МАРКЕТИНГОВИ ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС

           Информацията включена в тази статия е адресирана до рационалните избиратели, кандидатите за власт и организаторите на политически протести. Не се препоръчва за четене от  хора, които   мислят със шаблони, догми и бъркат понятията :  “система” и  “организация”;  “проблем” и “задача”; “реорганизация” и ”реформа”; “показател” и “критерий”; “ефективност” и “ефикасност”  “средна класа” и  “ средно съсловие”;  “солидарност” и ”справедливост”  “инвеститор” и ”лихвар”, …

           Дейността  на сдруженията с нестопанска цел  е политически  бизнес, подобен на религийния бизнес. Тя е неуспешна при  лош  маркетинг – примитивен анализ на груповите проблеми на гражданите. Партиите, главните “играчи” на електоралния пазар, за да печелят избори предлагат  лобистки (популистки) предизборни обещания, а не необходими реформи, натрапват популярни хора кандидати за власт.

            Медиите, занимаващи се с пиар на кандидатите за власт, забавляват избирателите със скандали, дразнят ги с рейтинги, прогнози, политически есета, но не предлагат анализи на  ефективността на управленските идеи  и професионализма на номинираните кандидати.

           Политическите дейности във всички държави,  все още се извършват от политически “знахари” – слаби познавачи на съвременните науки за ръководене на община, държава и свят. За тези хора властите са законодателна, изпълнителна и съдебна, както твърди Монтескьо. Те не познават съвременният макромениджмант (държаворъководене). Вместо “Министерство на икономизирането, финансирането и конкурирането”, те правят “Министерство на икономиката, енергетиката и туризма”. Като депутати, те непрекъснато реорганизират, но не  правят реформи, превръщат парламентарните   дебати в безплодни схоластични спорове,  а парламентарния контрол свеждат до пиар на партии и депутати. Власти, комплектовани от слаби политици, водят държавите към икономически кризи, финансови банкрути,  увеличение броя на  проблемите.

           За разлика от емоционалните избиратели, разумните избиратели  вече осъзнават : че натрапваната на народите “западна демокрация” е всъщност диктатура на парламентарни мнозинства;  че мнозинството от  депутатите са  лобисти (парламентарни ходатаи) не на  народа, а на    непочтените граждани, съществуващи във всички социални групи.

           Възмутени от управленската безпомощност на “избираните” депутати,  гражданските общества непрекъснато  предлагат безценни ефикасни решения на проблемите си, определяни от некомпетентните медийни редактори   като “мнения” .

           В тази статия са подбрани   идеи  на гражданските общества, които  прерастнали в нормативи, решават ефикасно  проблемите на  народите : 

           • При модела заплащане на труд чрез “постоянна заплата” заплаща се “трудова заетост”, което нарушава  принципа “заплащане на конкретен положен труд”. Постоянната заплата включва и нетрудови доходи  –  премии, безплатни отпуски, осигуровки, … Оптималният модел за заплащане на труд е  почасова заплата, определена от : ежегодно определяно от парламента минимално почасово заплащане; сложността  на конкретния положен едночасов труд;  трудовите условия;  измерената индивидуална производителност на труда.

           Почасовото заплащане решава проблемите : за “раздаването пари на калпак”; за съвместяването на длъжности; за ежегодното компенсиране на  инфлацията; за получаването на еднакво заплащане при равен труд; за свободата на бизнесмените да комплектоват оптимални екипи за работа по определени технологии;  за гъвкавостта  на пазара на труда. 

            • В сега действуващият пенсионен модел на НОИ е нарушен основният принцип на застраховането – “равенство на застрахователните вноски с евентуално изплатената застраховка”. При оптималният модел, пенсията се изчислява само от : олихвяван от държавата с процента на инфлацията, доброволно  натрупан от осигуряващия се пенсионен влог и  броя на годините разлика между средната продължителност на живота и възрастта на  пенсиониращия се. Фонда работи стабилно с финансова солидарност между пенсионери и работещи, и забрана за  изтегляне при пенсиониране на  натрупан  влог. С течение на времето, само оптималният модел може да стопи  дотирането на пенсиите от данъкоплатците

           • Оптимален данък доходи е този, който се плаща над  определен минимален доход, по стръмна параболична скала и  се удържа  при получаване на  всеки доход – заплата, хонорар, дивидент, … . Оптималният данък доходи е трескаво търсеното от икономистите мощно антикризисно средство, защото той отнема фантастичните нетрудови доходи  на малцинството богати  и чрез преразпределението им  от държавата,  повишава покупателната способност на мнозинството бедни.

            • Отпадане на юридически нелогичното право  “частна собственост на земя”. Държавата конституционно си възвръща собствеността  на всички терени и подземни богатства. Данък сгради става данък терен, постъпващ в съответно в общинските или държавните бюджети. Плаща се от всеки концесионер или стопанин на  парцел, нива, гора, … , определя се от големината на терена и процент  от актуалната цена на терена.

           • Въвеждане на ефикасен държавен контрол на цените на всички стоки – продукти, услуги, консултации и труд, чрез известни на всеки гражданин стандартни формули за изчисляване на техните себестойности, при всяка  партида постъпваща на пазара. Държавната агенция  контролира данните в документациите на стоките и услугите   и евентуално сезира прокуратурата за документни престъпления.

           Задължителното изчисляване  себестойностите на всички стоки, дава възможност на държавата, да подпомага само производителите, които се нуждаят от помощ и да прекрати  раздаването на “пари  на калпак”.

           • Въвеждането на държавни стандарти – показатели и критерии, за качествата на получаваните резултати от абсолютно всички обществени дейности – производствени, сигурностни и ръководни, решава автоматично проблема за ефикасен контрол на качествеността и формира автоматично  честна конкуренция при всички  дейности.

           Стандартите и критериите за резултатите от властовите дейности, определят автоматично победителя във вековната конкуренция  между държавното  и частното ръководене.

           • Въвеждане на ефикасна демократична процедура за провеждане на избори, при която пропорционални избори се провеждат чрез просто “гласуване”, а мажоритарни избори чрез  “оценяване” на кандидатите от избирателя. Избирателитее не се агитират (манипулират), а се информират чрез оферти, които при пропорционални избори са  съставени от управленските проекти на партиите, а при мажоритарни избори от  оценките на кандидатите по признаците компетентност, партийност, почтеност и популярност, направени от предложителите за избор. Ефективни коалирания са възможни,  чрез изработване на приемлива от всички учасници предизборна оферта, при което всеки коалиционен партньор има право, да предлага  кандидати за номиниране, но не и да се пазари за квота. Избрани депутати несъгластни с  лидера си, напускат парламента.

           • Фундаменталнят проблем за оптималната демократична държава, се решава от конституция, включваща адекватният модел на държава,  логично получен от дефинициите на обществените дейности, дадени в техния адекватен класификатор, и  съвременния принцип за четирите рода власти:  държавни – нормираща, организираща, и частнодържавни – хармонизираща, икономизираща.

          Новата конституция постига ефикасност на властите чрез правилно разпределяне на отговорностите и правомощията между  парламент, президентство, правителство и властово специализиране на държавните ръководители. Конституцията определя 36-те отраслови кодекси  и 12-те министерства, с което постига  пределна икономичност на властта.

            Рано или късно, оптималните управленски идеи на гражданските общества прерастват в нормативи, защото са ефикасни решения на проблемите на народа, но това става, след  формиране на огромни пропуснати ползи  от недомислени или лобистки нормативи и щети от социални напрежения  прерастнали във вандалски и кървави бунтове.

Венелин Чалъков