ПАНАИР НА АМБИЦИИ И КОМПЛЕКСИ

Място на действие: ТВ7. Разиграва се дебат между Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев – основни претенденти за президентското място.
Водещ е Николай Бареков, или „Бойковият журналист”, както обичат да го наричат.
Присъстват ВИП-гости, предварително обявени в пресата като „отбрана публика от политическия, обществения и медийния елит”.
Левон Хампарцумян, Соня Колтуклиева, Огнян Стефанов, Петьо Блъсков, Мис България 2011, Весела Лечева, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Славка Бозукова, Йордан Мичев, Тити Папазов …..

С набеждаването на тези хора за елит започва голямата предизборна подмяна на истината с фалша, на оригинала с ерзаца. Направена е предварителна податка, че думите, изречени в това студио, ще бъдат неестествени и нереални, както всичко останало в него.

ЕЛИТИТЕ
 
По дефиниция това са даровити личности, които с постиженията и държанието си вдъхновяват хората да ги следват.
Елитите задават ценностите: как да бъдат степенувани и постигнати, и показват зрялостта на едно обществото.
Елитите са балансирани – не изпадат в истерия пред опонентите. Аскетични са – не преяждат. Благородни са – не тормозят падналия.
Елитите не пишат в жълтата преса и не участват в предавания на компрометирани телевизии.
Елитният човек е свободен човек и да се кичиш с титлата „елит” в държава като България е признак на тежък цинизъм и дебелоочие.
Българският елит е избит, избягал е зад граница или е натикан в ъгъла – заплашван и обезценяван.
Затова когато чуете да наричат някого „елит”, имайте едно на ум, че става дума за полуинтелигенти, продали и препродали себе си многократно срещу кокал от трапезата на господаря.

ТВ7

Елитният човек би се запитал: кои са хората, които притежават ТВ7? И когато разбере, че притежателят се казва Делян Пеевски („дясна ръка на Ахмед Доган”, „бивш заместник-министър на бедствията, освободен от поста заради съмнения в корупция”), а телевизията се финансира от Търговска корпоративна банка, чийто шеф Цветан Василев като малък бил много амбициозен, затова като голям взел, че станал собственик на банка, елитният човек бяга надалеч.

С не по-малко основание в предизборното студио на ТВ7, освен изброените по-горе персонажи, можеше да присъстват Йоло Денев, Гошо Тъпото, Пешо Сумиста, Маджо и Маргините. Тогава и търсеното от организаторите развлечение щеше да е в пъти по-ефектно, вероятно и по-смислено, ако, да речем, Маджо беше попитал двамата кандидати за президент, как смятат да се справят с организираната престъпност в България.
 
ПРЕТЕНДЕНТИТЕ

Калфин и Плевнелиев показаха, че не са глупави и дори е възможно да са умни. Но със сигурност не са мъдри. А България, след два мандата на президент-бракониер и агент на комунистическите тайни служби, има нужда от мъдрец на този пост.

И двамата претенденти се чувстваха уютно в осигурената им от ТВ7 обстановка. Как иначе! – никой не ги попита дали смятат, че върхушката на социалистите продължава съществуването си като арогантни капиталисти и какво биха сторили, за да поправят допуснатата несправедливост.

„Младите хора в България могат да успяват, те могат да стават дори и министри”,  с чувство изрече Плевнелиев. Но не каза, кои точно млади хора има предвид. Колцина са тези, които като транспортния министър Ивайло Московски могат да имат за баща известен плевенски номенклатурчик? Или като министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, с дядо партизанин от бригада „Чавдар” и татко зам. ректор на Варненския свободен университет, прочул се като люпилня на фалшиви доктори на науките?

„Няма да допусна, ако магистралите са приоритет на България, а те са вече такъв приоритет, някой да го замени с „Цанков камък” на цената на две магистрали”, справедливо отсече Плевнелиев. Но не се сети да каже, че по-важни от магистралите са хората с европейски морал и поведение, и че примерът за такъв морал се дава от най-високото място в държавата.

Моралът и поведението! – нещо, за което кандидатите ни за президент не обелиха нито дума през тези 2 часа. Лично аз очаквах поне едно изречение, с което един от двамата да се ангажира да призове гражданите на България към покаяние заради жертвите на тоталитаризма. Основанието на такова обръщение би била, че всеки българин в някаква степен носи отговорност за случилото се в общество, оплетено от паяжината на лицемерие, съглашателство и компромиси. Без такова обръщение всякакво „надстрояване над вече постигнатото” ще бъде безполезен труд. Надстрояваш върху здрава основа, в противен случай надстроеното ще се клати, рони и пада.

„Аз искам да забравим миналото и да гледаме напред”, завършва Плевнелиев. Грешка! Ония, които забравят своето минало, са обречени да го преживеят отново, пише Джордж Сантаяна.

„Не искам България да се превърне в такава държава, която връща тоталитаризма и плаче по него” –  завършва Калфин.  Тогава, казвам аз,  покай се заради престъпленията на партията, която е издигнала кандидатурата ти.

ИЗВОДИ

Предизборното студио на ТВ7 за кандидат-президенти беше панаир на амбиции и комплекси; арена на противопоставяне, без респект към конкуренцията.  

Повечето от гостите бяха самовлюбени позьори, дошли най-вече да представят новите си дрешки (и зъбки), както и да оригиналничат с овехтяли пози и клишета.

Имаше дефицит на интелигентност при дебатиращите и при коментиращите.

Тъй и не се разбра дали парите на здравната каса отиват за строеж на магистрали (по Калфин) или истината е, че парите идват 80 процента от Оперативна програма “Транспорт” и 20 процента от Европейската инвестиционна банка (по Плевнелиев).

Затова пък стана ясно, че ако бъдат избрани, първото посещение и на двамата ще е в Брюксел. Плевнелиев – за да се представи, Калфин – за да види приятелите си.

И никой не сети да ги пита: не е ли по-добре бъдещият президент поне в началото да не пътува никъде, ами да си седне на задника и като оглавяващ Конституционния съвет по национална сигурност да обяви извънредно положение в страната за справяне с мафията.  

Бяхме свидетели на клиширана реторика, говорене заради самото говорене и загриженост по-скоро за ефекта пред аудиторията, отколкото за бедите  в страната.

Може би най-адекватен на случилото се беше Тити Папазов. Неврастеничен и невнятен, треньорът по баскетбол и бивш управител на казино на „Мултигруп” онагледи блестящо онова, което ни очаква при следващия президент, както и да се казва той.

Владо Трифонов