M & D Галерия – Чикаго
„M & D Gallery”, където българи и американци си правят и фиеста и изкуство заедно
Малко преди да паднат снеговете и Северният вятър да пренесе до Чикаго, през хладните води на езерото Мичиган, дъх на бели мечки от Аляска и Канада, на „Кларк” Авеню се подредиха новите редици от картини, пластики, бижута и хубави изделия на майсторите – „приложници”…
Става дума за „M & D Gallery” и познатите вече нам галеристи Михаил Сотиров и Деница Маневска, които разпалиха това българско артистично огнище сред чикагския звезден космос от художествени галерии, театри, библиотеки, магазини, дискотеки и музикални клубове.
Новото шоу бе лъснато и подредено в чест на особено тачения из Америка Ден на Благодарността и запътилите се вече към нас Рождественски и Новогодишни празници.
Вече сме в сезона на жътвата за големите и малки магазини, на продажби и разпродажби, когато „ден година храни” и когато хората малко си поразвързват кесията със жълтици. Беше приятно и окуражаващо да се види и тук как дойдоха хора, гледаха, видяха и си купиха картини, пластики, бижута и дори полезни неща като една красива дреха, чанта и новогодишни картички, които скоро ще потрябват!
Като влязах сред рошавия и шарен свят на това богатство за очите, забелязах и непознати фигури, които се открояваха сред известните ни чикагски личности – български, американски, гръцки, украински и пр. художници. Имаше и едно малко, но забележимо кътче с нещо свято и старинно, топло и приятно – дърворезба! Бяха дошли люде и донесли от България икони и портрети, създадени от най-благородния материал, който го има по нашата планета – дървото.
Питам ги и те ми разказват. Пламен и Илина Тодорови, баща и дъщеря, са представители на едно трудолюбиво сдружение от троянски и тетевенски дърворезбари, които могат, дай Бог, да сменят заглавията по чуждите вестници, където нашата народност се мъдри често из криминалните хроники. Не, троянските и тетевенските ни сънародници също са големи майстори, но не на скимирането на банкови карти и източване на парични автомати, и те работят нощем, но не под червените фенери, и те са пренесли през океана скъпа стока, но не дрога , а икони.
Илина Тодорова, малко или множко, вече е и американка, завършила е университета Лойола и живее и работи нещо свързано с финансии в Чикаго. Пламен Тодоров, свеж и бодър, сякаш току що е слязъл от Троянския Балкан и човек само може да му завижда „благородно” на енергията, която излъчва. Той ми разказва за амбициите на българските майстори из неговия край, които правят не серийно „изкуство” от калъпи, а уникални творби. Имали готови над 100 български царе от старото велико българско време, като Аспарух и Симеон… Реставрирали великолепните български манастири, Троянският и Бачковският, правели изложби… Тук, в Чикаго, сега можем да видим и пипнем, дори и да си купим „Света Марина”, „Йоан Предтеча”, „Свата Троица”… ръчна изработка на Митака, известният български дърворезбар Димитър Димитров , възпитаник на нашата Национална художествена академия, член на СБХ, с десетки изложби в България и по други страни. Мисля си, че е голяма чест за Деница да представи тези уникати в своята чикагска галерия. Но мисля си, че това е и чест – да бъде показано в града с поне три хиляди галерии, в Чикаго , изкуството на нашия народ! В сърцето ми, обаче, се бият двама с различни фланелки боксьори. Единият – за каузата и в бъдеще трояно-тетевенци да правят изкуство с ликовете на нашите царе и светците на християнството. Другият, капиталистическият атлет – да им кажа, че тук, по Америка, ако искат да посъберат някой и друг долар, нещо което за тях сигурно е необходимост без милост, трябва да издялат, примерно, американанките президенти или каубой някой, може и куотър-бека на Индианаполис… Уви, такива избори стоят често пред нас и ни съсипват.
Друго ново лице в галерията беше Васил Кръстев, от десет години по Америка, дошъл от Югозападната част на родината ни, позната като „Българската Калифорния”, художникът с най-голямата картина, която е поставена сега в “M & D Gallery” – 8 х 6 фита. Не може да не ахнеш като я видиш! А ти се стъписваш от нея моментално щом влезеш – един красив, могъщ кентавър нарамил на гръб открадната от хората, също много красива, жена. И иска кентаврът, вероятно, да си я отнесе в Кентаврия. Но човеците с копия са го нападанали и макар, сравнени поотделно с него, да изглеждат жалки, не си дават жената и явно любовната авантюра на кентавра не е най-добрата му идея. Мисля, че Васил ми каза как с всичко това се е опитал да разсъблече нашите зли помисли към различните от нас, които обикновено не ги харесваме…
Разаказва ми Васил и че без хляб може да издържи повече отколкото без рисуване, както и за втората си страст, свързана с риболова. В Чикаго има почти 70 баталиона от българи-риболовци, които изглежда са Бич-Божий за тукашните грешни риби. Когато не рисува кентаври моят събеседник ходи по реките и езерата на Уискънсин за кафява пъстърва. Изглежда е по големите неща. Не само картината му, но и рибата, която го видях едвам да носи на една снимка е рекордно грамадна – поне негов личен рекорд от тоя вид – 28 паунда.
А третото му хоби е свързано с футбола. Щом го срещне човек и веднага си казава: „ Я гледай какъв късмет – Христо Стоичков!” Може би на терена се разпознава по-ясно кой е Христо, кой Васил, все пак единият е играл в Кресна, другият в Барселона, но да не са му уроки – жив Стоичков. Членовете на фен клуба на ЦСКА, които ме поканиха на гости, ще припаднат, когато ме видят да влизам в кафенето им със Стоичков, макар и Васил.
Васил Кръстев рисува почти от пеленаче, някой път ще ви разкажа и за това как го е правил в Игуменарната на Троянския манастир и по много други места. А „Кентаврът” му е неистина фантастичен и аз лично бих си го купил веднага щом забогатея!
В галерията са изложени красивите пластики, художествено изработени вази и други предмети от рано напусналия ни български чикагски художник – керамик Цветан Анчев. Сред тях има и някои от колекцията му, която получи признание и награди от специализирани американнки изложби. Бяха дошли посетители от фамилията на Анчев, сред които неговият брат Ангел. Той ми разказа за златното време на Америка преди десетилетия, когато американците си вярваха повече едни на други. И дори на придошлите отвън по градовете им вярваха. И с 20 долара си купуваха три торби с продукти за цяла седмица за трима.
Научих много и от Любомир, Любо Велков, който и рисува хубаво и говори хубаво. Той беше сред старите си приятели със, струва ми се, нова картина, озаглавена с един от многото американски термини за ревност, любовна злост или нещо подобно. Самият той е преживял лично приключението да си притежател на художествена галерия, и било е това в Люлинската София. Тази вечер от него разбрах, че „галеристиката е сложен занаят” и че Деница и Мишо са нещо като национални герои с подвига си да основат и поддържат своя галерия на място, където гъмжи от конкуренти. И то с дебели портофейли в дълбоки джобове. Обясни ми Любо и някои от художническите техники като аакварел, масло, суха игла и сух пастел, но нищо не каза за водните боички, които са единствените ми познати сред тази компания. Затова и му предложих да се съсредоточим към бюфета, докато не е станало късно… Последното което помня от разказите му е, че когато направили с група американски художници изложба в един фермерски център на Мичиган, дошъл един румънски лекар с амаериканския си мустанг, вързал го пред галерията и си купил шест негови картини. Било в доброто старо време за Америка, когато сметката от десетина хиляди долара е била поне с хиляда метра по-висока от днешните измерения на споменатата сума…
Изобщо в галерията придойдоха много и интересни хора. Сред тях Erika Tully, чиито даамски чанти, направени от „рециклирани дънки” накараха мнозина да се пооблещят и да ги поразгледат. Значи – отрязваш крачолите, подшиваш ги отдолу – и ето ти модна чанта! Но при нея изглежда много по сериознво и красиво! Също Anna Celander, Constantine Costa, Maria Tanaskovic – Papadopoulos… Dennis D. Jose се обади от Западния бряг и всички се нъскърбихме, че неговата чаша този път ще се размине с хубавото вино, с което се славят, заедно с картините си, експозициите на “M & D Gallery”. Ние пък отмъстихме с нашите…
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
Източник: в. “България Сега” – Чикаго
