ОТРОВАТА Е ТУК
Влезе в България с камион откъм Румъния, пред очите на митничарите, на техните началници и на началниците на началниците им. Влезе, сякаш си е вкъщи. Сякаш е подарък за Коледа, а не радиоактивни вещества за сондаж на шистов газ.
Дойде в село Рогозина със същата наглост, с която опустоши земите в Съединените щати, направи маса поразии в Латинска Америка и предизвика ненавистта на стотици хиляди хора по света. Хора, на които от тръбопроводите шурна газ, вместо питейна вода, реколтата им беше унищожена, добитъкът им измря, а самите те се разболяха от рак.
Не допуснаха медии до мястото на разтоварването й. От какво се страхуваха?
Същият ден в новините Нона Караджова отрече да е чувала, че проучванията за шистов газ са започнали. „Не са започнали никакви проучвания за шистов газ. Ако това се случва, те са напълно незаконни”, рече екологичната министърка. И ако имало някой, който е чул подобно нещо, да й се бил обадил.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайков не остана по-назад и потвърди (на „1000 процента”), че такива проучвания у нас не се извършват. Напротив, България била инициатор за създаване на общоевропейско екологично законодателство, свързано с технологията „хидравличен удар”.
Наистина ли тези двама министри не знаят, какво става в държавата ни, при това по тема, за която пряко отговарят? Или нечия строга повеля е замразила мозъците им.
Проучват се възможностите за добив на конвенционален газ – това пък е версията на областния управител на Добрич Желязко Желязков.
Да приемем, че г-н Желязков казва истината и доставените радиоактивни изотопи в генералтошевското село Рогозина са за проучване на находища от конвенционален газ. Тогава защо обектът е строго охраняван и е забранен достъпът на журналисти?
Защо никой не даде разяснения на хората от селото; защо не ги успокои?
Защо специалисти твърдят, че сондите за конвенционален газ изглеждат по различен начин от тази край Рогозина?
Защо Атанас Атанасов, бивш кмет на Генерал Тошево е категоричен, че според досега събраната от него информация, проучванията в района са за шистов газ?
…
Питат ме разни анонимни субекти, специалист по шистов газ ли съм, че да предупреждавам за опасността от производството му в България? Какво съм знаел аз за шистовия газ?
Отговорям: не, не съм специалист по шистов газ (който се интересува от специалността ми, да заповяда в Google). Знам обаче, че посягат на единственото ни богатство: хлябът и водата.
Знам, че когато вкараш радиоактивни вещества в почвата, тя никога повече няма да е такава, каквато е била.
Знам за поразиите, които шистовият газ нанесе на обикновените жители в районите на неговия добив и че ако беше безвреден, държави като Франция, Англия и Германия нямаше да наложат забрана за неговото проучване и производство.
Знам, че репортажите по CBC, BBC и CNN за шистовия газ са потресаващи.
Знам, че съдът в Еквадор осъди „Шеврон” да плати 8,6 милиарда за нанесени екологични щети, изразяващи се в отравянето на посевите и животните в района на замърсяването, както и в драстичното увеличение на раковите заболявания сред местнното население.
Знам, че са достатъчни само 5 минути от филмите Gasland на Джош Фокс и Crude на Джо Берлинджър, за да разбереш каква опасност представляват компании като „Шеврон”.
Преди време в статията си „ШИСТОВ ГАЗ – ПАРИ – ПОЛИТИКА” писах, че от една страна имаме правителство, което работи за бизнеса на американски индустриалци, а от друга – опозиция, която се възмущава, но с удоволствие би сторила същото, ако й падне сгода.
Писах също, че когато се въвеждат опасни технологии, управляващите са длъжни да уведомят населението за риска и да поискат съгласие. А не да решават вместо него.
И попитах: ако в „Резиденшъл Парк” открият залежи от шистов газ, Росен Плевнелиев ще разреши ли да бият сонда в спалнята му? А министър-председателят Борисов ще допусне ли отпадната вода от добива на шистов газ да бъде складирана в двора му в Банкя?
Тогава не пропуснаха да ме обвинят във всички смъртни грехове, включително че съм минал на хранилка при Газпроп. (Онези, които ме познават и са чели достатъчно мои материали, знаят, че нямам отношение към хранилките).
Същите въпроси задавам днес.
Нека сме наясно – тук не става дума дали противниците на шистовия газ в България работят за руски интереси, а привържениците на шистовия газ – за американски. Не става дума дали тия от БСП са взели суха пара, за да не допуснат отровата в страната ни, а ония от „Герб” – за да я допуснат.
Става дума за това, че престъпници печелят власт и влияние (защото какво друго, ако не престъпление, е да унищожаваш природа и население с радиоактивни технологии) в държави, където подобно престъпление се разрешава и поощрява.
Става дума за най-евтиния начин за получаване на максимална печалба, при пълна липса на прозрачност за последствията.
Сещам се за протестиращите през септември младежи в Добрич срещу добива на шистов газ. „Нищо няма да се случи, ако не ме дразните. Продължавайте така и може да подпишем на инат”, каза им тогава премиерът Борисов. Ето обаче че започна да се случва. Единствено от нас, които държат на хляба и водата си, зависи да го спрем.
Владо Трифонов