В БИТКА ЗА УМОВЕТЕ, СЪРЦАТА И СТОЙНОСТИТЕ

Тревожен юли и неспокоен август, рекордни за столетието горещини вгорчават летните отпуски на американците. Пресата и телевизиите сякаш се надпреварват за лоши новини. “Алармен звънец за Америка в упадък” – уводна статия на в. “Вашингтон пост” от 11 август; “Луда седмица за Уол Стрийт” – Фокс нюз; “Доверието в правителството е сринато след кризата за дълга” -тлъсти заглавия като десерт към сутришното кафе…

Девет процента безработица без перспектива за промяна тревожи милиони хора. Всички знаят, че общото благополучие идва не от борсови спекулации, а от труда и заплащането му, от повече работещи хора, предприятия и фирми.

Медиите на демократите отговарят със снимките на тримата от “Стандарт енд Пуърс”, които понижиха кредитния рейтинг на САЩ и ехидно добавят, че единият от тях дори не е икономист, а е завършил английски език и литература в Университета на Айова. И вечният заподозрян – Джордж Сорос, който предварително е знаел, че кредитната оценка на САЩ ще бъде понижена от вездесъщата агенция, за което е заложил 850 милиона.

В телевизионно обръщение президентът Обама призова американците и светът да не обръщат внимание на една агенция и че САЩ са били и ще бъдат винаги “три А страна” – премълчавайки цифрите от колосалния бюджет за обрана. Пентагонът очаква 553 милиарда за новия си бюджет, отново непосилна сума за икономика в рецесия. Неодавна Китай предупреди САЩ, че не може да очакват разцвет на икономиката си при този военен бюджет.

Обърнах се към трима професионалисти да споделят своето виждане за рецесията, гореща тема в днешния живот на Америка. Светла Досева е мениджър на банка във  Фолс Чърч, Виржиния. Тя е завършила икономика в България и финанси в САЩ.

Съпругът й Тодор Досев е строителен инженер с богат международен опит, сега работи за две американски строителни компании.

СВЕТЛА ДОСЕВА: Моето мнение като икономист и банкер е, че кризата и рецесията в САЩ отминават и втора рецесия едва ли ще има, въпреки бавното нарастване на националния продукт с 1.5%. Основание за това мнение ми дават фактите, че потреблението е отбелязало леко повишение и че по-малко хора са се присъединили към безработните през последния месец, отколкото през предишните. Безработицата сега е 9.2% при 10.9% през 2008, 10.4% през 2009 и 9.8% през 2010. Като се има предвид, че икономистите смятат 3% за нормално или “здравословно” ниво на безработица за САЩ, още сме далеч от нормалното и безработецата е три пъти по-голяма сега.

В областта на строителството повече пари се влагат за належащи ремонти и подобрения, а не за ново строителство. Държавните инвеститори са с намалени ресурси, а частните не смеят все още да влагат големи суми за ново строителство.

Много проекти бяха отложени или замразени в очакване на по-добри времена. Все пак има раздвижване през 2011 в сравнение с предишните години.

Как се справя обикновеният човек сега? По-добре отколкото през 2008 или 2009 година, но не е лесно. Макар и не драстично, цените растат и макар че лихвените проценти са ниски и цените на жилищата намаляха, хората се въздържат от големи покупки и големи ваканции. При високите цени на горивото много популярно стана ползването на метрото и на велосипедите като превозно средство. На главните спирки на метрото се предлагат велосипеди под наем. Много хора не пътуват през отпуските си и не правят скъпи покупки.

Много хора обвиняват президента Обама за сегашното икономическо състояние, защото той нямал план за развитие на страната и не можел добре да ръководи и искат да го заменят с някой, който знае как да задвижи икономиката напред. Да не забравяме обаче, че той наследи от предишния президент огромен държавен дълг и че кризата беше предизвикана не от него, а от финансовите акули на Уол Стрийт.

Както винаги обаче кризата и рецесията се отразяват най-вече на бедните и средните хора. Богатите не усещат кризи. Е, някои от тях загубиха лесно спечелени пари и станаха малко по-небогати, но това не промени стила им на живот и развлечения. Криза на Уол Сгрийт, в Лас Вегас и в Холивуд няма.

Няма и да има. Да му мислим ние…
 
Маргарет Пули е изпълнителен директор на Дома за пенсионери “Сейнт Мери Корт” във Вашингтон. Преди фаталния срок за повишаване тавана на дълга – 2 август, тя трябваше да успокоява много от живеещите н Дома възрастни и инвалиди, че вероятно ще получат пенсиите си за август и че ще имат лекарска помощ и лекарства…
 
МАРГАРЕТ ПУЛИ: “Сейнт Мери Корт” е открит през 1979, ние вече навършихме 33 години. Тази сграда е конструирана с 8 секции и 202 жилища за възрастни хора над 62 и повече години, както и за инвалиди над 18 години. Започнахме под егидата на Епископалната черква във Вашингтон, която ни даде място за строеж и имаме федерално спонсориран бюджет. Хората, които са избрани да живеят в Дома със спонсориран и намален наем понастоящем имат максимален годишен доход от 47, 350 долара. Нямаме изисквания за минимален доход. Средният доход на живеещите в Дома “Сейнт Мери” е 9,000 долара. Живеещите тук плащат 30 процента от техния доход за наем и задължителната такса от 201 долара за вечеря. Програмата ни за хранене е голямо предизвикателство за нас да не бъде увеличена таксата и тя да бъде достъпна за резидентите ни при повишените цени на храните и на заплащането на труда.

Ние имаме общо 145-150 живеещи в Дома. Те са от над 28 различни страни. Тук могат да се чуят няколко чужди езика. Най-младият ни резидент е на 29, а най-възрастният – на 97. Жените се шейсет процента, мъжете – четиридесет. Ние имаме наемателка, която живее в Дома вече 31 година.

Повечето от нашите резиденти разчитат за здравни грижи на застраховката Медикаре, а половината от тях на Медикейд. Те бяха доста уплашени от кризата за държавния дълг и бюджет и продължават да се страхуват за своите малки пенсии от Социалното осигуряване, които за тях са единствен източник на доход. Също така намалените бюджети на Медикаре и Медикейд означават намалено обслужване по домовете за домашна помощ, терапия и др. Те рискуват да напуснат “Сейт Мери” с близостта му до метрото в кампуса на Университета “Джордж Вашингтон”, безплатния достъп до Кенеди Център, който ни е в съседство и студентските фитнес зали и басейни с безплатни пропуски за живеещите тук. Те трябва да намерят по-евтин дом в покрайнините или да постъпят в дом за безпомощно живеещи стари хора. Намалените бюджети намаляват  тяхната независимост, придвижване и здравни  грижи, спонсорирани лекарства, броя на лекарите и здравните служби, които приемат Медикаре и Медикейд. Намаленият ни бюджет също така разширението на Дома и поставя повече хора в риска за бездомност.

Нашите възрастни граждани заслужават да имат достойни старини, да живеят в мир и относителен комфорт. Аз  съм изпълнителен директор и работя в в “Сейнт Мери” вече над 22 години. Искрено се надявам това да се случи…
 
Докато провителството в САЩ и опозицията спорят дали дефицитът да се намали чрез увеличаване на данъците или чрез орязване на социалните разходи, малкият бизнес търси начини да оцелее. Потърсих корейката Енис Джонг, която наема ателие в малък мол на 2546, Виржиния Аве. Тя е известна с качествената си работа за химическо чистене. Тази ниша на услугите обикновено е заета от азиатци, както бизнесът  на   италианци и гръцки емигранти е ресторантьорството. Сега в ателието на Енис Джонг видях и няколко шевни машини. Тя работи сама, помага и съпругът й, но той има и друга служба. Попитах я има ли криза в семейния им бизнес?
 
ЕНИС ДЖОНГ: Засега няма, защото аз завърших курсове за шев, по-точно за поправка на дрехи, купихме машини и сега имам повече клиенти за тези по-скъпи услуги. Да наема още някой да работи тук, не не мога да си го позволя, нямаме пари за друга заплата и застраховка…
 
ЛАДА  ГАЛИНА
Вашингтон