КАК ИСЛАНДИЯ ИЗБРА ДОСТОЙНАТА СВОБОДА
За мен специално съществуват два вида свободи. Достойната е тази, постигната вследствие на самоосвобождение. Всичко останало е подарена свобода – такава, на каквато българският народ се е „радвал” от край време, „радва” се и сега. С вековете ние се превърнахме в генно модифициран бенефициент на разни харизани свободи, включително и последната, дължаща се на международното положение, която определя и настоящето ни обществено-политическо състояние, тип лъжедемокрация. Но това е друг въпрос, а сега да се върнем на основната тема.
Сигурно много от нас помнят, че в началото на финансовата криза през 2008 г. Исландия банкрутира. Причините бяха споменати бегло в световните медии, но след това този малко познат член на ЕС остана на заден план. Почти забравен.
Докато в момента европейските страни една след друга се провалят или рискуват провал, заплашвайки еврото с въздействие върху целия свят, последното нещо, което биха искали всички правителства, е Исландия да стане пример за собственото си спасение. Ето няколко причини:
Пет години неолиберален режим направиха Исландия (320 х. души население, без да притежава армия)една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки в страната бяха приватизирани и в усилията си да привлекат чуждестранни инвеститори предложиха онлайн банкиране, чиято минимална цена осигуряваше относително висока възвръщаемост. Сметките, наречени Айс Сейв, привлякоха многобройни малки английски и холандски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличи и външният дълг на банките.
През 2003 г. дългът на Исландия беше равен на 200% от стойността на БВП, а през 2007 г. вече беше 900%. Световната финансова криза от 2008 г. нанесе финалния удар. Трите главни исландски банки – Ландбанк, Кауптинг и Глитнир се срутиха и бяха национализирани. Кроната изгуби 85% от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обяви банкрут.
Геир Хаарде, министър-председателят на коалиционното правителство на социалдемократите, успя да издейства заем от 2,1 млрд долара, към който скандинавските страни прибавиха още 2,5 млрд. В замяна Исландия беше принудена да приеме драстични мерки. МВФ и ЕС поискаха да поемат дълга й, твърдейки, че това е единственият начин страната да се разплати с Холандия и Великобритания, които бяха обещали да обезщетят гражданите си.
В резултат от всичко това, исландските граждани се надигнаха на протести и демонстрации, които продължиха, докато правителството подаде оставка. През април 2009 г. се състояха предсрочни избори, които доведоха до лява коалиция, която отрече неолибералната икономическа система, но пък веднага се съгласи Исландия да изплати 4,6-те млрд долара. Това предполагаше всеки исландец да плаща по около 130 долара месечно(в т. ч. лихви 5,5%) в продължение на 15 години, за да изплати дълга на частни компании, причинен от други частни компании. Което стана препъни камъка в цялата далавера спрямо исландския народ.
По-нататък всичко се разви по много неочакван и необикновен начин. Идеята гражданите да плащат за грешките на финансовите монополисти и цялата нация да бъде обременена да плаща частни дългове беше разбита , променяйки връзката между гражданите и техните политически водачи, принуждавайки последните да преминат на страната на избирателите си. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказа да ратифицира закона, който би направил гражданите на Исландия отговорни за дълговете на банкерите си и прие народните призиви за референдум.
Разбира се, международното общество увеличи натиска си върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашиха с ужасни репресии, които биха изолирали страната. За капак, когато исландците отидоха да гласуват, чуждестранните банки заплашиха да спрат всяка помощ от МВФ. Британското правителство заплаши да замрази исландските спестявания и банкови сметки. По този повод Гримсон заяви: „казаха ни, че ако откажем условията на международното общество, ще се превърнем в Куба на Севера. Но ако бяхме приели, щяхме да се превърнем в Хаити на Севера”.
На референдума от март 2010 г. 93% гласуваха срещу изплащането на дълга. МВФ веднага замрази заема си. Но революцията продължи своя ход. С подкрепата на едно гневно гражданско общество, правителството разследва отговорните за финансовата криза. Интерпол издаде международна заповед за арестуването на бившия президент на банка Кауптинг, Сигурдур Еинарсон, докато останалите виновни банкери избягаха от страната.
Но исландците не спряха до там. Те решиха да приемат нова конституция, която да освободи страната от пресилената власт на международните финанси и виртуалните пари. За да напишат новата си конституция, исландците избраха 25 човека от 522 –те партийно независими политици, всеки един препоръчан от поне 30 граждани. Този документ не беше дело на шепа политици, а беше написан в интернет. Срещите на авторите бяха излъчени онлайн и гражданите можеха да изпращат коментари и предложения , ставайки свидетели и съавтори на раждането на новата конституция, която ще бъде предложена за одобрение след следващите избори. Днес Исландия се възстановява от финансовата криза по начин, точно обратен спрямо смятаните за неизбежни за вземане мерки.
Да си припомним, че и на гръцкия народ беше казано, че приватизацията на обществения му сектор е единственото решение за спасяването на страната. Италия, Испания и Португалия са заплашени от същото нещо. Всички те може би са забелязали Исландия и едва ли ще се подчинят лесно на чужди интереси, както направи тази малка и горда страна, чиито граждани силно и ясно заявиха, че определяща за нейното бъдеще е тяхната воля и нищо друго.
Затова Исландия повече не е в световните и европейски новини. Ако сте забелязали.
Румен Андонов
ВРАЦА, БЪЛГАРИЯ
