Сесия на Българо-Американски Център за културно наследство

Само три-четри нощи преди да се захвана с това писание бях на мястото, където се развиха събитията. Беше не голяма двуетажна сграда, кацнала  край малък наклон на прочутата чикагска улица Lawrence, там, където тя се протяга през Schiller Park.

На палубата

Приличаше ми малко на кораб, чиято  палуба се състои от една приветлива зала като за фитнес. По нейният лъснат под се вършеха не много обичайни за голям американски град неща…
В тази душна чикакска привечер на паркинга зад „корабчето” акустираха десетина леки коли, някои от които сигурно биха привлекли погледите на просветените  любители на добрите марки автомобили. Когато залата се понапълни и понадойдоха и такива умници като мене, които и в Америка не карат автомобил, дойде време да огледаме присъствието на Сесията.

Поканените

Интересно беше да се видят и чуят поканените. Заедно с членовете на Българо-Американския Център за Културно Наследство – Чикаго присъствуваха и техни братя по съдба – българи от сродните по дейност организации като Българо-Американската Асоциация, начело с основателя и президента й Динко Динев, Българският музей в Чикаго, Ансамблите „Хоро”, „Верея” и пр. Но този път имаше и други.

Фантастичната зала

Фантастика беше, че в тази малка зала – колкото за репетициите на по 3 – 4 дузини майстори на фолклорните танци или прохождащи в „Тракийската ръченица” тинейджъри, сега се бяха побрали и стотиците „Приятели на Чикаго” – с нас беше инициаторът и президентът на тази фондация в страната ни  – първият генерален консул на България преди години в Чикаго Иван Сотиров.

Побраха се и милионите финансови активи на една от най-популярните и проспериращи български фирми в Америка –  “AmeriFreight”, в лицето на братята Павел и Румен Вълневи, чиято лепта за обществена дейност, включително училища и култура, спорт и отдих сред чикагската ни общност, по най-общи пресмятания, надмина 250 000 долара през последните петнадесетина месеца.  Имаше и продуценти и мениджъри на музикални концерти и подобни екшъни и от Чикаго и от други български диаспори в САЩ. С нас бяха създателите и ръководители на българските ансамбли и още и още…

Присъстваше и доктор – за щастие ползувахме само приятелството му, но не хуманния занаят на една от най-популярните личности в Чикаго д-р Виолета  Симов – Динев, долетяла този път специално от Флорида…

Дойде и Америка – в лицето на Пат Михалски, която със сигурност е доайенът на всички в САЩ служители в депепартаментите по етническите общности и медии.Няма да стигне вестникът да изредим всичките фиести и културни събития, които сме направили, рамо до рамо с нея през последнотох десетилитие…

Обнадеждаващо присъствие

Това присъствие, този силен и компетентен състав от извисяващата своя ръст българска общност в Чикаго създаде добри перспективи не само за обсъждане на въпросите, които стоят пред нас за опазване на българския език и култура, за оптималната интеграция в мултинационалното общество на САЩ, но и без да бъдем асимилирани в него… И главно – решаването на един проблем без милост, които стои пред нас: създаването на мощен и обединителен Български културен център в Чикаго. 

Мечти и реалности

По традиция Кина Бъговскса – инициатор и първи президент на Българо-Американския център за културно наследство, учреден в Чикаго през 2007 година, приветства присъстващите и откри сесията, след което даде  думата на настоящия президент на БАХЦ. Нейният доклад беше като доклад, само че малко по-дълъг, защото ставаше дума за стореното през цяла една година от подчертано динамичната  обществена организация на най-голямата българска общност в чужбина.

В последвалото експозе Кина Бъговска коментира  принципите на дейността на БАХЦ, която е насочена към обединяване на всички духовни и интелектуални, усилия на българската общност в Чикаго при  решаването на кардиналните задачи за опазване на българския език и култура. Целта е   изгражддането на сплотена българска общност в условията на съвременната икономическа действителност.  Но до сега се работи поотделно – всяка институция сама за себе си! А на практика почти никъде нямат нито финансови, нито професионални ресурси за нещо значимо.

Доста сме ходили по чужди къщи!

Такова дначимо нещо ще  бъде Български дом на културата. В него да има място за книги, картини, музика, за празнуване и публични срещи при гостуване на наши политици или хора от бизнеса и културата. Място, където да каним гости от американнката общественост и ги запознаваме с нашия бит и култура, нашата история и нашата страна. Доста сме се присламчвали към  украински, сръбски, полски, ирлапндски и други клубове и културни домове!

Бизнесменът и член на Борда на директорите на БАХЦ Георги Узунов припомни, че присъстващите в залата на този Малък български дом на културата, в който сме се събрали, тръгнаха от нулата и направиха доста със собствени усилия и ентусиазъм, но сега е вече време да се отида по-нататък. Трябва да се преодолее инертността на мнозина, даже нежеланието да се посвещават усилия, време, камо ли средства, за общото благо, за идеи като изграждането на Културен дом.

“AmeriFreight”

Оптимизъм вдъхнаха Павел и Румен Вълневи.  В тяхната транспортна фирма  работят над 400 души, и болшинството от тях имат своите семейства, където расте утрешнното лице на българската общност в Чикаго.  Затова и двамата двойно чувстват като свое задължение да се грижат за опазването на българския език и култура… Идеята за Български културен дом в Чикаго живее и в тяхната мисъл. Присъствието им на сесията създаде добра възможност българската просвета, изкуство и култура и българският бизнес в Чикаго да се видят, да се чуят и да си подадат ръка!

Стори ми се, че след като двамата бизнесмени представиха своите възгледи и намерения, свързани с устояването и развитието на нашата духовност, това  вдъхна повече оптимизъм у всички събрани  в салона радетели. И най-вече появи се чувството за реалност…

Изказванията на присъстващите откроиха няколко слаби звена, пречещи за  развитието на нашата културна среда в Чикаго. На първо място липсата на повече български финансисти, банкери, големи застрахователни компании, промишлен капитал и пр., които биха могли да финансират добрите проекти, както това става при другите имиграционни общности в Чикаго. Все още българите сме предимно наемни работници, персонал, който работи на заплата, хора, които живеят от месечните си чекове.

“Приятели на Чикаго”

Силен оптимизъм събудиха думите на Иван Сотиров, президент на Фондацията “Приятели на Чикаго”. По време на своя консулски мандат Сотиров се затозна и сам стори много за укрепването на българската общност в Чикаго.

Само преди три месеца  Фондация “Приятели на Чикаго”, заедно със Столичната община и Посолството на САЩ в София  организира първия по рода си Фестивал в България за представяне и опознаване на двата града. София и Чикаго, които скоро вероятно ще станат и “побратимени градове”, както звучи българското наименование на тази възможност за икономическо и културно сътрудничество. Сегашното му идване в Чикаго и гостуването му на Форума на БАХЦ е свързано с продължаването и израстването на тази добра идея.

Иван Сотиров продължава чрез “Приятели на Чикаго” развитието на своите и нашите, на българите от Чикаго идеи за по-добри икономически и културни връзки межда стохилядната ни диаспора с Родината. Още и желанието ни да представиме в Америка нашата древна история, българската духовност и големите таланти на нашия народ.

Ние тук сме уникални!

Българската общност в Чикаго е уникална. Тя е млада, компактна и многобройна, едва сега започва да се интегрира… И трябва да направи това достатъчно умело и опимално. Да не се загуби нашият език и нашата култура, което ще бъде лош знак и лоша стъпка, обедняване на възможности и просперитет за нашия прогрес и дори прогреса на Америка. Америка е най-благодатната за тази цел страна – тук културата и традициите на всеки етнос в многонационалното американско общество  се ценят, използуват, пазят, не изчезват.

Сред безспорно приетите приоритети в бъдещата дейност на БАХЦ е концентрирането на повече дейности и усилия за това как българското изкуство и култура да надрастне нашето етническо гнездо, да бъдем представени и разбрани от американнкото общество.  Не е най-доброто да се вграждаме поотделно, един по един,  в американската среда, оттръсвайки се от роден език и култура. Добре е да запазим това богатство, което носим от векове, да го предадем на идващото време и човечеството в него… Това е богатство, което е като старо злато, идва от вековете!

***
…Тръгваме  си от този „Малък културен дом”, както преди година нарекохме мястото, където на 8 септември 2011 година Българо-Американският Център за културно наследство в Чикаго ни събра…  Декларирахме още веднаж желанието и решимостта си да се трудим за дълъг живот и разцвет на нашя език, писменост, дух и култура. Дали ще остане с добро име и ще се запомни тази дата в историята на Българската общност на Америка? 

Климент ВЕЛИЧКОВ,
Чикаго