Кук Каунти, Болница в центъра на Света
За прочутата болница в Чикаго “Строджър хоспитал”, позната в цяла Америка, и по цял свят даже, като “Кук Каунти”, може да се говори ден и нощ. Хорската реч я определя най-различно. От искрящ пример на милосърдие и хуманизъм до сборище на човешкото страдание, където идват само тези, които си нямат пари или докуманти, най-често и двете, и това за някои е и последната възможност да упазят своята светлинка в тунела на живота. Споделят се леганди за умопомрачителното чакане пред кабинети и лаборатории за изследване, за това, че трите минути, когато си очи в очи с доктора, ти костват 30 часа в месеци наред дежурене пред лекарската порта.
И въпреки всичко – най-важното /и оригинално за Америка/, си остава това, че има такава болница, където приемат и лекуват всички пациенти, назависимо от техния легален или нелегален статут, липсата на медицинска застраховка, при частично или пълно отсъствие на финансови възможности да се плати за лечението! Нямате си представа за колцина “Кук Каунти” се явявава единствената възможност да поправят разклатеното си здраве или направо “да прескочат трапа”, както се казва. Затова се оформя и толкова дългото чакане…
Олимпийското чакане се нарушавана единствено от извънземното “Спешно отделение”. Мисля че преди години имаше трогателен американски филм с такова или подобно име, където лекарите спринтираха като световни шампиони из коридорите и болничните отделения за да спасят живота на пострадали индивиди. Наскоро една моя позната ме уверяваше дори, че този филм с участието на Джордж Клуни, бил сниман точно тук – в нашата чикагска болница Кук Каунти!
“Болницата Строджър” има респектираща биография.
Болницата е творение на вибриращото от технологическия устрем на настъпващия 20 век Чикаго. Огромното здание било предназначено да обслужва всички жители на графство Кук, в което влиза и град Чикаго. Старите наши предтечи прославят в своите вестникарски репортажи “феноменалното чудо на медицината”, където лекари-магьосници, с помощта на невиждано до тогава медицинско оборудване /което си е кристална истина/, връщали живота на неизброим брой хора, пострадали в транспортни и трудови злополуки… Също и в кипящият от стрелба мафиотски живот в нашия град, # 1 в тази област, след като тук живее и царува Ал Капоне. Още от тогава болницата има вкус към самарянство – като лекува “бадява” богатиата реколта от бедните на капитали, но багати на страсти южни квартали, където живее горещ народ, изясняващ своите отношения главно с юмруци и бейзболни бити, но често и с ножове и пистолети. Често пациентите са с полицейски екскорт с простреляни гърди, спукани черепи и набучени в корема ножове.
До тук добре – докарат ли те с полицейска кола няма проблеми. Но ако дойдеш сам? Става както у всички други американски болници… Един такъв случай е причина да се установи като закон правилото в “Кук Каунти” да се приемат всички пациенти. Преди може би петнадесетина години в болницата влязал човек и казал, че се чуства зле. С него никой и не искал дори да разговаря. Без застроховка – все едно те няма! “Виж, ако дойдеш с бърза помощ е друго. Излез на улицата, обади се по телефона, нека да те докарат. Тогава е друга работа – ще те лекуваме”. Човекът излязал и се струполил точно пред централния вход на болницата. Гибелта му била описана във вестниците. Лоши или добри, но тогава журналистите свършили работа.
През 2003 година е построено новото здание на болницата. От тогава до днес в болницата се третира целият спектър на познатата в наше време класическа хуманитарна медицина. Особено известно е отделенито и оборудването, с което разполагат специалистите по изгаряния. Също така и възможностите за успешенен изход при различни случаи на трудно раждане. Травматологочният сектор е водещ в своята област. Лекуването на огнестрелни рани и всякакви травми от насилие и в доброто обществото и в криминалния свят.
Първата банка с кръв за преливане е създадена през 1937 г в “Строджър хоспитал”. През 1983 г. първата специализирана клиника за спин е открита в един от филиалите на болницата. В “Кук Каунти” за пръв път въвеждат и Кобалт-лъчевата терапия. През 1966 г. тук започва да работи едно от най-добрите в САЩ травматологични отделения.
Просната на 30 футболни игрища!
“Нашата Кук Каунти”, тази болница, с която точно ние си имама взимане-даване, когато ни сполетят лични болести и разните там бацили, е натъпканият с дълги опашки коридор от мексиканци, порто-риканци, поляци, сърби, зулуси, метиси, съграждани от Южните събърби и квартали и сънародници от “Механата” и Българо-Американнската асоциация даже… Но истинската, цялата и непознат нам, “Болница Кук” е нещо голямо като слон или дори Годзила… Разположена е на територия, на която може да се проснат 30 футболни терена. По същество болницата е и огромна стартова площаадка на бъдещите лекари и изследователи, бъдещето на световната медицина. В американските медицински институти се обучават студенти наистина от цял свят и затова от десетилетия “Кук Каунти” е толкова популярна и на островите Фиджи и в пустинята Сахара… Струва ти се, че е в центъра на света! Това е и болница, където практикуват, където специализират, където експериментират… Не се стряскайте, ако ви поеме някой двуметров австралийски маор – следващият път може да бъде нежна японка или поне филипинка. Някои студенти по медицина се плашат както “дявол от тамян”, защото при практиката в тази болница ги чака винаги почти каторжна работа. Освен това тук понякога трябва да си приказваш с пациент прикован с белезници за кревата или да прелееш кръв на болен от спин с бонус – хепатит, и тази чест често се пада именно на младата смяна.
Както в българските болници напоследък, където веднаж попаднал бездомният пациент или възрастен човек, който вече си няма никого, се превръща в проблем, когато се изписва, но няма къде да отиде, така и тук нещата тогава загрубяват. Затова не е никак чудно, че приемайки в болницата нов пациент персоналът все пак се мъчи отчаяно да узнае някакъв адрес – личен или на роднини или поне приятели на болния. Има и случаи, когато случайно или не случайно, хора пред депортация или други неприятни сюрпризи, попадат в болничната стая на “Кук Каунти” и понякога работата става. Други пристигат с бърза помощ след някаква травма, но попандали веднаж на точното място – оправят се и от разни хронически страдания, за които по нормалния път би трябвало да се борят за приема с месеци. Не е случайно и наличието на такава работна длъжност в болницата като “Социален асистент” – човек, който се грижи да подпомогне хората, изпаднали в беда – първо при техния прием и лечение и второ – за необходимия следболничен рехабилитационен период. А най-често – как и къде би могъл да съществува изписваният самотен пациент. Те могат да го настанят в приют за бездомни, заведение за наркозависими, хоспис и пр.
Ако нямаш xxx xxx долара за своето лечение…
По-другояче стои въпросът при най-многото случаи – страдащи, имащи свои роднини и семейства, работа и покрив над главата си, но не разполагащи нито със стотиците хиляди долара за необходима операция, нито дори със сума от няколкостотин долара за изписаните лекараства. Пациентът приет за лечение и преминал всички необходими прегледи и процедури, не си тръгва от болницата без лекарства. Безплатни. Казват, че тази наша чикагска болница е една от трите в САЩ, където те изпращат с месечна доза от необходимите ти лекове – колкото и скъпи да са те! Ако човек е толкова беден, че и в бъдеще не би могъл да си ги плаща – възможно е, макар и с маратонско попълване на разни анкети и картони, да продължи да получава безплатно всичко необходимо за лечение.
Що се отнася до самите лекари, сестри и другият медицински персонал – картината е наистина шарена. Специалистите тук са от всички части на земото кълбо. Има романтици, каквито и в България са онези, които избират стажа или бъдещото си първо назначение именно в “Бърза помощ”, здащото е най-трудно и най-благордно, но и най-много можеш да научиш, най-бързо да се усъвършенствуваш. Други идват тук защото позицията подпомага всичко що се отнася до статут и визи, до укрепване на американска земя. Казват, обаче, че парите, които могат да получат тези хора за труда си, са по-малко отколкото по другите болници из Америка – където два погледа на доктора и три на асистентката му ти струват хилядарка, а операцията – половин къщата, но без тъщата, която си остава в твоята част.
***
Като че не всичко може да се побере на тази страница от това, което има да се каже за нетрадиционният за Америка “Кук Каунти Хоспитал” в Чикаго… Нека продължим в следващия брой – ще са още по-интересни нещата, разказани ни пряко, от наши сънародници, които работят в Болницата. А може би и вие, драги нашите читатели, имате личен опит от някое посещение? Ще бъде интересно и полезно за мнозина други да чуят и вас и да знаят повече, ако, не дай Боже, се наложи да идат по болници… Пишете ни, ще го публикуваме. Мнозина ще ви бъдат благодарни! Даваме ви два адреса: editor@bulgariasega.com, klasveli@sbcglobal.net.
/Следва/
Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
За в. “България Сега”
