Българска Евангелска Църква “Нов Живот” Чикаго
“Ден на Благодарността” в Чикаго: хора и събития…
Този мой чикагски Ден на Благодарността 2011-та, който току що изпратихме в миналото, ми припомни една славна история, която се случи в живота ми преди петнадесетина години. Нямам понятие, защо Бог ме награди с толкова добра вечер. Нищо хубаво не съм направил от доста време, но си получих нагарада, която може би някой ден ще си заслужа.
Та времето, което си спомних беше едно Европейско първенство по тенис за журналисти.
Играеше се в четири възрастови категории. Направихме ние в България едни инфарктни квалификационни срещи и четирмата първи в различните възрасти се изтърсихме на прекрасното място, което беше домакин на състезанията.
Берхтесгаден, Бавария!
Под самото „Орлово гнездо” в планината, където е била чайната на Хитлер, където пък е решавал със своите войводи какво да прави с войната. Разбира се тя беше отминала, нашите баварци, които ни срещнаха бяха ново поколение и направиха с немската си точност, акуратност и дисциплина несънувано от нас добро преживяване. Всичко беше така точно изчислено и подредено, че дори слънцето ни пускаха под часовник и спираха вятъра, когато се играеше тай-брек! И в същото време гости и домакинини не можехме да свалим от устни усмивката си и да накърним с нещо удоволствието от нашето общуване помежду си. Дори и когато един италиянец ме изхвърли от схемата с несимпатичното 6-2, 6-3, пак не се почуствах обиден от живота.
В Чикаго за пръв път отидох да празнувам в „Нов Живот” – 15-годишната вече българска евангелска църква в града ни. И попаднах сред много мъже, много жени и много деца, които имаха една обща черта. Всичките бяха усмихнати и, както се пошегува някой – никой не коментираше кой с какво е облечен и как еди кой си не е вече така слаб и строен както миналата година… Празникът започна с песни и Хваление, както му казват, в изпълнение на познатия от всяка неделна утрин музикален екип, воден от пастор Стан Танев и Румен, комуто музиката е и муза и професия. После запя цялата зала. С изключение на мене, човек неук и в мелодии и в думи, и няколко дребни деца и пеленачета, които поне се провикваха отвреме навреме.
По едно време пастор Владо каза, че Ема е за първи път в нашата църква и я покани да излезе напред – нея, най-младия член на Църквата. Ема я изнесоха на ръце, я имаше, я нямаше 4 – 5 седмици, и я бухнаха в ръцете на пастора, който я благослови и каза, че нейният поглед е просто омайващ. После пожела добри години на майката и на моя приятел Мимо, с когото се познавахме от времето, когато беше нещо като мениджър на един футболен отбор в Чикаго, а сега се оказа баща и беше толкова щастлив, че си беше забравил речта в къщи на масата… „Нов Живот” стряска непосветените като мене с многото деца, които постоянно са в църквата, със своите родители.
Пастори и паство после си поразказаха едни на други какво хубаво им се е случило и какво хубаво ще правят в Църквата отсега нататък. Така, както са го правили и досега. Пасторите казаха, че те са щастливи хора, защото през тази година, която си отива, в „Нов Живот” са счупили един важен рекорд: когато трябва нещо да се направи най-малко 60 процента от хората се оказват готови да се включат в акцията, имат време, имат възможност, имат желание, имат сили и имат чуството, че с удовоствие ще го напрявт!
Членове на църквата са строители, шофьори, лекари, адвокати, икономисти, компютърни специалисти, педагози… На днешния ден на Благодарността те си благодариха едни на други, защото през цялата година са си помагали едни на други. Освен Молитвения час, на който идват сутрин в 8 часа, освен Библейските уроци в 9.15, освен Хвалението в 10.30, освен Проповедта в 11.10, специалистите в църквата често дават от своето време и своите знания за обучение на нуждаещите се. Сега работи безплатен компютърен курс, воден от зен Спасов и петседмичен курс по финанасови въпроси, воден от пастор Владимир георгие. Скоро ще станат известни и други проекти, свързани с най-важните и болезнени аспекти на съвременното общество.
Сред пъстрата вкусна смесица от кулинарни шедьоври
„Тази вечер сърцето ми се радва.-..” свършва песента и идва ред да се опита трапезата в Деня на Благодарността. Почти от всеки дом на дошлите има нещо специално в тази пъстра вкусна смесица на кулинарни шедьоври, която е разстлана на един здрав подиум. Порядъкът, който се спазва, отново ми припомни Берхтесгаден: първи минават и си взимат кой каквото си хареса майките и децата. Посл, маса по маса, в една спокойна, но жизнена и бодра, леко гладна, редица пристъпват другите…
Още по-после жените и децата, тук-там и някой баща, слизат в долните помещения, където са стаите на училището и там продължават с десерта и с игрите. Тинейджърите отиват със своя младежки пастор Марио Христов в другата сграда, може би ще танцуват или ще си говорят за лудите лупинги с онези дъски, поставени на колелца, при които Марио е голям майстор… Останалите оставаме на музиката на пастор Станимир Танев, у когото проповедникът и естрадният изпълнител са почти фифти-фифти, оставаме и с добрия такт и умение на пастор Владимир Георгиев да води светската част на нашето тържество…
Може би ще се изненадате или ще го възприемете с разбиране, но… единствените отсъстващи от познатите мастити фигури, които винаги са по другите празнични софри – вино, водка, дори бира и цигарен дим, ги нямаше. На мнозина няма да хареса, но, струва ми се, по нашите маси в „Нов Живот” всички им бяха вече надвили и никой и не се сети за тях…
И така на следващото ранно утро всички се събудихме свежи и щастливи!
Климент ВЕЛИЧКОВ
The Call Detroit, Викът на Детройт, 11.11.11.
Докато в Българската Евангелска Църква „Нов Живот” в Чикаго течеше тридневната Младежка Евангелска Конференция, включваща теми като „Кръстът в ерата на Интернет” и „Психология на Интернет-отношанията” с участието на известния в богослов д.р Доний Донев, четирма млади евангелисти участваха на 30-хилядния християнски сбор в Детройт, посветен на стремежа към възвръщане на моралните ценности в обществото. Това бяха Ивайло Иванов, Пламен Нецов, Стойчо и Веселин Евгениев, когото помолихме да ни разкаже за преживяното събитие.
Добре познатият стадион Ford Field в Детройт, щат Мичиган, ни събра – около 30 000 христяни от всякакви деноминаций за 24-часовите ежегодни Пост, Молитва и Хваление към нашия Господ.
Беше петък, 6 ч. вечерта на 11.11.11, до събота, 6 вечерта на 11.12.11.
Фокусът на събирането бе молитва за възстановяването на Америка. The Call е едно от многото събирания, които се организират по стадионите на САЩ с цел по-силното приобщаване на Америка към Бог, възстановяването на моралните ценности на обществото, отричане на абортите, не на расизма и насилието. Детройт е градът с най-много убийства и престъпления в САЩ, както и с насилието на расова основа.
Мотото на събирането бяха Библейските стихове на пророк Йоил 2:15-17
Затръбете в Сион,
осветете пост, свикайте тържествено събрание;
16. съберете народа, осветете събранието,
свикайте старейшините,
съберете младенците и кърмачетата;
нека излезе младоженецът от спалнята си
и невястата от стаята си;
17. нека плачат свещениците,
служителите Господни,
между преддверието на храма и олтара
и нека кажат: Пощади, Господи, народа Си
и не предавай наследството Си на позор,
за да ги владеят народите.
Както и в другите градове на страната, хвалението беше централна част на събитието. Хиляди млади хора бяха събрани пред подиума с вдигнати ръце към небето, хвалейки и благодарейки Богу. Еуфорията на стадиона беше невероятна, както и програмата, подготвена от водещите, които бяха обмислили и сътворили прекрасна изява. Започва още през 2000-та година, във Вашингтон, където се събраха над 270 000 души, непосредствено до Белия Дом. Lou Engle изпълни Божието желание да започнат подобен род събирания, където млади и стари, богати и бедни да се обединяват около една цел – Благословението на Америка.
Други известни лидери на подиума бяха Mike Bickle (of International House of Prayer in Kansas City), който е основател на Международния дом за молитва в Канзас Сити, основан през 1999 г. Оттогава до сега Домът работи по 24 часа на денонощието, 7 дни в седмицата. Тук беше и Francis Frangipane – известен автор на христянска литература.
На сцената, Lou Engle беше заобиколен от местните пастори на Детройт, които заедно с него принесоха искрени молитви на покаяние за греховете на хората. Вместо проповеди водещите на сцената поднесоха коментари относно духовното състояние на Америка. Lou Engle вярва, че това беше знаменит момент в историята на страната, който стартира нова страница в борбата против аборти, расизъм и цялата неморалност в държавата.
Веселин ЕВГЕНИЕВ
В трите изненадващо за Чикаго слънчеви есенни дни от 11 до 13 ноември на Българската Евангелска Църква „Нов Живот” гостуваха гост-говорителите докторът по теология Доний К. Донев и Катрин Донев. Те изнесоха лекции и коментираха с аудиторията малко популярни като църковна тематика въпроси. Дори само надслова им подсказва това: „Посланието на Христовия Кръст и ерата на Интернет”, „Психология на Интернет-взаимоотношенията”, „My Space или ChristSpace: Християнски характер в един постмодерен свят”…
Драстичните промени в живото на хората, провокирани с елекронния взрив на съвременните научни изобретения преобрази човешките взаимоотношения. Хората, и особено младите, престанаха да комуникират нормално помежду си „Туитър” иска да сведе обмена на скоростната информация до 140 символа, фактически до десетина думи, които бързо и лесно да се пишат и препредават. Както е тръгнало може съвсем спокойно да стигнем и до „бау – бау” или „джав – джав”. Даже блоговете и „Май Спейс” са вече остаряли. Фейсбук, който си въобразява, че може да ни казва кои са нашите приятели и кои не са, океанът от информация, който ни прави зависими от рекламата и внушенията, компютърът, който постоянно те следи и се мъчи да ти вземе парите, заливайки те точно с реклами отнасящи се до твоите слабости, субкултурата… всичко това те превръща в безмозъчен консуматор и целият твой духовен свят се заменя с електронните импулси, събуждащи все порвече алчност и порочни желания.
Не страда ли от това нашето общение със семейството и професионалните кръгове, в които протича нашата обществена дейност. Не ни ли лишава от нашата духовност, от нашето общение с Бога? И можем ли сега да избягаме като древните отшелници от обществото в пустинята за да се усамотим и обмислим земния си живот? Или трябва да приемем все по-фантастичните технологични изобретения на човечеството от тяхната полезна страна. Да ги употребим за доброто, по пътя към духовното безсмъртие, а не за тленното, което един ден ще загубим и тогава няма да сме нищо?
Плодовете от тази тридневна аудитория за присъстващите са за всекиго различни, имат различна стойност и сила, но те са реални и забележими.
Редакция „Нов Живот”
През май 2012 година „Нов Живот” – Чикаго, е домакин на ежегодните сесии на българските евангелски църкви в САЩ. Тогава се навършат и 104 години от създаването на първата българска протестантска мисия в Америка, което се случва отново в Чикаго. Ще се постараем да запознаем нашите сънародници с някои моменти от историята на българските евангелски мисии в Северна Америка. Затова и се договорихме с д-р Доний Донев, един от най-активните изследователи на Института по българска протестантска история, да представяме някои описани от него събития. И така, започваме с Чикаго!
«Илинденското въстание през 1903 г. – пише д-р Доний Донев, – дава тласък на най-голямата вълна българи, напускащи Македония, като имиграционните архиви в Америка показват удвояване броя на българските имигранти. Само през 1907 г. над 15 000 българи пристигат в Америка. Оформят се значително големи български общества.
През месец май 1907 г. в Чикаго започва дейността си Българската християнска мисия. Мисията е ръководена от Петко Василев под егидата на Чикагското тракт-дружество и предлага образователни класове по английски език и изучаване на Библията сред българските имигранти. Разположена е на улица Саут Грийн 110 и е известна като Български християнски дом. Сградата е обзаведена с легла и кухня, и служи за временен престой на нови имигранти. През 1908 г. името на мисията е сменено на Българско християнско общество.
През 1909 г. Градското мисионерско дружество подпомага Васил Кюсев за мисионерска дейност в Чикаго. Кюсев завършва Самоковското училище, а след това колежа Клиф в Шефийлд. През 1890 г. той ръководи Баптистката църква в Лом, след което се премества в Питсбърг, където работи с пастор Робърт Бампър.
В средата на 1910 г. Българското Християнско общество се премества на Джаксън булевард 852, където се включва и Павел Мишков, който след завършване на Самоковското училище учи в прочутия Чикагски библейски институт „Муди”. Мишков е спонсориран от Чикагското тракт-дружество и, по неговите думи, служи между 5000 българи, живеещи в Чикаго.
В началото на 1921 г. ръководството на мисия Българско християнско общество се променя. Ръководството поема Филип Проданов, който скоро е заместен от Р. Колесников. През 1923 г. е поканен Васил Кисьов, който преименува мисията на „Българо-македонска християнска дружба „Зора”, а през 1924 г. тя е оглавена от Запрян Видолов. Видолов завършва Самоковското училище през 1910 г., след което учи философия в Софийския университет и богословския Колеж Юниън в Чикаго. В периода 1921-1923 г. Видолов е консул в Българската легация във Вашингтон. През 1925 г. под неговото ръководство мисията приема отново първоначалното си название Българска християнска мисия. През 1927 г. под ръководството на г-жа Салабашева, мисията започва въздържателни събрания, а през 1932 г. по инициатива на г-жа Видолова започват свободен социополитически форум. През същата година е открита и Първата българска евангелска църква в Северна Америка, намираща се в Чикаго и ръководена от пастор Йосиф Христов.
Интересно е, че през 1907 г. започва сериознва мисионерска дейност и в Мадисън, където също има голяма българска общност, ръководена от Цвятко Багрянов. Роден в Панагюрище през 1871 г., Багрянов получава своето образование в Самоковското протестантско училището, а по-късно в семинарията Обърн. След успешно пасторско служение и учителска кариера в България, той се връща в Америка със съпругата си Невенка през юли 1905 г. и е пастор на църквите в Болд Маунт (1905 г.) и Нютон, щата Пенсилвания (1906-1907 г.).
На 1 декември 1907 г. Багрянови започват работа сред българското и българомакедонско население в района на Мадисън, Илинойс по покана на Илинойския презвитериански синод. В основата на дейността им стои духовно служение, което мисията определя като основна нужда на имиграцията. Наред с това работата включва вечерно училище и грижа за безработни. Само през първата година на съществуването си, мисията издейства над 1500 работни места за българските имигранти.
През 1908 г. Цвятко Багрянов наема сграда за мисия, неделни служби, неделно училище, преподаване на английски език и обществени мероприятия. Открито е и началното училище, което през 1909 г. има над 100 ученика, а самата мисия е с над 300 българи членска маса. През 1910 г. Багрянови събират средства и успяват да построят ново, двуетажно здание за нуждите на българската мисия в Мадисън.
По същото време започва и строежът на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс (начало 1907 г., завършена 1909 г.). Втората българска православна църква е основана в Стилтън, щата Пенсилвания през 1909 -1910 г. През есента на 1910 г. е построена и българска православна църква в Торонто.
Д-р Доний К. Донев
Страницата е подготвена специално за в „България Сега”
От Редакция „Нов Живот”, Чикаго
