Наш човек от Чикаго в отбора по джудо на САЩ   

Младият джудист Тодор Паунов, който е в отбора на САЩ за 26-те световни студентски игри в Китай от 12 до 23 август, е кристално изделие на днешния наш технологичен, политически, много шарен и доста шантав свят. Той хем е българин по своите корени, хем е американец по официални папири, хем е японец по образование, хем е студент по медицина в София, хем ще става китаец през август тази година…

Погледнат от Чикаго, където е прекарал повечето време от своите спортни фиести насам-натам, не малко за неговите години, той изглежда като едно здраво, ама много яко и здраво, момче, което е някак си по-съсредоточено и сериозно от връстниците си… Като че има някаква мисия в главата си, която го е обзела и ръководи живота му и делата му.
Аз лично го познавам отпреди седем или осем години, когато Тодор Паунов спечели един литературен приз на нашата чикагска преса за ученическо есе на тема “Какво е моята Родина”. После разбрах, че момчето тренира в джудо-aкадемията “Tonkon” при Японския Културен Център в Чикаго на ъгъла на “Кларк” и “Моунт Роуз” и като отидох там, заварих го сред купчина жълтички личица в бели екипи, а един от треньорите им се оказа не с дръпнати очи, а Тодор Паунов – Старши. Баща му. От тогава знам, че са го изпуснали на татамито някъде към  шестата-седмата му година, където невръстното дете постоянно напъвало да се потъркаля малко, и ето вече тринадесетина години този горещ квадрат е арена на много и много схватки в живота му.

След като понасъбира купи и медали из американските спортни зали колкото за една добра музейна витрина, в него започват да се заглеждат разни треньори и други спортни капацитети. И тогава японците, едни отлични съгледвачи с нюх за оригиналното и полезното, което могат да прихванат от другите по света, решават да опитат какво може да се получи от това съдружие между българското, американското и тяхното джудо. И канят нашия Тодор – Джуниор да учи  в известната  гимназия за изучаване на древни бойни изкуства и японска култура  в град Нагоя “Taisei Junior & Senior School”.

И като пристига по тия японски места, така както преди време домакините направиха с най-познатия българин, първият европеец спечелил Купата на Императора във великия японски спорт Сумо – прекръстиха го от Калоян Махлянов в Котоошу, бързо преправят и дългото за тях “Тодор Паунов” в Тоши!

За тамошните три учебни години на сина си Тодор Паунов – Старши се шегува: “Единствената ми молба към Христос и Буда беше да оцелее…”
Но има в шегата и частица истина. И в Чикаго Тоши тренираше много. /Тоши – нека и ние по-натам в това писание го наричаме така за различие от същите имена, които носи и баща му/. Всяка сутрин – крос от 3 мили, после пет тренировки седмично от по 2 – 3 часа с щанги и джудо. В събота – “двайна порция” железа и схватки. Изглежда много, но по японски същото се прави още повече!

В предишен наш разговор Тоши ми бе казал:  
–  От Япония се шегувах с баща ми – дали не е бил инструктиран да ме тренира точно по програмата на Тайсей?  Неговите тренировки се оказаха  много близки до японския модел. Това, което ме учеше в японската академия по джудо в Чикаго тогава ми изглеждаше прекомерно екстремно. В Нагоя за същото, обаче, понякога японците казват: „А-а-а, това добре, много добре! Хайде сега да започваме”.

Мнозина по нашите бели континенти умно клатим глава: “Това не си е работа – японците се убиват от работа!” Но когато гледаш на работата си не като на работа… Като на призвание или поне като на инструмент, който ти позволява да имаш средствда и възможности да да се развиеш като достоен, разумен и щастлив човек? Тогава е друго. Джудото при японците и огромните усилия, които се изискват при подготовката, не са  само още една строфа от японската поема за работолюбие. То е и като допълнение на общото образование и култура на човека и като лаборатория за възпитаване на морални качества. Тоши като че е научил много от тях.

Знае дълга като Мисисипи верига от японски йъероглифи и японската му реч се лее като бистър планински поток. Загубата приема с вдигнато чело и стиска ръка на победителя. Победата – с достоинство и въздържано. Не като човек, който току що се е спънал в торба със злато, а просто като него си, когато добре е свършил своята работа. Не казвам, че това поведение е единственото мерило за достойнствата и стойността на хората. То е просто едно цвете в градината на човешката емоционалност, което има своята прелест и значение. И не всички го могат. Както бразилците не могат да не ударят с глава Луната веднага щом станат шампиони? Но въздаржанието от емоции, все пак, е интересна азиатска особеност и добре е да я познаваме и ценим.

За наученото в класическата гимназия “Taisei School” и в Япония Тоши казва:
– Японското общество се гради на изключителното великодушие и почтеност между неговите членове. Там не можеш да вземеш думата и сам да се възхваляваш, не може да говориш лошо или подигравателно за другите. Не може като подадеш ръка някому, да не го гледаш в очите, а, примерно, колата му. Не може да сбъркаш или забравиш името на човека, с когото беседваш. Не може да предложиш далавера. Не може да одумваш някого или да говориш критично за друг, който не е сред вас. Не може да прекъснеш другиго, докато той говори. Не може да говориш по-дълго от събеседника си или да не го слушаш внимателно…

И след всичко казано до тук може би ще бъдете изненадани от новата дестинация, по която се впусна Тоши след разходките си над Тихия океан между Америка и Азия с джудото в сърцето си!

Да, той мечтае да стане…  както всяко дарено със здраве и сила, с разум и воля момче, посветило огромна част от детството и младите си години на тежкия спортен труд – мечтае да стане световен и олимпийски шампион! Но и още нещо. И вече го прави…

След връщането си в Чикаго Тоши постоя месец – два при нас, и тръгна отново да се учи. И този път в също така познато и авторитетно място – Медицинската академия в София. Казвам го съвсем сериозно и уверено. Има стотици великолепни лекари по света, завършили нашата медицинска академия, българи, европейци, латиноамериканци, африканци и азияти,  които се сред най-добрите практици и научни работници в медицината по света!
– Моите професори и асистенти в Академията са изключително ерудирани специалисти и превъзходни педагози – казва Тодор Паунов, който е видял доста и има с какво да сравнява. – Техният ум и интуиция са нещо повече от печатните страници и екрана на монитора и студентите с тях не зубрим  медицината, а пътуваме из нея и стъпка по стъпка разкриваме нейните “тайни”… Българските лекари са изключително добри диагностици!

Чудото на джудото

На Универсиадата в Китай джудото, като любим азиатски спорт, ще събере не само много зрители, но и безпрекословни майстори, които гледат на състезанието и  като важен праг по стълбичката към Олимпийските игри в Лондон догодина, и в Рио при следващия олимпийски цикъл. Затова и този спорт е представен в програмата с цели 8 категории и отборен шампионат при мъжете и толкова при жените. Тодор Паунов ще бъде състезателят на САЩ в категорията до 66 килограма. Зад неговия избор и надежди за добро представяне стоят 13 години  спортен стаж!
Готов ли е той за “Чудото на джудото”, което се очаква да видим на “Универсиада 2011” в Китай?

Повечето от спортното му време с него е работил баща му, като един от треньорите на японската  Джудо-aкадемия “Tonkon” в Чикаго. Теди може сериозно да се оповава и на наученото  в  Япония. И не на последно място – на вниманието към него от страна на  българската федерация по джудо, създала добри условия за състезателна подготовка, вече по време на “българския период на Тоши”. Имаше подкрепата и на българските “академици” в джудото, студенти и техните треньори от студентската спортна организация “Академик”. С тях е провел съвместна и много добра, според думите му, подготовка, през първата си студентска година в България. Дял в неговото спортно умение имат и такива световни специалисти като Doug Tono и Kazuo Shinohara.

От 2004 г., когато на открития турнир “Badger” в САЩ печели първия си златен медал в младша юношеска възраст досега има повече от тридесетина високи отличия. Макар и юноша – играе и в първенствата на САЩ при мъжете и често се появява на стълбичката на победителите. Това е безценен опит и дава кураж! В Япония става първият не-японски състезател, който печели медали  в откритата верига от турнири “Konan Taikai”, където общо се класира на 3 място.  Защитава Първи Дан в “Кодокан”, Токио.

Преди два месеца се върна в Чикаго от своята първа студентска година в Медицинската академия – София. Сред постоянните тъмни облаци с които идват новините от България, беше приятно да усетиш оптимизма в сърцето на този млад спортист:
– Спортните традиции в България не са изгубени. Някои ме укориха за връщането ми в родината и ми пророкуваха край с джудото. Но това не е така… В България можеш да се занимаваш с джудо в добри клубове с много добри треньори…
Е, не е трудно човек да мисли така, когато е с американски пасорт в джоба и японско образование в главата си… бихме могли да кажем ние, но знаеш ли – може би Тоши, видял и опознал много, наистина ни казва една добра истина…

Най-голямото спортно събитие на 2011-та!

Световните студентски игри се организират от FISU -Международната федерация за университетски спорт. Провеждат се на всяка нечетна години, Зимна и Лятна универсиада – в съответния сезон. Първите игри са били през 1959 г. в Торино.  Вторите са в София през 1961 г., за които е построена зала “Универсиада”, тенис-кортове и пр.  България е домакин и на още едни летни игри през 1977 година. САЩ са били домакини на зимните игри през 1972 г – Лейк Плесид и на летните през 1993 – в Бъфало. Китай е домакинствал досега през 2001 – летни в Пекин и 2009 – зимни в Харбин. Домакини на Игрите са били и страни като Япония /4 пъти!/, Бразилия,  Италия, Испания, Великобритания, Германия, Канада, Мексико, Южна Корея, Тайланад…

Игрите вече са в Олимпийски мащаби. В Дегу, Южна Корея, през 2003 участваха над 7 000 спортисти от 177 страни. Очаква се на “Шънджън 2011” да паднат много рекорди. Световните агенции ги оценяват като “Най-голямото спортно събитие на годината”.

Застъпени са 24 спорта: Лека атлетика, където ще се раздадат 50 комплекта медали, Плуване и Плуване в открити води, Скокове във вода и Водна топка /общо 56 комплекта/, Футбол /мъже и жени, както е и при водната топка и почти навсякъде – еманципацията е характерна за студентския спорт/, Баскетбол, Волейбол и Плажен волейбол, Гимнастика и Художествена гимнастика, Аеробика, Тенис, Тенис на маса, Бадминтон, Голф, Джудо и Таекуондо, Ветрохондство, Спортна стрелба, Стрелба с лък, Колоездена на писта, Шосе, Планинско и BMX, Вдигане на тежести.
Общо шампиони на Универсиадата ще станат 306 спортисти или състави, но няма да чуят химните на своите страни. Победителите тук се поздравяват със Студентския химн “Гаудеамос…”

Шънджъджъджъд… Градът с най-трудното име!

Градът с най-трудното име, което никой не може да запомни и да го каже  два пъти по един и същи начин, ако не е китаец, е нещо като съвременна легенда или поне приказка. Някои казват – от тия, страшните. Щото действително има бързорастящи неща, от които може и да се поуплаши човек.Няколко рибарски колиби през 1980 година бяха порасли през 2007 година до 8 610 000  души, днес се говори, че жителите му са между 10 и 12 милиона.

Шънджън, Шенчжен, Шеньчжень, Шенжен и пр. е образец на необикновено бързото икономическо развитие на Китай. Израсъл е благодорение на един документ върху лист хартия, в който било обявено, че Шън…еди кой си става първата икономическа зона на Китай със специално предназначение и статут.  Открита за чуждестранни инвестиции. Разтворена била специална врата за импорт на планини от чуждестранни стоки и пари.

Днес това  е суеперсъвременен град, изпреварил в някои области дори Хон Конг, който се намира 35-минути път от предстоящия домакин на Универсиадата. Той не само че добре се вижда от азиатското икономическо чудовище Хонг Конг, но в него е и с 30 процента по-евтино и затова оттам – насам хората се придвижват като цунами. За ядене, пиене, нощен живот или просто ваканция. Животът по тъмно, но светло като че са пуснали специално слънце,  тук се управлява от частни компании и с това се обяснява фантастичното разнообразие на музика, танци и страсти. Шънджън се слави със своите плажове, посадени от Бога между планината и океана,  още и с поразително прозрачно море, много лодки, моторници, сърфове и една здрава мрежа, опната в залива, която всички туземни акули псуват безутешно.

Всеки ден в местните хотелски гнезда долитат бизнесмени  от цял свят, без да се боят от известните капани марка “Строс Кан”. Подписват разни договори и намират време да идат до прочутия парк “Китй в миниатюра”. Всичко китайско от стари и млади години тук е събрано на куп в малък-малък мащаб: Великата китайска стена, Забраненият град, Дворецът Лхасе, Монастирът Шаолин, Градините Сучжоу, Скалите Гуйлиня, Планината Тян Шън…

Но има и Парк “Прозорец в света”. Може да се поравзходите край египетски пирамиди, да се снимате до Айфеловата кула, да изведете на паша стадо овце в Нова Зеландия или да се охладите сред един полк стройни пингвини на полюса /спокойно – на входа дават кожуси/.

Бог знае какво още има! Има 7 водни музея – акули, костенурки и пр. Има истински руски самолетоносач с изтребители и зенитни оръдия, край които сега посетителите пият уйски. Има Зоопарк, където животните живеят на свобода. Има и обикновени небостъргачи, в който са затворени хората. Но за всичко това повече – в разговорите с Тоши, когато се върне от Китай в Чикаго.

Ти си мислиш, че си богат, докато не дойдеш в Шънджън

Днес населеняието на Шънджън расте ежегодно с почти 20 процента, икономическият ръст на града е 45 процента /в Китай е 10%/ Това е недостижим световен рекорд. Китайците вече имат и поговорка за това: “Ти си мислиш, че си умен, докато не дойдеш в Пекин, ти си мислиш, че си богат, докато не дойдеш в Шънджън”. В зоната на града са съсредоточени 20 000 фабрики, в които инвеститори са фирми от 60 страни. Всичко това би могло да се превърне в грандиозна екокатастрофа, но се е получило обратното: жителите на града се радват на вечнозелана екологична среда и техният град е в списъка на най-зелените и екологични места за живеене в света. Новопостроените 22 спортни обекта и ремонтите по съществуващите 40 за “Универсиада 2011” са изцяло с екологично чисти строителни материали.
След Игрите главните обекти на Универсиадата, които се намират на залива,  ще станат многофункционален център за спорт, отдих и култура. “Олимпийското село”, в което по време на Игрите ще живеят спортисти и треньори, се превръща в студеннтско общежитие.  

Климент ВЕЛИЧКОВ
Чикаго

---

Тодор Паунов

Състезател на САЩ по джудо, кат. до 66 кг.
XXVI Световни летни студентски игри 2011
Шънджън – Китай * Shenznen – China

Тодор Паунов се занимава с джудо от 7 годишна възраст в Джудо-aкадемията “Tonkon” – Chicago, USA
Негов треньор в Академията е Тодор Паунов – старши, неговият баща.
През 2004 г. печели първия си златен медал в младшата юношеска  възраст на известния Оупън турнир “Badger” – Wiskonsin, USA
През 2005 г. става юношески шампион на щата Илинойс в своята категория.
През 2006 г., едва 15 годишен, се класира на първо място при мъжете в своята категория на турнира  “Tonkon”.
През 2007 г. се класира на 3 място в Американските национални игри.
През същата година получава покана от Shinohara Sensei да продължи образованието си в Япония, където е приет в известната и престижна японска гимназия за  изучаване на древни японски бойни изкуства и култура в Нагоя “Taisei Junior & Senior School”,
През 2009 година защитава Първи Дан в “Кодокан институт” в Токио.
В същата година печели бронзов медал в Турнира Ichinomiya-Taikai, което му позволява да участва в японската верига от турнири Konan Taikai, в която се нарежда на 3 място.
Тодор Паунов е първият не-японски състезател, носител на два медала от тази верига.
През 2010 година завършва “Taisei School”, връща се в САЩ, след това и в България, където е приет в Медицинска академия – София.
От есента на 2010 година води своята спортна подготовка в Олимпийския комплекс “Диана” в София и Студенското спортно дружество “Академик”.
От лятото на 2011 година отново тренира в Джудо-aкадемията “Tonkon” – Chicago, USA и е поканен да представя страната  на на XXVI Световни летни студентски игри 2011 в Шънджън – Китай.

Треньорите, с които е работил:

Освен с баща си Тодор Паунов – Старши, който е негов първи и постоянен треньор, Тодор Паунов – Джуниор е работил и със следните треньори и специалисти:
САЩ: Doug Tono, един от най-големите специалисти в САЩ по Ката  и  Majimite – олимпиец и многократен шампион на Америка.
Япония: Kazuo Shinohara – един от основателите на джудото в Америка, златен медалист от първия джудо шампионат  през 1959 г., ученик на  Kuizo Mifune, който пък от своя страна е най-известния ученик на създателя на джудото Jigoro Kano.
България: От средата на миналата година се радва на подкрепата на Асен Коруджиев и треньорката на “Академик”  Луканова.
Справка за спортните клубове и организации, където е тренирал:
Джудо Академия Tohkon – най- големият джудо-клуб в Чикаго – класирал се е на първо и трето място в САЩ
Taisei – прочуто японско училище в Нагоя за изучаване на древните японски бойни изкуства и култура.
Shin Judo и “Академик” спортни комплекси и студентската спортна организация в България.