все още се пее там!”

На 1 ноември 2011 г. Съюзът на българските музикални и танцови дейци  отличи Национален фолклорен ансамбъл “Филип Кутев” с Кристални лири за приноса му в развитието на българския фолклор. Кристалната лира в областта на танцовия фолклор бе връчена за хореографията на “Българи от старо време” (ко-продукция с Музикалния театър), както и за хореографията на тържествения концерт “Българското” на главния хореограф Ивайло Иванов.

Климент Величков, Чикаго