Репортаж от Галерия „Маневски” в Даун Таун, Чикаго

Още има поне два сета  до 14 октомври 2011-та, когато чикагската M&D Gallery ще завърши първия си двегодишен етап по пистата на своята артистична дейност, но тази вечер нейният отбор се изстреля с летящ старт към събитието…

Пардон, превключвам веднага! Не съм на стадиона, а в една грейнала от картини българска галерия в Даун Таун – Чикаго.

И не че съм сбъркал вратата, но така се налага. Той и Бербатов игра като бранител на „Юнайтед”, та защо и аз да не пиша за маслени бои и колегите на Леонардо да Винчи?

Първото, което ми направи впечатление бе, че  едно младо момиче, което се взираше в Айфеловата кула насред Париж,  струваше 16 500 долара. Въпреки, че то беше станало вече поне на 117 години.  Беше рисувано през 1911 година от младия по тогавашното време френски художник Вале. Една картина на Салвадоре Силванети, той пък испанец, също беше наплескана с боите преди столетие, но и нея можех да си скупя, както и вие можете, само ако намерим  в джоба си  $14 800.

Разговарям с Деница Маневска, художник и съпритежател на галерията, заедно със  сина си Михаил…  Наричайте го Майк, както му казват постоянните гости – приятели от младия артистичен свят, обикалящ в орбитата на прочутата чикагста улица на изкуствата и изненадите, наречена Кларк.  Научавам, че  недалече в един супер-апартамент за милион и половина живеела  младолика 90-годишна американка, която решила да разпродаде имането си и, вероятно, да ощастливи с получената сума някоя важна църква или жадна за подвизи благотворителна организация. Донесли асистентите й парижката картина  и сега топката е българската диаспора.

Кристална истина е, че при купуването  на картини водят американците. На няколко купени от тях картини се пада една, попаднала в български ръце.

Питам за антирекордите – колко струват най-евтините. Окаазва се – 135 долара – маслени бои и 60 – фотоси, напъхани в доста ефектни рамки.

На основния терен – стена се състезават помежду си за вниманието на клиентите рояк картини на българнски и небългарски художници: Barbara Karp, Anna Celendar, Jane,  Myppopyto  Rotie, Jesse Kalisher, Garcot,  Valet,  Salvadore Silvanetti,  James…  И ако почнем да пишем с кирилицата – Деница Маневска и Кина Бъговска, Петя Анева, Николета Кравченко, Телалим от Украйна и пр. 

В тази малка галерия и хора и картини тази вечер, и винаги,  се чувстват уютно. Тук и въздухът е друг. Уйскито е подбрано, а хората – изискани по своему, въпреки, че често са твърде  екстравагантни. По едно време влезе една малка жена с едно голямо куче, което стигаше почти до брадичката й, и се казваше Джек. Било високо само 0.96 м., но ни изгрлеждаше като да е 2 метра. А жената Тери ни изглеждаше много малка, но била голям художник. Чудеса!

По време на вечерта, докато сериозните хора не се отделяхме от плота с подсилките, други се загубиха из няколко кошници с разни бижута. Били ръчна изработка, някакви си „Сваровски кристали”,  които  все пак победиха с явно превъзходство картините по брой на продажбите.

По едно време нахълта Танг Гао – да се запише като изложител на две картини за голямата фиеста на 14 октомври, когато ще се празрнува „Две години M&D Gallery”. Намина и Джоджо Филипино, с когото си поговорихме за някои островни въпроси, докатоп най-после пристигна и звездата на вечерта…

Беше огромен, очите му зад микроскопичните очилца едва прозираха през талазите на брадата и косата му, които го правеха любим сюжет на художниците – портретисти…

Dennnis A, Jose имаше вид на персонаж, току що загубил своя дом, но още силен и свеж. Не беше така. Т.е., той действително беше силен и свеж, но съвсем не бе изгубил дома си. Напротив. Имаше си и дом и артистични ателиета… Всъщност бе един от директорите на „Painter & Sculptor”, една силна организация на артистичния свят в Чикаго с вече 25-годишна история.  Неговият труд и организаторски умения бяха в основата на неизброимите в Чикаго художествени изложби по най-необикновени места – улици и площади, в огромни промишлени помещения и по празните през уйкенда административни сгради… Тази организация дава възможност на хиляди артистични натури да покажат своето изкуство, да представят картините си в добили популярност Арт-салони, където не се плаща наем или сумите са символични. Той е организаторът на прочути „Workshops”. Ден организира “Studio Tours”, прави всевъзможни студии и курсове за начеващи художници, осигурява купуването и продаването на всякакви картини за всякакви пари… Това е идеалният човек и мениджър, познванството с когото е истиннско съкровище за всеки художник.

Тези организации са силни, американаският бизнес ги подкрепя. Американците не  ходят често  по художествени галерии, мнозина предпочитат да зърнат нещо от изкуството по време на някой свой „фън” и тогава да поизпразнят малко джоба си.

Наближаваше вечерният час, с други думи – когато трябваше да сменим галерията с отсрещния бар, и точно тогава  имах възможността да наблюдавам и един хубав ритуал: как се бинтова преди транспорта купената картина със специална прозрачна материя, наречана „съраун реп”, или нещо сходно. Един мълчалив американец, който внимателно разгледа всички картини по стената си хареса платно от Деница, а самият Дени се обзаведе с картина от Кина Бъговска. И двете картини бяха „съраунрепирани” и подготвени за път от невероятно енергичният Майк, диригентът на цялата артистична вечер, който е направо мечтата за мениджър, бизнесмен и собственик на галерия.

Когато вечерта след галерията се изнесохме в отсрещния ирландски бар и аз проседях сума ти време с Дени на една маса, просто съжалих, че на мое място не е някой чикагски художник, защото и двамата си загубихме времето. Беше приятно да е човек с такова чудо на съвременния артистичен нсвят, но за мен лично щеше да е по-полезно да съм с някой печатар, а за него – да  е с някой изгряващ гений на платното…  Но пък баеше чуедесно – и двамата си отдъхнахме  от паралитичния бизнес в нашето болно време.

Все пак бих искал да препредам на чикагските художницши поканата на Денис да посетите и изложите свои картини на

RAVENSWOOD ARTWALK

10th ANNUAL TOUR OF ARTS & INDUSTRY

OCTOBER 1-2, 2011, 11 AM – 7 PM

Може би ще ви трябва още малко информация. Ще може да я получите винаги, ако се държите по-близко до M&D Gallery, където са Михаил и Деница, а много е вероятно да се срещнета и със самия Денис или други хора като него, които плуват в дълбоките води на изкуството.

Истина ви казвам, голяма е насладата да си сред картините на тази българска галаерия, където просветените говорят професионално за рисуване и картини, а аматьорите, като мене, само се радват на вече нарисуваното и хубавото без значение с каква техика и стил. В крайна сметка това е и хубавото на галерията – тя е за всеки човек, който има душа и сърце за хубавите неща!

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго