Денят на Нико

Том Джонс, Франк Синатра, Елвис Пресли, Над Кин Кол, Лучано Павароти, Пласидо Домиго, Андреа Бочели, Шабан Шаулич, Нико, Родопският славей и Никола Найденов… с всичките тези мои добри приятели и не лоши певци, се срещаме понякога в някоя българска или поне италиянска кръчма в Чикаго, хапваме по някое и друго кебапче и тряскаме по едно двеста аз и  по нещо друго другите, певците – не толкова вредно за гласните струни…
Сигурно си мислите, че е майтап, че как така в това време, когато никой за нищо няма време, ние сколасваме да се посъберем всичките заедно в уречен час и на едно място в Чикаго?
Работата е проста.

Том, Франк, Елвис, Кол, Лучано, Пласидо, Андреа, Шабан, Нико, Родопският славей и Никола Найденов… всичките те са събрани в един глас! Страхотният, нещо като  специален Благослов и Божи дар, глас на Никола Найденов. Така че два стола край една маса винаги може да се запълнят, когато има взаимно желание.

Половин век Нико

Към средата на юни през тази 2011-та година аз пак бях хвърлил котва край масата, но Нико не беше при мене. Той беше на естрадата в известния чикагско-италиянски ресторант и банкетна зала Alta Villa Banquets и пееше, както винаги. И както винаги в това заведение, където той е хита на програмата във всяка празнична вечер, беше тъпкано. Тук столовете са често по-малко от желаещите да седнат на тях. Нищо,че има 5 салона и в тях може да се напият наведнаж цял полк американнски морски пехотинци.
В този специален следобед тук имаше много, много почитатели на неговото изключително вокално изкуство.  Хора от всяка порода. Открояваше се и едно ядро американци  от времето на Пресли, Том Джонс и другите Големи, които бяха тържествено костюмирани, като на свидна среща със звездите от своето младо време. Нико и неговите песни от репертоара на незабравимите бардове, бяха пътечката, по която феновете пак стигаха и се срещаха с любимците си.  
При Нико почти винаги е така. Хиляди американци от категорията “сеньор ситизън” го чакат на много места… а после личните им лекари си блъскат челата – “като как така случихме илачите, та нашите пациенти са вече по-добре”? Истина ви казвам, за тези, които бяха млади, когато и рок-ен-ролът беше млад, съответната музика е много яко лекарааство срещу всичките зли бацили, които са ги подгонили или различните там депресии, декомпресии и подобни.  Опитайгте, ако се вече в тази лига…

Но най-вече бяхме все познати българи от нашата героична чикагска общност. Имаше защо да се събърем точно сега на точно това място.

Денят, за който ви разказвам, беше ден на Нико.
Беше ни поканил на един сериозен юбилей – 50 години! Половин век Нико!
Беше щедър и благодарен и сигурно се бе постарал да не забрави никого.
Огледах се – бяхме се посъбрали народ в мащабите на пълна “Концертна зала България” в София.

Тук атмосферата е фредли и има изключително манджаре!

Намирахме се в Alta Villa Banquets, едно специално място приготвоно по послените изисквания за хубаво прекарване на времето, срещи с приятели и особено за такива жизнено важни неща като сватби и юбилейни чествания. Намира се в чикагския събърб Addison, на основната му улица, кръстена също  Addison. Собственикът е един жизнерадостен и динамичен италиянец.  /И да иска италиянецът друг не може да бъде!/. Но освен това Ензо е голям фен на България и знае поне 37 български думи. Така е защото Нико, семейството му и приятелите им, тук са посели добри семена и все повече българи идват заради комфортната обстановка, френдли атмосфера и изключително добро манджаре!

Още не съм си купил кола в Америка, пък и да я имам няма да свърши работа, защото не знам как да я карам, та затова трима пристигнахме с мерцедеса на Самуил Каварджиев – и Ангел Георгиев от в. “България” беше с нас. Нико ни  беше поставил на лична маса – с издателите на споменатия вестник Хамид Русев и Лина. Било е време, когато в Чикаго е имало само едно българско място – “Ресторант Родопи”. И когато “Боингът” друснал Нико на пистата на O’Hara, той и другите българи били посрещнати от Хамид и няколко стари имигранти и отишли право там – в “Родопи”.Още повече че и той е родопчанин, по-точно Нико е от Чепеларе – родопската скиорница, може и “българското Шамони”, ако ви харесва по френски…

Приютил го Хамид и не само това, но и за пръв път в Америка му поверил  певческия подиум на своя ресторант. После и в Лас Вегас го завел – на конкурс ли било, фестивал или нещо друго, но не е малко – да чуят гласа ти в Америка от Лас Вегас, нали?! Не всекиму с добър глас му се случва!

Затова и цялото семейство на Никола, самият той най-вече, са особено благодарни за стореното от земляка. Това е едно много задружно семейство. Няма го вече в нашия луд свят бащата Петър Найденов – един от големите музиканти и певци на Родопите, но всички, които са израсли покрай този стожер, продължават да са задружни и да се обичат, както най-добре  родопчани могат  това помежду си. Майката Радка Найденова, също известна в България певица, и сестрата Райна, с която Никола прави понякога дуети и концерти, са като един сплотен екип и затова имат добри успехи в честите преборвания с превратностите на живота – особено емигрантския…

Америка – като че правена за него!

Освен своите концерти пред американска публика Нико е чест гост на почти безконечните вече български срещи в Чикаго… Какви глупости говоря… какъв гост? По време на своя концерт пред нас, неговите почитатели, той става домакин, тамада, диригент, дизайнер, знаменосец… и не звам какъв още полководец на вечерта! Става център на случката, на събитието, на празника!

Помня как на една от многото български срещи и празненства, където Нико е бил с нас, по програма трябваше да пее примерно до 11 часа в късната вечер. Но така се развихриха нещата, че от песните му ни поникнаха криле и на никой от нас не ни се тръгваше… И той продължи да пее до 12 среднощ, до 1 часа и дори до 2…Как да си тръгне Нико, комуто също му се пееше до самозабрава? А и ние бяхме посъбрали и бяхме му платили много – цялата наша голяма любов, признателност и благодарност за великите 4 – 5 часа, които той ни подари с неукротимата енергия на своя глас!

Колкото е голям гласът му – толкова е голям и репертоарът му. Нико пее български фолклор и оперни арии, господар е на необятните полета на американската и италиянска естрадна песен, пее еврейски, руски, полски, сръбски и гръцки песни… Америка със своята мултиетническа култура сякаш е била специално правена за него!

***
Като че много “на бис” го тнаписах всичко гтова… Ще каже някой – та толкова ли е лъскаво да се живее по Америка? Няма ли криза, безработица, серийни убийци и наркомани беднотия и пороци? Разбира се, че има. Има и много места където го повтарят и потретват за да се държат хората на нокти винаги.  Просто ще трябва да посегнете към другия вестник или да щракнете другото копче на телевизора,  където всичко това е в достатъчно количесдтво. Но нека понякога, по някои места,  и ние да си признаем, че има между българите и свесни хора, заради което си струва да не се отказваме от бащи и майки, от децата, от родните корени и от себе си дори…   

Климент ВЕЛИЧКОВ