Дизайнерката от Холивуд
Има едно малко кафене в Лос Анджелис, на един миг разстояние от „Hudson Theatre”, където се събират писачи на пиеси и сценаристи, режисьори и театрални гардеробиери, филмови звезди и звездички, сценични работници всякакви музиканти – от филхармоята до уличния тротоар. По такива места Бодлер е писал стиховете си в Париж, а даже и нашият Вазов си е сърбал кафето от подобно българско свъртлище на музите в София, малко преди „Орловия мост”, на „Царя”… С една дума – по тия места и въздухът има дъх на изкуство, а през тавана се прецежда вдъхновението, което Бог праща на тамошните посетители…
Та на точно такова място, но в Лос Анджелис, се срещат Атанас Колев и Деница Близнакова за да споделят любовта си. Любовта към „Бечня”.
– Когато прочетох пиесата и изтрих сълзите от очите си – разказва Деница, – казах на Наско: не искам и да знам какъв ти е бюджетът на филма! Може да е милион долара или сто пъти по милион, може да е и един долар – аз ще работя с еднаква страст и вдъхновение! Тази история трябва да стигне до света!
Наско е режисьорът и продуцентът, Деница е дизайнерът на театралните костюми. „Бечня” е пиесата на Савина Станеску, чиято премиера ще бъде на 22 септември в споменатия вече „Хъдсън театър”.
– Актрисата Мария Бобева ми даде да прочета пиесата – казва Деница, – и аз веднага преработих графика си за да дам всичко каквото знам и мога за този проект.
Тя е кристален продукт на днаешната холивудска артистична среда. Човек не знае кое в живота й е първо и кое пето или седмо. Глава те заболява, когато прелистваш какво е вършила, какво върши и какво ще сварши сред необятния космос, наричан Холивуд. Но онова, което е сигурно – пътува, забравих колко пъти седмично, до Сан Диего, където е и преподавател в тамошния унивеситет.
– Моята работа е да създам костюмите на действуващите лица. Понякога замислите на режисьора се решават прекрасно благодарение и на контраста при визуалните образи. Например в тази пиеса това е особено подчертано – на сцената са мюсюлманка и американска жена…
Говорим, че това е важно – какво виждаш на сцената. Но понякога и в живота се случват странни и в същото хвреме обясними неща. Лошият костюм може да навреди на кариерата на дипломата. Или още по-лошо – немарливото отношение към външния вид у даден човек може да създаде и огледално немарливо отношение към него от околните. И колко по-важно е това за театъра, където героят излиза на сцената облян в светлината на прожекторите, той е само час или два пред нас и в това късо време трябва да каже много с думите, но и със себе си, като излъчване…
Деница е дошла в Ню Йорк със семейството си като дете преди повече от две десетилетия. Дълго време е била в чисто англоезична среда и акцентът и се усеща от Луната, но пък гласът и е, също като лунен лъч, топъл и приятен. Защото Деница е живяла, учила и работила дълго време в Париж, в Ню Йорк и Бостън, сега е в Лос Анджелис, в Холивуд, където списъкът на пиесите и филмите в които е работила като дизайнер е дълъг поне 25 инча!
В нейните планове блести идеята да насочи големия интерес у хората на американския театър, кино и изкуство към Източна Европа, конкретно към България. Иска да закара американската предприемчивост и възможности за финансиране на българската културна нива и обратното – да доведе в Америка такива супер-талнати, каквито продължава да ражда земята ни, а тук добивите от този продукт стават все по-скромни… В тази насока тя ще работи, според мене, особено успешно с университетските програми.
Деница е щастлива жена. Има две прекрасни деца – Милана и Николета по на 5 и 2 години. Нейният съпруг е американнски драматург, който я насърчава и в професианалната и дейност и в обществената, която сега, благодарение на внезапното й включване в българска среда изригва със силата на вулкан. Стува ми се, че благодарение на „Бечня” тя ще се върне по-плътно към родните си корени…
– Наско е моят пръв допир с българското изкуство и култура – казва Деница, – ако не смятаме „Зайченцето бяло” и „Сънчо”, който иде от горица. И това е един прекрасен „страничен ефект” от светлата идея на нашите сънародници в Лос Анджелис, които се събраха и направиха българска постановка в самото леговище на артистичните лъвове – Холивуд!
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
