Внуци на Джон-Атанасовия компютър влязоха в училище „Джон Атанасов”!

Amerifreight Systems LLC. дариха 25 таблета на у-ще “Джон Атанасов”

Истина е, че без компютри, без електроника, вече нищо не става. Наследниците  – „внуци и правнуци” на Джон-Атанасавия компютър, сега ни поставят диагнози по болниците, пращат ракети в Космоса, правят сметките на инженерите и чертаят бъдещи небостъргачи, пускат ни или не ни пускат в Америка, защото имат изписани в бездънната си памет всички наши похвали и прегрешения… Компютрите правят вестници, борят се срещу раковите клетки, женят ни чрез сайтовете за запознанства, е, все още, слава Богу, не могат и деца да правят, но и това може да стане…
Компютрите  днес вече свирят и първа цигулка  при образователния процес  в сериозните училища и университети – като се почне от първи клас – та до докторатите в Харвард.

Историята на един знаков жест

Всичко това ни настрои някак необичайно тържествено, патриотично и дори истински радостно, по пътя към българското училище „Джон Атанасов”, което е в Чикаго, но се знае по целия български образован свят в страната и чужбина. Там ставаше нещо добро и хубаво, което сигурно ще остави знак поне в нашата, в Америка, българска училищна нива. Двамата кормчии на открояващата се дори и сред проспериращите американски транспортни компании българска „AmeriFreight” –  Павел и Румен Вълневи даряваха на своите сънародници – ученици 25 таблета…
Само не спирайте да четете! Отдъхнете си от писанията за престъпници, съдилища и убийства, за богати крадци и народни водители с дебели вратове, мулета с наркотици и героините на нашето време с мрежести чорапи! За тях писания бол и те не само ви чакат, но ви и преследват от екрана и вестникарските страници. Нали все пак трябва да се чуе и някое гласче за нещо направено човешки? После ще си наваксате!
Така. Братя Вълневи са генералните спонсори на училище „Джон Атанасов”. Както и на още училища и културни институции в Чикаго, на три футболни клуба, изобщо постоянно се бъркат в джоба в полза роду. 25 таблета, колкото и скъпо да струват, според  даденото от тях досега, са просто джобни пари. Интересното е, че те правят този жест без да им е било искано смирено това, без да е очаквано. Сами са избрали нещо, което е крачка в бъдещето, а не смяна на керемидите, защото отдавна капе по главите на учениците и е станало срамота. Импонира техния усет за развитие и просперитет. Импонира техният пример – достоен за последователи и от други сериозни български мениджъри, предприемачи и пр. стопански и финансови лидери.

Две истини – добрата и лошата

Като стигнах „Джон Атанасов” открих две истини. Едната хубава, другата лоша. Лошо бе че аз, както и мнозина други, се интересуваме и знаем хиляди глупости, а не и това какви прекрасни условия за обучение имат, примерно, 180-те българчета от това училище, което наема 10, сега вече ще бъдат и повече, помещения в американския колеж Октън. Разположен край красиво малко езеро и прекрасен голям парк. Интериорът, за такива като мене, които не бяха влизали в училище откакто уж изучихме, беше като фантазия от „1001 нощ”. В реалността на тази фантазия се състои добрата истина…

Сега за таблетите.

Нямам понятие какво могат и какво не могат таблетите. Но усетих, че за младото поколение са нещо велико. По това как се нахвърлиха да ги разопаковат и оглеждат.  Разбрах нещо от думите на събеседниците ми, с които останахме малко да си поприказваме, попрочетох тук-там нещо…
Специалистите казват, че сме на прага… по-точно влизаме, в една нова концепция за модерно образование. Таблетите ще са съществена част от нея. С тях компютърните кабинети стават подходящи не само за обучение по информатика и инфо-технологии, а по всички учебни предмети – български език и литература, история, география, чужди езици, математика, природни науки и др.  Комфортният достъп до Интернет позволява да използуват разнообразни източници на информация. Те са пряк достъп до електронните библиотеки, които се обогатяват все повече. Таблетите поемат без проблеми написаното по страниците на милиони печатни книги. Не е необходимо да се пренасят тонове  учебници през океана с кораби или самолети. „Под игото” е вече на един клик разстояние и за българчетата в Чикаго и за тези в Торонто и Мелбърн. Не трябва учениците да мъкнат пълните с книги чанти или раници всеки ден до училище и обратно. Таблетите са идеални не само за водене на уроците по единна система и учебници, които се създават, не само за четене на електронни книги, но и за преглеждане на фотографии и видеоматериал, прослушване на музика и, разбира се – и  за добра връзка с Интернет.
Таблетите позволяват както индивидуалното обучение на всеки ученик, така и екипната работа в учебния час. Технологичното развитие на учебния процес, обаче, няма да промени качеството на образованието. То само спомага за по-голям достъп до информация и знания. Ролята на учителя се променя, но той си остава най-важната фигура като ръководител на учебния процес. Директорът на училището Боянка Иванова смята да привлече на работа много добър специалист, който да присъства заедно с специалиста по дадения предмет в часа по обучение, за да се използва пълния капацитет възможности на електрониката.

Няма мира в Чикаго за консули и медийни писачи

Дарителите Павел и Румен Вълневи, като истински родопчани, се държат скромно и почтително към хората.  Казаха, че просто си спазват обещанията да се грижат за децата от нашата диаспора и се радват, когато успеят да направят нещо добро за тях. Само съвременното по дух и технологии училище може да запази българския език и духовност у младите ни наследници – смятат те. В плановете им има и много по-мащабни  проекти и това вдъхва много оптимизъм. Казаното от тях  се случва.
С новия, от два месеца,  генерален  консул в Чикаго се засичаме  постоянно по разни концерти, църковни служби,  чествания, годишни отчетни събрания, по разни центрове и съюзи, из училища и дори на репетиции, изложби и най-различни други „инициативи”. Кат че сме най-свободните и безгрижни хора в Чикаго. Погледнато с очите на баба Гицка може да изглежда така: „Тоя к’во работи” пита тя. „Пише вестници”. „А, добре де, ама к’во работи?” Но ако погледнем нещата от другата страна на медала, може да кажем: в Чикаго има толкова бурен  живот и събития из нашата общност, та направо ще си уморят генералния консул и вестникарите от работа! Добре звучи, нали?
– Днес тук, при вас, е много приятно – благодари господин Симеон Стоилов на домакините – учениците и учителите,  директорката и основател на училището Боянка Иванова, на членовете на борда на директорите, които присъстваха – Томислав Георгиев, Радослав Ставрев и Дарий Златарски . Вашият жест – се обърна той към Павел и Румен, вашето дарителско усърдие, особено в днешно време на глобална криза, е трогателно и неоценимо! То е още по ценно, защото се реализира зад граница, където за оцеляването на българската култура и националност трябва да се полагат много повече грижи и усилия. Това, което правите е достойно и то се оценява високо. Приемете нашите благодарности за всичко, което сте направили правите за България и за българската общност!
После в една част от своето приветствено слово Боянка Иванова каза:
–  Нашите основни и постоянни спонсори, които ни поднесоха днес една от най-приятните изненади,  родени в сърцата им на добри хор,  виждат в ясна перспектива бъдещето на българското училище  зад граница, придавайки му нов облик. Те прозират, че само едно модернизирано, осъвременено  българско училище  извън родината би било най-сигурният гарант за запазване  на езика и родовата ни памет за поколения напред. 
– Ето, че има и „икономически будители” – каза Радослав Ставрев, които ни поднесоха чудесен подарък. Това  е един знаков жест – на нивото на дарителство, което е характерно за най-големите американски университети. Добре намерен подарък, въпреки, че и те имат своите постоянни и не малки грижи – ето че са открили време и възможност да продължават своето благородно дело!
Децата също благодариха – Рамона от втори клас, Мишел от пети, Жанета от седми, Никол и Алекс… Всичките вече със сигурност и ще учат по-добре „българското” и ще четат повече и повече „български книжки”…

Божият дар – да си сред позитивни хора

После, когато те си отидоха, ние „неучениците” си поговорихме още малко. Павел Вълнев ни разказа:
–  Наскоро бях в Сан Франциско. На една среща между тамошните българи се събраха над 700 души. Беше вълнуващо… В Ню Йорк също има хиляди  българи и мнозина от тях работят на престижни позиции. Радва ни този възраждащ се дух у нашите сънародници. Иска ни се с общи усилия да направим така, че и тук, в чужбина, да израснат успешни и талантливи българи като Бербатов, общността ни да има добри писатели и художници, инженери и лекари. Разбира се всичко започва от училището… 
Така протече този наистина хубав  ден в Чикаго с вписания в него символ на дарителство и грижа към бъдещите млади строители на България. И да знаете само как хубаво човек се чувства с  толкова позитивно, градивно,  настроени свои сънародници! Нещо като Дар Божий.

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
За „България Сега”
www.Bulgariasega.com